В разгара на лятото си дадох сметка, че ал и пвц дограмите ни лишиха завинаги от чудесното усещане сутрин да опреш любопитния връх на носа си о заскреженото стъкло, изрисувано от зимния студ и да въздъхнеш, за да видиш как ще се променят формите от топлината на дъха.
Един ден ще разправям на децата си за това и те ще ме гледат неразбиращо :)
Къде с това зимно настроение посред лято :D
ReplyDeleteИ аз не знам :/
ReplyDeleteдояде ми се сладолед :)
ReplyDeleteДа му се не види! Домиля ми това усещане от детските години, а не бях забелязала, че си е отишло с раздрънканото черчеве.
ReplyDeleteБлагодаря за очите на заем, Биа :)
То пък едно лято , през ден вали и е под 20 градуса =) Иначе малко зимно и мелахолично настроние няма лошо :>
ReplyDeletelammoth, айде, чух, че с близането идвал апетитът :D
ReplyDeletesky, отиде си, отиде си и май едонственото заскрежено стъкло, което съм виждала в последните години, е предното на колите :)
DarthBlake, май е по-добре такова, отколкото с тия 35 градуса, че не се живее...как да не се размечтае човек за скреж по прозорците? ;)
Ем ,то май ме е чу и в момента е небивала жега за 10.30 сутринта, верно и аз се размечтах за скреж , или поне за един дъжд =)
ReplyDeleteвиждаш ли, няма угодия ;)
ReplyDeleteА тва да нямам угодия , ми е част от професионалната квалификация ^_^
ReplyDeleteхехе, а тя е? :)
ReplyDeleteМъж! :D Иначе уча за мениджър ~~
ReplyDelete