Мъдрост на деня

Теза:

Приятел в нужда се познава.

Доказателствена част:

Точно в момент, когато повечето хора около мен са се отчаяли от човечеството или посоката, в която върви светът (и аз включително), момент, който за мен продължи доста дълго и ме доведе до крайност да отрека човешкото у човека, да не говорим за способността му да бъде искрено и състрадателно същество...Something happened.

Насред нищото на пустинята да ти се изсипе хладен летен дъжд. Nice, a?

Появяват се хора, които без да те разпитват и да ровят в личната ти емоционална повърня, и най-важното – без да си ги молил за нищо подобно – правят всичко възможно да те измъкнат на светло.

Приятел, който изпълнява и най-щурата ти идея, родена от алкохола в кръвта ти или по-скоро от адреналина на малкото кръв в алкохола ти :D

Приятел, който ти се обажда в специална за него вечер, когато ти трябва да си му последна грижа – просто за да попита „Спасчо, как си?”.

Аз, Ал & Ал

Приятели, които изиграват с теб 10 (десет) игри на билярд, в повечето от които ти вкарваш блестящо всички топки, включително черната накрая, в най-невъзможния за вкарване и същевременно – най-грешния джоб.

Приятел, който ти пуска в колата музика, за да покуфееш, защото тайно се надява при тия резки движения мозъкът ти най-сетне да заеме правилната позиция в черепната кутия.

Приятел, който ти праща супер яка песен за настроение в ранното утро и макар че си на друга вълна, песента ти влиза яко в главата и в допълнение получаваш целия албум, изпратен парче по парче в пощата, защото лошите админи са ти забранили всякакви видове чат.

Заключение:

Приятелството донякъде е като онова с виждането на призраци. Легенди се носят, но малко са го изпитали лично. Общо взето приятелите и познатите са така омешани, че понякога се чувстваш като на Хелоуин – върви, че разпознай маскираните от истинските караконджули и вещици. Истинският тест е с чесън и сребро. А за приятелите – some kind of trouble.