11.9.12

Метрото на ББ

Sofia
Наскоро се возих по новата линия на метрото и имах доста... впечатления, но не ми се занимаваше да ги описвам. Преди малко обаче прочетох този пост и ме напуши смях като се сетих за моите премеждия, които бяха далеч по-комични.

Дни след откриването ми хрумна великата идея да пробвам линия 2, заради която картата вече ще ми струва 35 лв вместо 23, без обаче аз да се облагодетелствам по никакъв от новата столична "придобивка". Реших да отида до Централна автогара, имах да купувам билети.

Качих се на СУ, слязох на Сердика и бързо намерих посоката към т. нар. Сердика II, където се пресичат линия 1 и 2. Понеже грам не се бях интересувала, срам не срам, наложи  се да питам Гугъл къде се намира тази пресечна на двете линии точка. Минах през теракотения коридор и се озовах по средата на две табелки - Лозенец и Надежда. Просто, на български и с дребни букви - на латиница. Но нещо като поредност на спирките, схема, каквато обикновено има в нормалните метрополитени, няма. Аз поназнайвам София, та реших, че трябва да сляза от страната за Надежда. Но хората, които не познавам града? А чужденците? Длъжни ли са да знаят, че Централна гара е в посока Надежда, а не Лозенец? Оказването на посоките с имената на двата квартала ми се струва меко казано - глупаво.

До тук добре. 
Качих се на влакчето, след Лъвов мост  дойде моята спирка, слязох, излязох, подлезът на ЦА ми е един малък лабиринт. Има една табелка, сочеща изход надясно и една -  вход - стрелка към тухлите на стената... Оправих се да изляза на входа на автогарата почти. Свърших си работата за минута и хайде обратно. Исках да продължа по същата линия до Обеля, за да се добера после до Сливница. 

Слизам, гледам табелките - надясно - Обеля, наляво - Център. Влизам вдясно, разбира се. Чак доку обаче ме чака изненада - голяма табелка с надпис "Център". Поглеждам от другата страна на перона - "Обеля". Мигам трескаво. Явно съм руса. Питам една жена - "Извинете, от тази страна за Обеля ли е?". Тя се подсмива и казва, че явно не, но човек няма как да знае, докато не влезе. Към дискусията се присъедини и един мъж, който също се посмя на разменените табели. 


Върнах се обратно на Сердика, но тук изобщо не можах да се ориентирам накъде е връзката със старата линия и просто последвах пътя към изхода, заобиколих и влязох през автоматите  от добре познатата страна на старата Сердика. Това, защото съм с карта. Ако съм с билет нов ли трябваше да чекирам?

Общо взето, аз съм човек с доста добра ориентация, метрото в Лисабон ми стана любимо място с цветните имена на линиите и дори 16те линии на Парижкото метро не ме затрудниха да се придвижа лесно и бързо в желаните посоки. Двете линии на родния метрополитън обаче се оказаха моят препъни-камък.

Може би трябва да свикне човек, но проблемът е в това, че в нормалния свят нещата не са толкова сложни, въпрос на две-три табели и знаци. У нас обаче сме над тези неща. 



 П.С.
Тъкмо съжалявах, че не съм направила снимки, когато разбрах, че снимането в метрото било забранено. На входа на станция Сливница даже видях стикер със зачеркната камера.
За сравнение, имам поне забавни 20 снимки от метрото в Лисабон и още поне толкова от парижкото. Тук ако ме видят да се снимам пред рекламно табло със зелен жабок, с длан върху въображаемите му гениталии, сигурно ще ме арестуват (тази снимка ще ви я спестя :D). Щото родната полиция ни пази. А сутеньорите ги снимат за билборди.




Малко впечатления от Лисабон и Париж. Снимки Личен архив
Lisboa
В Лисабон на светлинните табла имаше указания за  провеждащия се ежегодно музикален фестивал Rock in Rio. За сравнение - в София никога няма нормален транспорт до такива събития. Доста добър пример беше Elevation 2012, в Доброслвци, от където имаше автобуси до... Обеля. Всички знаем, че от Обеля до центъра си има едни има-няма 15 лева с такси. Такситата обаче бяха кът, когато хората се опитваха да се приберат към града.
Лисабон. Линиите имат "цветни имена" и много симпатични лога. Хората са хипер любезни и спират да ти помогнат с посоката дори без да ги молиш, от автоматите лесно се зареждат и купуват карти/билети и обслужващият персонал е сведен до минимум, а където има - нивото е недостижимо за родните лелички зад гишетата у нас. Хигиената е просто стряскаща, по-чисто и лсъкаво е от пода на банята ми..

Paris
Париж, линия 4/6. "У дома" или станцията в близост до хотела ни. В Париж с метро се стига навсякъде, има връзки с всички гари и двете летища. На табла в станциите и над вратите на мотрисите има подробна схема с всички необходими  връзки, както и туристическите обекти в близост до всяка станция. В бонус получавате невероятна миризма през по-голямата част от пътуването, може би една от причините за това е, че парижките бездомници си купуват билетче за 1.7 евро и спят по станциите.
На малкото станции, на които има разстояние от вратите до перона  те предупреждават "Mind the gap".  Някои от влакчетата (като това на снимката) не са на релси, а с... гуми и вратите си отваряш сам като дърпаш една  ръчка ;))