West End: OLD TIMES

През февруари имах невероятното удоволствие да гледам две постановки с артисти,  които не съм и мечтала да гледам на театралната сцена. Ще споделя няколко реда за видяното и разбира се - силно препоръчвам.

"Old Times" at Harold Pinter Theatre

Cast:

Rufus Sewell,

Kristin Scott Thomas

Lia Williams

Creative team: Written by Harold Pinter Director     Ian Rickson Set Designer  Hildegarde Bechtler Затворени в тихото си ежедневие в още по-тихото си имение, Дийли и Кейт са изтръгнати от обичайните си (не)занимания от посещенито на Анна - приятелка на Кейт от младежките години, прекарани в Лондон. Тримата се връщат назад във времето, за да изпаднат в спомени, някои от които - твърде противоречиви. Оказва се напълно вярно, че ”There are some things one remembers even though they may never have happened. There are things I remember which may never have happened but as I recall them so they take place.” За зрителя пътуването през спомените на тримата е приключение, което поражда много въпроси без готови отговори. Постановката е изключително драматична, ирония и сарказъм се леят на талази, както и сексуалното напрежение, породено от присъствието на двете абсолютно противоположни като характери жени и мъжът между тях. Едва ли е нужно да изпадам в подробности за невероятното излъчване на Кристин Скот Томас,  безкрайните крака на Лиа Уилямс, които неизбежно приковават погледа, или тъмната привлекателност на Руфъс Сюъл и острия език на героя му.  Смяната на ролите между двете актриси във всяко представление е доста интересен похват и със сигурност е причина да отидеш да гледаш постановката поне два пъти. Кристин беше невероятна Кейт, но не изпитвам капка съмнение, че е още по-невероятна Анна. За съжаление, имах възможност да гледам само първия вариант. На моменти се чувствах доста объркана какво точно си спомнят тримата и обратите в настроението, които нажежаваха атмосферата, но след като прочетох повече за самата пиеса, стана ясно, че за тази творба на Харолд Пинтер има поне две интерпретации на съдържанието и нито едно не може да има превес на другото, нито пък някое от двете може да се счита за изчерпателно. Определено дава доста храна за размисъл и няма да буквализирам, намирам за очарователно всеки да оформи свой собствен поглед над видяното.