Пътечки?

Все по-интересни пътеки довеждат хора с интересни търсения към блога ми.
Някои от тях са доста...интригуващи - "оправиха жена ми пред очите ми" - е то за това не ти трябва гугъл, нали очите ти са били там?
Порното вече няма да го коментирам, суингърите са на мода напоследък, а импулсните телефони явно и в бъдеще ще изкарват прилични приходи.
А ПОШЛОТО е с caps lock, защо ли.
Краткият ми разбор ме навежда на мисълта, че наистина извратените типове в нета са повече, отколкото би било редно.

Само за фермери

Ако сте грижливи фермери във Farmville, които доят кравите и козите винаги на време, копаят, садят и жънат с един замах, слагате си аларма нощем да не изпуснете малините...не се мъчете повече, не стойте скромно с тънка усмивка над богатата си реколта! Време е да си направите  блог и се хвалете в него с постиженията си! Вие го заслужавате. Кравите ви също.

Специално за вас има прекрасен template за blogger, с любимите ви млекодайни, чифтокопитни, кокошчици, както и пресни репички по ъглите!

The Men Who Stare at Goats

Страхотна комедия по романа на Джон Ронсън.

Имах високи очаквания заради актьорския екип - George Clooney (yeah!), Ewan McGregor (hell yeah!), Jeff Bridges (crazy, big, great!), Kevin Spacey (nothing to add here!). И ми хареса.

Филмът е лек и забавен, има откровено смешни моменти, с които цялата зала се тресеше от смях, имаше и малко тъжни такива, доста иронични препратки към US армията. Като цяло именно иронията оставя по-трайно впечатление. "Не всички американци са такива". Освободете козите и затворниците. Peace and LSD.

Светът има нужда от джедаи. Посланието можете да интерпретирате, както ви харесва. Джедаите винаги са се чувствали различни. Тук май всеки може да се познае.

Хареса ми Клуни с цялата си сериозност в комичната роля, невероятен. Джеф Бриджис запазва имиджа на готиния пич Lebowsky. И Спейси в ролята на гадняра.

Класика.

Ако ви се гледа нещо свежо, това е филмът. Без претенции за касов хит, но с много добър заряд.

The Exorcist (1973)

След като бях покорена тотално от Dimiter на William Peter Blatty, реших да изгледам филмираната версия на култовия му роман The Exorcist. Филмът има доста висока оценка и дори е обявен за най-добър хорър филм, изпреварвайки A Nightmare on Elmstreet. Предвид, че съм отявлен фен на Фреди и приятели, стори ми се интересно да изгледам Заклинателя.

Може би подходих предубедено, но не съм чак толкова впечатлена. Трябва да съм честна обаче, че ако бях живяла през 70-те, сигурно не бих спала доста нощи след този филм.

Имаше доста запомнящи се моменти като ходещото на ръце момиче по стълбите, тупуркането беше сигурно най-зловещото нещо, което съм чувала. Или забиването на разпятието в слабините с крясъци F*ck me, F*ck me...
Не стана ясно обаче изобщо какво се случи каква беше ролята на археолога в Ирак, с който започна всичко. От къде дойде демонът, защо. Как така "умря" (или не) със смърта на отчето...

Сигурно вече сме прехранени и преситени, затова не ме потресе чак толкова, но за онези времена този филм е бил нещо нечувано.

Все още искам да прочета книгата, понеже често недоизказаното в литературата може да се приеме като плюс, като място за развихряне на фантазията и гъделичкащо мозъка. В един филм обаче на всяка втора секунда да можеш да си представиш доразвиване на сюжета, което не се случва, е разочароващо преживяване.

Хареса ми музиката. Имаше и интересни места. Къщата, в която се развива действието. Бедняшкия квартал. Сцените в лудницата бяха брутални.

С две думи - очаквах малко повече като цяло.
Да видим II и III.

Да видим книжното тяло какво ще даде.

300-0

Мисля, че само тази платформа предлага такива промоции  като "Моля, изберете си самоличност. Може и анонимна" :)

Във facebook e oще по-голям смях.

Затова не ползвам такива неща на български.

 BTW, Хриси е уникален посетител No 3000 на блога :) 

Защо?

Винаги съм че чудила:

Защо дни като априлските трябва да са дъждовни?

Защо често се оказва, че хората, които обожават морето дори не могат да плуват?

Защо грозните жени обичат да изтъкват наличие на афинитет към класическите красавици?

Защо умните мъже понякога са твърде непохватни с жените?

Защо хубавите филми с дълбок смисъл често остават неоценени на фона на всичкия комерс, сред който живеем?

Защо романите с тъжен край са по-запомнящи се?

Защо неизживените любови остават живи завинаги?

Защо когато нямаш други качества и инатът върши работа донякъде?

Защо когато болката свърши, понякога се чувстваш така, все едно си убит, а не прероден от нея?

Защо говоря, ако знам, че думите ми излитат в пространството, удрят се празнината му и  рикушират с плясък в съзнанието ми, но така и не стигат до теб?

Защо искаме да пишем весели неща, но някак по-силно се леят думите в тъгата?

Защо когато искам да си отбележа нещо важно, нямам пред себе си нищо за писане, а след това не мога да си спомня как точно съм искала да го кажа и го казвам по съвсем раличен начин?

Защо ако някой не ни обича, както на нас ни се иска, тъжим, все едно не ни обича въобще?

Защо задаваме въпроси, чиито отговори знаем предварително, и всеки път очакваме да  чуем нещо по-успокояващо....