27.7.10

ГлоГул плюе СОС

Според GLOBUL обществената поръчка на Столичната община за предоставяне на мобилни услуги за общинската администрация е с нагласени предварително условия, така че да обслужват определена компания.
Поръчката е за 7 200 карти за мобилни апарати, а стойността й по прогнозни изчисления е близо 1 милион лева.

Затова от GLOBUL призовават Столичен общински съвет (СОС) да преразгледа обявената обществена поръчка.
В официално писмо до председателя Андрей Иванов GLOBUL настоява да се проведе заседание, на което отново да бъде обсъдена процедурата за избор на мобилен оператор.

"Към момента условията на търга на Столична община обслужват интересите само на един възможен кандидат за доставчик на мобилни услуги и създават съмнение за непрозрачност на обществената поръчка. Толерирането на един мобилен оператор е фактор, който ограничава конкуренцията в сектора, вреди на обществения интерес и противоречи на разпоредбите в Закона за обществените поръчки", се посочва в писмото.

Налагането на дискриминационни условия при провеждане на обществени поръчки също е въпрос, който оказва негативно влияние върху развитието на бизнес средата в България.

GLOBUL желае и да получи ясна мотивировка на условията и критериите по проведената от Столична община тръжна процедура, се казва още в писмото.

С подаването на жалба до Комисията за защита на конкуренцията и на официално писмо до кмета на гр. София - г-жа Йорданка Фандъкова, GLOBUL се надява, че ще бъдат взети всички необходими ответни действия, които да осигурят прозрачност на обществената поръчка за предоставяне на мобилна телефонна услуга на Столична община.

В случай, че поръчката не бъде преразгледана, GLOBUL ще се обърне към всички компетентни органи на местно и европейско равнище, за да даде публичност на проблема и да потърси правата си.

Статията се намира тук.

Много ми е интересно с кои очи, ако мога да използват този израз, точно Глобул търсят права и бизнес климат, и лоялна конкуренция, че и справедливост даже? Такава велика наглост не мога да проумея.

Очевидно е непериятно да си от губещата страна.
 Чудя се дали на тях им пука за хилядите жалби до КЗП, които валят ежедневно от прецакани хора, които не са си чели договова с лупа или напротив - носили са лупата, чели са, но се оказва, че нейде има някое спаружено членче, което не е в тяхна полза?
Искат прозрачност. Ами дайте такава на вашите потребители и клиенти, келеши такива. Тъжничко е да изпуснеш 7 200 нови жертви, които да доиш в следващите няколко години, нали?
И на нас ни е тъжничко, когато плащаме измислени сметки, които отказвате да преразгледате, набутвате ни нежелани "пакети", телефончета, продължавате договорите ни срочно без наше съгласие и всички други цигански номера, които прилагате.
 Ако аз поискам да получа "ясна мотивировка на условията и критериите", по които формирате фактурата ми, причините, поради които ме задължавате да подпиша двугодишен договор или няма да ми предоставите услуга, ще ги получа ли, уважаеми мобилни доставчико? Причините, поради които можете да лъжете, както си искате и винаги сте си приготвили вратичката за изход от ситуацията?

 По-голяма смешка от тази не бях чувала скоро. Честно казано, надявам се КЗК да отсвири ГлоГул подобаващо. Не ми пука дали другата мобилка е платила на някой под масата, за да ги изберат.
ГлоГул да мрат в кофите, задушени в собствен сос.

26.7.10

Ле Бов и още нещо

Наскоро чух, че ако нещо не е отразено във фейсбук, значи просто не се е случвало. Не знам дали същото важи за blogger, но реших за всеки случай да отразя светската сбирка на дузина видни блогъри (и всичкото това по инициатива на г-н Иванов, нашето блог-божество, който спомена, че дори би било редно всички да напишем по нещо за събитието).

Значи по хронология.
Както вече писах, бележит наш  арт-ист отбележи още една година в календара си и трябваше да го отпразнуваме по подходящ начин. Понеже ни познава добре, той избра възможно най-подходящото място - далеч от цивилизацията, откъснато от света, място, чийто вход за достъп е отбелязан с табелка "Не преминавай - опасно за живота!". С една дума - нашето място за тайни забавления. И любов. Всичкото на Гара Бов.

Натоварени с пържоли и зарзавати, с песен на CD и алкохол на сърце, пътувахме до там, наслаждавайки се със свежо повдигане на всеки завой, за жалост, никой не показа какво крие в дълбоката си същност по време на пътя.

Къщата беше само наша. И дворът също. Понеже сме високо интелигентни и активни млади хора, погрижихме се дори за спортни мероприятия преди състезанието по вдигане на чаша и пуфтене с пури.



Както вече споменах, плеяда видни блогъри на едно място - Цветето, Узумаки (вече ти сложих линк горе, стига ти толкова), Mr Gakov,  Пла, Вал, Пешо (който още не подозира, че от него ще излезе голям блог-талант), и други не толкова блогващи личности, които обаче блестят с редица други таланти. Ядохме, пихме, пушихме и свирихме, валя дъжд, спря токът, снимахме, говорихме глупости и програмата беше пълна.


Щях да прпусна култовия обяд в най-култовото "заведение", което мисля, че никой няма да забрави до края на дните си. Тук-там забравено кюфтенце, но накрая - намерен таратор.

Хора, сега се сещам, че не пуснахме на рожденика "Честит рожден ден", за да ни покаже специалния си танц. Голям пропуск!

Ядохме баница и кисело мляко от крава, пред която предния ден Миленов изпадна в див възторг и почти я целуна. Подозирам, че от умиление тя е дала всичко от себе си във вечерния млеконадой.

Културното събитие продължи на следващия ден с  посещение в манастир Седемте престола. Все пак трябваше да прочистим омърсените си вечерта души, за да можеш да продължим към Дядо Йоцовото място и да куснем топло шкембе. Естествено, някои се отцепиха от колектива, за да бързат към мизерна София, че да не изпуснат Формулата. Хм.

Подозирам още, че всички прекарахме приятно. Тъжното е, че остана алкохол и доказахме, че не сме никакви пияници, макар че някои се представиха подобаващо и отмиха срама от групата некадърни пияндета.

Мисля, че от всички присъстващи, само Лъки беше нормален. Заключението е следствие от дълбок размисъл над случилото се и още по-задълбочено вглеждане в снимковия материал.



23.7.10

Какво става в тая държава


"Старата" Мис Русе 2010.

Днес видях новата Мис Русе 2010. Поинтересувах се защо "новата" и разбрах, че избраната миналия месец била мигновено оплюта, че е грозна и тя сдала короната, защото искала да докаже, че русенки са не само красиви жени, но и жени с чест и достойнство. Ама очевидно без чувство за мярка и трезва самооценка. Снимката (горе) ме потресе. Коне, та коне. 
Нищо чудно, че във фейсбук се събрала делегация да я гонят. Ако нещо се случва с истински плам и бойна готовност, то това са протестите в социалната мрежа. Още помня историята с Мис България Пернишка, която раздруса обществото, надигнаха се дискусии, плюха се защитници на красотата и защитниците на силикона (включиха се и защитниците на животните, които възроптаха, че конете са кръвно обидени от сравнението им с Антония)...И накрая всичко утихна и дори се позабрави. Е, все още има хора, които се стряскат насън, но времето лекува всичко.

Далеч съм от мисълта, че моите критерии за красота са най-правилни и обективни, но това, което видяха очите ми на страницата на мис Русе във фейсбук, препрати ужасени сигнали за помощ към мозъка с отчаяна молба да накара ръката ми да натисне червения хикс горе вдясно.


Предлагам кратка компилация от прекрасните ликове на някои от претендентките. Не е са всеки туй нЯщо, тъй че ако не разбирате от естетика, не гледайте.

Снимките са от страницата във фейсбук, там каквито права имат - давам си им ги., не ги ща.

Какви красиви жени има в тая държава! Най-красивите! Но някак не личи по измислените кон-кур-си. Разбираемо е, че никоя красива, умна и уважаваща себе си жена не търси признание по конкурсите за красота, които се печелят от онези, които имат най-добри музикални умения (понеже красотата и духовата музика са неразривно свързани по прастара традиция не само у нас, а и в световен мащаб). Само невероятни таланти могат да се представят подобаващо и да понесат достойно короната.

Точно този конкурс (и повечето с подобна тематика), в който България търси своята красавица, повече прилича на "България търси мутант". Много моля, да не ми се обиждат русенци, понеже познавам доста красиви жени от този град и ми е необяснимо от къде са се появили тези крокодили (справка - скрол нагоре) по крайбрежието на р. Дунав. Това не е естествената им среда на обитание, но сигурно има някакво научно обяснение и за този феномен.

Замислям се през какви лупи трябва да се гледаш и в какви криви огледала, че да се явиш на конкурс за красота, когато си като нещо средно между кон, кокоше дупе и маймунски задник в лицето. Отговор не намирам. Чудя се и кой би обявил подобно същество за Мис. Или тук вариантът е да се избере по-малко грозното като онова с по-малкото зло? Ама не, някак оставам с впечатление, че  избраничките се подреждат така на стълбичката, все едно конкурсът е за най-грозна Мис и редът е възходящ.

Вярно, не може всички да са Клаудия, Наоми и Синди (те дори след 150 години ще са по-красиви от нашите 19-20 годинши "хубавици"), но пък от къде това самочувстие да се явиш изобщо пред света и да се бориш за титла, за която нямаш качества...Много извратено ми се струва. Като всичките онези хора, които се появяват за 5 мин по телевизията, за да изпеят нещо, мислейки, че са самородни таланти. После ги въртим из youtube и vbox и се червим, къде от смях. къде от срам пред света. Кен ли!
Не Кен, ами и Барби би избягала с 200 от тия наши конкурси.

Новата миска. Градацията е забележима с просто око. Ама просто, много просто.
Но новата Мис на Русе си я бива много повече от старата. Вижда се, че има справедливост по тая земя! Евала. Тия красотии по нея ли стъпват! В стъпките им никнат рози, ей такива

Хубавото е, че един тегел навън е достатъчен да срещна поне 5 от 10 жени, които са значително по-добре изглеждащи от Миските.
Представям си каква пародия ще е Мис България. Можем да поровим из нета за снимки на Калканджиева, Гуркова и Бакалова, за да отмием за малко това (фе)кално петно от името на българската жена. Да повъздишаме по добрите стари времена и да се радваме, че не всичко в тая държава е попфолк (все още).

20.7.10

Клиент да си в тая държава, подаръци да видиш


Понеже скоро не съм казвала добра дума за моите приятели от ГлоГул, да разкажа какви невероятни оферти получих, плащайки последната си сметка :)

Отивам в МОЛЛ-а, както е модерно и се сещам, че имам сметка. Като изряден платец решавам, че трябва да я изчистя и се насочвам към големия зелен магазин с G-точката отпред. Подавайки скромната сума, чувам, че вече цели 9 (девет) месеца съм лоялен клиент (е то след всичките премеждия, щом още съм 'с вас', колко да съм нелоялна?) и ето сега те ще ми направят невероятен подарък! Мигам изненадано - подарък? За мен? О!

През това време младежът е наредил пред мен цял куп СИМ карти и с учтиво ръкомахане ми казва да си избера номер. Окопитих се да попитам какво точно получавам и отговорът беше светкавичен - подаряваме ви карта с безплатни минути към цели 5 номера!

Аха. И все пак питам - каква е цаката? Няма цака, отговаря той.
Аха. Викам - а каква е таксата? Ами, 10 лв месечно.
Ахааа. А договорчето за колко века е? Еее, за две години.
Мхм. И това ми било подарък? Интересно. Че аз и без да съм лоялен клиент мога да си взема карта срещу месечна такса и стогодишен догоовор? Почесвам се зад ухото. Казвам мерси, ама нямам нужда от този подарък точно.

Тогава започват да ми предлагат оферта за домашен телефон. Пак подарък, даже не питах колко годишен договорна любов ще ми коства. Отсякох, че аз дом нямам, та не ми трябва домашен телефон.

Младежът обаче е безотказен и задълбава: Лаптоп имате ли?
Викам - не, ще ми подарите ли един?
Ааа, лаптоп не, ама устройство за неограничено съфриране ми подаряват! Пак срещу две годишен брак с Глобул и месечна скромна сума от 25 лева. Уау. И още нищо не знаете - устройството иначе струвало 200 лева, ама като за мен е по-дар-ък! Просълзих се от умиление.

Питам саркастично - сега ли трябва да реша, на момента, или имам право на ден за размисъл? А, сега трябвало. Е, сега решавам, че не искам подаръци. Тогава изведнъж можело в рамките на няколко дни да помисля.
Помълчах секунда и казах, че вече съм размислила и искам да знам как се прекратява договор. С едномесечно предизвестие или какво.

Сепнатият млад търговец ме изгледа любезно въпреки грубото ми отношение и ми обясни, че предизвестието не било достатъчно, трябвало поне още веднъж след подаването на молба да ги "подсетя", че искам да ми се махнат от главата.
А още ли удължавате договорите на хората, които не са отказали изрично? Питам и гледам злостно.
Разбира се, мило отговаря той.
А все така ли продължавате да мамите хората като след изтичане на уговорения срок договорът вместо да се продължи като безсрочен,  му слагате срок?
Ами да, даже вече нямаме едногодишни договори, само двегодишни.
Възишам тежко и броя - имам още три месеца преди да напиша заветната молба и да се отърва от Глобул. Всички са еднакви, ама тия са прекалено нагли.

Обмислям вариант да си плащам сметката по банкво път в оставащото време. Поне ще избегна безбройните щедри "подаръци" от консултантите по офисите им.




19.7.10

Понеделник по кифленски

Ставане в 7.
Т.е. алармата звъни тогава. My beauty sleep needs a few minutes more.

Значи, ставаме в 7:30.
Понеделник трябва да започне добре. Муцка, дай ми сапуна с маслата.
2 минути масаж на скалпа със специалния ми мек шампоан. 3 минути разтриване със сапун. Ексфолиант. 3 минути с балсам на косата, много яко действа. И докато чакаш, четкаш зъбите. Накрая чистиш езика. Нали се сещаш, има едни такива четки със стъргалка отзад. Много ги рекламират.

7:45.
Увивам се в хавлията и дишам дълбоко на прозореца. Разтварям си чакрите за повече хармония. А оня простак съседът все си мисли, че "чакри" е нещо мръсно!

Викам си, мацка, дай да сложим нещо секси. Цял уикенд шопинг (не че съм в депресия, просто мноу яки парцалки във всичките молове, не можеш да си излезеш без поне 3-4 торбички!), дай сега да разходим находките.
Почва едно гладене. Нали все се надявам да отворя гардероба със затворени очи и отвътре да излетят вълшебни феи-гладачки, но - уви! Само измачканите ми дрехи излитат вурху мен, щото не съм ги подредила добре и става срив на рафта.

8:00
Изгладих! Полата поне си я взех такава, мой тип, немачкаема! Тия хора в ZARA мислят и за кифли като мен, при които феите нещо не искат да идват.
(Дали да си намеря някой мъж гладач-готвач-масажист-коафьор? Екстра хрумване.
Забележка: Да се обмисли обстойно).
Спешно: Да намеря токчетата!

8:15
Сешоар и четка.
Ах тука един кичур ме мъчи. Иска да ми развали деня! Да ми скапе понеделника, а с това и цялата седмица :(
Ужасен кичур! Посочвам му ножицата и го налагам с пресата. Ще види той! Я, взе, че се кротна. И замириса на изгоряло малко, ама да не беше упорствал излишно.

8:30
Малко спиралка и молив, докато пълня лъжицата с мюсли и все нацелвам с нея окото си, щото лошо координирам нанасянето на молива с поднасянето на лъжицата към устата.
Закъснявам вече, ама съм се на-ток-ала. Сега като мина покрай кварталния магазин с кафенето, ще ме огледат подобаващо. Не ти трябва огледало направо.
Даже кифлите от Салона за красота млъкнаха като минавах покрай тях. Ето това е забележително. Сигурно жадно са вдишали и парфюма ми. С ябълка и джинджифил. Как да не ускоря крачка като тепърва има да минавам покрай таксиджиите, кибиците в подлеза и цялата очакваща ме публика в метрото?

Аххх, прекрасен понеделник. А в подлеза продават гевреци. Ха! Нека си купуват простачките гевреци. Аз обичам кроасани, прясно изпечени. А един приятел вика, че кроасаните били обикновени кифли, ама всичко зависело от пълнежа. И даже ми праща дневника на някаква кифла, дето се е взела за морска сирена.
Жива да не бях! Какво ли иска да каже с това?

П.С. На снимката сме аз и сестра ми на кафе в центъра!

П.С. 2. "Кифлодневни" с номинация за Блог на седмицата! За повече тесто и мармалад тук:

15.7.10

"Защо" е думичка вълшебна*


След като отговорих няколко пъти на този въпрос, реших да го задам и аз:
Защо (не) ме четете? (макар че ако не ме четете, логично няма как да прочетете и този пост :D).
Има хора, които (не) четат и двата ми блога, има такива, които четат само In Brief и те са доста повече от четящите Злободневни(ци)те ми, тъй като двата блога нямат нищо общо освен мен като автор.

Ако четете, защо (не) коментирате?
Имам наблюдение, че едни от най-любимите ми мои постове (нааарцис!) остават некоментирани, но гледам положително на това. Явно оставате без думи от умотворенията ми :))
Не обичам да пиша провокативни теми, които знам, че ще родят 100 коментара, но може и да започна. Тогава ще трябва да се придвижвам с охрана, понеже много споря и не спирам, докато не ме заболи устата/пръстите.

Хайде да ви чуя, драги (не)читатели :)

*имаше едноименно детско предаване с много яка песничка - "защо" е думичка потребна!

Картинката откраднах от Лили.

P.S. Претендиращите, че (не) ме четат - да вметна, че anonymouse.org нещо не работи правилно, особено, ако влизаш през запаметен линк, минаващ през уиджет ;)
И нищо не остава анонимно.

12.7.10

Меланх-о-лично


В разгара на лятото си дадох сметка, че ал и пвц дограмите ни лишиха завинаги от чудесното усещане сутрин да опреш любопитния връх на носа си о заскреженото стъкло, изрисувано от зимния студ и да въздъхнеш, за да видиш как ще се променят формите от топлината на дъха.

Един ден ще разправям на децата си за това и те ще ме гледат неразбиращо :)


9.7.10

Shocked shots


Днес се замислих, че или не осъзнавам смисъла на думата "шокиран" (която звучи невероятно българска), или никога не съм била шок-и-рана. Харесва ми обаче емотиконката :shocked:.
Харесвам :shot: още повече.

1 shot = 44.3602943 milliliters, in a glass, please!
Shot as a part of a film between two cuts.
SHOT as Shooting Hunting and Outdoor Trade Show.
Shot as a nice Rasmus song.

След като се шотирам, може някой път да пробвам и да се шокирам веднага след това и току-виж проработило.

Фраза на деня ми се оказа "Шокирах ли те? Шокирай се, животът е кратък! :))".

Вас какво може да ви шокира? Гей секс на перона? Гащичките, веещи се на съседния балкон? Кифлите из Студентски град? Политиците?
ББ? (него на отделен ред, че да няма наказани за неуважение!)

8.7.10

Тъмни времена на светли идеали

Баташки язовир.



Градът.


Църквата.


Музеят.




Едно пътуване назад във времето и не съвсем. Невероятна емоция. Единственият начин да я изразиш е да я споделиш с някого. Там. Представяйки си, че времето застива и ти си един от онези приказни хора, които са дали живота си в името на по-различното бъдеще. Че си част от този народ с тъмна история, светли идеали и несломим дух.

След това те удря боксовата ръкавица. Да, ти си част от този народ, който сега живее, за да парадира с постиженията си, да се убива със скъпи коли, да слуша чалга, който не знае каква е миризмата на отпечатана книга, какво е усещането да жертваш себе си заради нещо по-голямо от собственото ти живуркане...

И още много други неща, но мисля, че е безсмислено да ги пиша.
1200 от 9000. Подобни цифри казват повече от всичко.