Понякога за някои това си е въпрос. И то въпрос на принципи.
В съвременния свят на успелите, мъжки жени, все по-рядко срещано явление е готвещата жена. Не казвам, че никой вече не готви или че пък всички трябва да готвят. В днешния модерен свят даже все по-често виждам следния семеен модел – успялата жена, която носи парите вкъщи, плаща сметките, кара голяма кола и се прибира вечер късно + мъж, който работи посредствена работа, изкарва по-малко пари от жена си, има повече свободно време, което запълва като прибира детето от училище, помага му с домашните и приготвя вечерята. [Това второто, ако не е някой нехранимайко, който кисне всяка вечер да пие бира в кварталното заведение.] Някои роли са се поразменили очевидно.
Какво лошо има в този модел? Ами нищо. Ни-щи-чко. Само че понякога Мария я хваща бяс, че Иван хем не изкарва достатъчно, хем прекарва многото си свободно време в нищоправене. И тя вдига бунт. Какво ми дава той, че да се мъча да му готвя, да го пера и да го дундуркам? Да си гледа работата!
И процъфтяват заведенията за бързо хранене и храна за вкъщи. Хладилникът вече служи да се съхранява на студено алкохол, готови сандвичи и други важни неща. Модерен живот.
Факт е, че повечето млади (и не толкова млади) жени, които познавам, не готвят. И дори не са си го помисляли. Още по-малко пък им е хрумвало да готвят на гаджето си/мъжа си. Както сподели една колежка около 50те – Започнах да готвя като се появи детето, ако иска готвачка, да не си е взел финансистка.
Някак обидно й е на съвременната жена хем да готви, хем да бъде наравно с мъжете в работата, че и деца да ражда. Според мен е адски несправедливо. Аз да стана дебела и да бърша дупета, аз да мириша на манджа, аз да простирам пране, докато гърбът ми стане като кука...Да си жена е цяло проклятие.
Последното, което ме довърши – приятелско семейство, които вече няколко години са женени, но не си правят бебе. На въпроса защо, очакваш да споменат, че са трудни времена, че е КРИЗА, а тя казва „Ами той още не е готов”. Да паднеш и да умреш. От смях. Или да помислиш, че са решили той да го износи това бебе и той още не се решава?!
Аз като средностатистическа българска жена съм израстнала в семейство, където мама готви за тате и децата. Съответно, аз знам да готвя от младежките си години. И много обичам да го правя. Дори ходя на кулинарен курс, където научих супер интересни неща. Никога никой от нас не си е давал сметка, че вместо да си почине след работа, мама се е прибирала с торбите и е яхвала фурната да ни приготви вечеря, докато баща ми гледа футбол.
Преди много обичах да готвя, правех го почти всеки ден. В последно време рядко имам желание, въпреки че знам много интересни рецепти и се справям доста успешно. Когато готвя, то е защото искам да запълня времето си с нещо, което ми доставя удоволствие. Мисълта да сготвя на мъж ме отблъсква. Особено, ако той го очаква или го приема като "нещо в реда на нещата". Може да са някакви комплекси, сигурна съм, че ще се намери психолог тук да ме анализира :). Може да е просто инатлив отказ да поема щафетата от нечия майка. Защото никой не е поел грижата за мен от баща ми и отдавна (и винаги ще) се грижа сама за себе си.
Няма нищо готино и нищо секси в това да се суетиш около печката и да бършеш фиде в престилката. На най-добрите домакини им се случва, докато пекат сладкиши в очакване на любимия, той да се появи и с железен тон да заяви, че я зарязва заради комшийката Елка, която баници не може да прави, ама какви с*ирки въртииии, мани-мани!
Писнало им е на жените да бъдат подценявани за щяло и нещяло. Защото жената е воин. Ако реши, няма да готви повече никога и никой няма право да я вини за нежеланието й. Ще носи на половинката си още топли кървави меса, връщайки се от лов. Но ако е против убежденията й, няма да запретва ръкави и да наклажда огън за манджата.
Това е. Свиквайте, мъже. Радвайте се на мамината гозба, докато още можете. На моята - най-вероятно само на снимка ей тука :D
Пиле в сметанов сос :) (да живее Maggi)
Фасулена торта (само името звучи гадно)
Панакота.
.bmp)
