Имало едно време едно малко момиче, което случайно и доста рано открило силата на своето междукрачие. Растяло надъхано, самоуверено и здраво стъпило на високата стълба на самочувствието, че може да има всеки, когото пожелае. Защото било факт, че пожелавала – и по-скоро – търсела удоволствието от това тя самата да бъде пожелавана – и получавала всеки мъж, изпречил се на пътя й. С особен интерес обезсилвала женените и обвързаните. Носело й някакво нечовешко удовлетворение и усещане за мощ знанието, че всеки един от тези мъже си ляга с нея против гласа на разума си, но под силния напор на слабините и егото си.
И тя беше малката царица на много легла, които я посрещаха с топлината на греха и я изпращаха с въздишката на изцапаните чаршафи. Имаше един-двама-трима и т.н. до плюс безкрайност мъже, които я пожелаваха повече от веднъж, други, които я криеха от жените си, трети, които така и не й се обаждаха втори път, имаше и такива, чиито дъщери бяха на нейните години, както и такива, чиито жени носеха децата им и липсата на секс ги запращаше право при нашата малка героиня. Но тя бе доволна за всеки, когото бе имала.
Имаше и няколко бесни жени, една я завари в семейното си ложе, друга видя мъжа си да я целува зад блока, трета подслуша телефонните им гугукания, четвърта направо я хвана за косата и я нарече „курва”.
А тя беше щастлива. В главата й зрееше една мисъл, която тя изрече в лицето на тази, последната мамена съпруга, която оскуба косата й:
Ако се напънеш да направиш една свястна свирка на мъжа си, той може би няма да ме търси.
Шамарът, прелетял край ухото й, я оглуши за момент. После чу звънкия си смях в ушите си като камбанки. Фръцна се и забърза към следващия.
Минаха години и малкото момиче стана жена. С репутация, но все пак млада, разцъфтяла и безбожно красива. Един ден срещна един мъж. Той нямаше жена, приятелка, дете и дори домашен любимец. За пръв път тя се влюби. Вече не искаше мъже, не си пожелаваше да бъде желана от всеки. Искаше него. И го имаше. Стана жената, която го чакаше вечер след работа, жената, която гладеше ризите му сутрин...жената, която трепваше при всеки звън от смс на телефона му. Искаше да му роди деца, да заживеят щастливо, да имат семейство. Преди всичко искаше да бъде за него чиста, каквато всъщност не беше. Някак не можеше в неговото легло да играе игрички и да бъде мръсница. Беше любяща. Беше невинна.
Много скоро след това чуваше телефонните му разговори късно вечер, усещаше чуждите парфюми по ризите му, не го дочакваше вечер, защото той се прибираше призори.
Беше се превърнала в една от онези жени, които явно не умееха да направят свястна свирка на мъжете си. Защото някъде там винаги има едно малко момиче, което случайно и доста рано е открило силата на своето междукрачие.
2 comments:
Май самата ти го беше казала - докато не го изпиташ на собствен гръб, не си в състояние да го оцениш по заслуги. А заслугите ти тук са, че разказваш много "събрано".
с-бито, а? :)
дам(н), аз съм го казвала стотици пъти - на чужд гръб и стотина тояги са малко
Post a Comment