На романтиката с носталгия

Някак в нашето модерно ежедневие не остана място за нея, г-ца Романтиката. Неслучайно е госпожИЦА.

Но романтиката в наши дни вече я няма. Отречете и ще ви разцелувам. Но я няма, каквото и да кажете.

Вече никой не ходи на кино, за да се целува на последния ред. Повечето от нас ходят на кино, за да пишат ревюта после или щото са прочели, че някой филм е готин. И наистина отиват на кино, за да гледат филм. Да не говорим, че рядко на мъж му хрумва да те заведе на нормален филм, вместо на някой с кървища и много патлаци.

Вече никой не се целува и в градинката пред блока. Повечето хора се натискат по скъпите си коли, взимат си стая в хотел или директно си водят гаджето вкъщи. И пак става дума за младежи. (Наскоро една колежка разправяше за нейна приятелка, чиято 14 годишна дъщеря спяла с гаджето си вкъщи, в съседната стая). Не че съм „за” изпълненията по пейките, но някак имат своето очарование. И фактът, че си готов да наръбиш дупе или колене в името на общото благо, придава доза романтика, нали?

http://www.kurennoy.ru/

Вече никой не се натиска, награбва, люби и прочие. Всички се чукат. На поразия. И не само на Великден. И никой не стои до гърдите ти, за да слуша сърцето ти.

Никой не мечтае за вниманието и разговорите с човек, когото харесва. Повечето реплики са "Тая как ще я оправя" и "Леле, на този какво му мисля". Общо взето никой не копнее за прегръдките на другия, а за някои други негови...неща. Поне така говорим.

Вече никой не ти звъни по стационарния телефон, за да си говорите с часове, докато ядеш, подреждаш стаята си, лакираш ноктите и т.н. Хич не ме греят 1500те безплатни минути на Глобул. Не са романтични. Просто защото разговор от мобилен можеш да водиш навсякъде. Друго си е да опъваш кабела из целия апартамент.

Вече няма мъже, които носят цвете на среща с жена. Освен ако не са свършили някоя беля и правят мили очи да се измъкнат. Но пък има жени, които не се радват на нищо по-малко от палто от норки...И на малко мъже им хрумва, че някой би се зарадвал на открадната от съседния двор хризантема.

Няма мъже, които отварят вратите на жена, даже наскоро един мухльо щеше да ме стъпче в метрото. Кавалерите са мъртви.

Вече никой никого не изпраща до вкъщи в приятното опиянение на късната доба. Всички се возим пияни в жълти коли срещу скромна парична сума. Прощалните целувки вече не са пред входната врата, а на вратата на таксито.

Дори децата не мечтаят Дядо Коледа да им донесе играчка, а искат мама и тате да им купят телефон/компютър/плейстейшън.

Жените вече не се изчервяват без руж. Да плъзнеш ръка под полата й на първа среща изобщо не е табу. И за никой не е ненормално. Даже да окажеш съпротива е признак на задръстеност. Да изчакаш достатъчно, за да си легнеш с някой, който те вълнува, значи, че си кестен. И това далеч не е акт на сближаване. общо взето, запознанството често се случва след акта (на сближаване?). И още

• Ако не си я опънал на първата среща има два варианта – 1. тя да си помисли, че си гей, щото е готина, а ти не си й се метнал; 2. да те помисли за смотаняк, който дори не се е пробвал.
• Да му кажеш, че не си лягаш на първа среща си е живо доказателство, че си супер зле, така че повечето жени не се церемонят дълго. И какви ти пеперуди, те са умрели още с първото му нескопосано свършване, когато ти си викала в бясна симулация.

Вечерите отдавна не са време, в което влюбени двойки се държат за ръка по улиците. Много по-яко е да седят в задимени заведения и да си издухват взаимно дим в лицата. Никой не ти казва "Добре, ще се радвам да те видя". Всичко се свежда до "OK, C U".

За любимия човек вече не е повод за радост уговорката за среща. Ако откажеш, той винаги може да позяпа мач, после малко порно и да заспи в алкохолни изпарения. Също така за жените вече е все по-сложно да се вместват между футбола, срещите с приятели и заградените с бодлива тел граници на модерното понятие „лично пространство”. Мъжете пък се мъдрят между посещението при козметичката, висенето в мола и разни други занимания, които имат за цел да покажат, че тази жена е независима и има свои интереси.

http://www.kurennoy.ru/

Къде изчезна радостното тупкане в гърдите в очакване на среща? Слагаш я просто в графика – вторник – среща с гаджето, сряда – излизане с момчетата/момичетата, четвъртък – посветен на някое хоби, петък – среща с гаджето навън, събота – проспиваш половината ден, какви ти срещи, вечерта е за пиене, неделя – спане, кафе, висене пред копма, вечерта ще поиграеш на някоя игра/ще си правиш козметични процедури. Всичко е така разграфено, че ми се повръща. И къде е романтиката в тоя казармен строй, където ако нарушиш горния график на партньора си и недай си Боже искаш да имаш повече време в него, рискуваш да се окажеш лепка? Всички измпулсивни желания да се видите неочаквано или да го/я изненадаш, може да завършат катастрофално.

Освен това отдавна никой не се сгодява/жени. Дали, защото са чули, че като се ожениш сексът свършва? Всички живеят с години заедно, създават деца, купуват дома на кредит, задължително и кола, с която пътуват в провинцията през уикендите. И са щастливи, нищо не им липсва. Сега ще ме парирате, че любовта няма нужда от подписи, документи и формалности. Но романтиката има нужда от един важен жест, от един въпрос, един отговор и малко щастливи прегръдки през сълзи. А не от рационалност и приказки за модерно съжителство. Любовта и романтиката не могат да бъдат модерни. Могат само да се модифицират и изкривяват.

Всичко, което ми остава е да помечатя за старомодна любов, прашна романтика, извадена от нафталина и...малко пеперуди в стомаха на двама.