25.2.11

A Tale of the Movie Board


Имало едно време един много компетентен киноман, който изписвал десетки страници с кино ревюта, седейки сутрин на онази интимна седалка, върху която човек се освобождава от всякакви тежести в приятно усамотение. Пишел дълго и задълбочено. Повече време прекарвал единствено в гледане на филми.

Та така. Пишел Ностро, пишел и по едно време спрял, отегчен от факта, че си няма публика. Започнал да чете един слабо известен труд, носещ интригуващото заглавие "2009-2014 преглед на перспективите пред 60-милиграмовите опаковки за сирена". И след като разбрал, че моцарелата и опаковките са много занимателна тема с високо интелектуален отенък, той се замислил за това как би могъл да даде на света свой труд и да изпълни научната си мисия на планетата. Ностро по това време бил все още много скромен, той си казал, че дори и един читател да прочете умотворенията му, ще е достатъчно, за да  се почувства удовлетворен. И запретнал ръкави.

Така се появил неговият труд, където неуморно с пот на чело, Ностро списвал и описвал своите впечатления, които нараствали с всяко следващо dvd, влязло в процепа на оптичното му устройство. Доста скоро дошло и удовлетворението. Първа го забелязала малката японка Bungle, която го похвалила и насърчила. Така Ностро се превърнал в кино-гуру за броени седмици. Неговата оценка тежала повече от тази в imdb. Събрал за рекордно време орди от фенки. (Само Скротума бил по-известен кино-критик от него, но за него някой друг път. Сега говорим за нашия герой, член на политическата ни партия,  верен помощник и незаменим съветник на нашия водач Ламот.)
Тениската, с която спя

Но, стига локуми, уважаеми другари. Събрали сме се тук да поздравим Ностро за неговия принос в облагородяването на кино-вкусовете на тук присъстващите блогъри. И да му кажем, че хората, които го четат са много повече от един и много се радват, че той пише за кино, а не за опаковките на сирената, щото покрай сиренето може да пропише и за виното и перспективите на етикетите и корковите тапи, а това е една твърде дълбока тема, която би изгубила Ностро в своите дебри.

С пожелание за още много години адекватни ревюта, готини читатели (това сме ние :D) и творческо удовлетворение. Радваме се, че те има в Блог О'ландия! :)

И моля, някой да помогне на Ностро да си направи сметка Востро, понеже той с бумащината не се оправя. Ние ще се погрижим да я напълним с хубави пожелания ;)

14 comments:

Точка said...

А аз мислех, че на онази седалка само дебели книжки чете по цяла година. :)

Anonymous said...

Надинке ве, що си ми откраднала фланелка! >:( Веднага да ми я върнеш!

хаха, и аз щях да пиша за тези опаковки за сирена от първия му пост! :))))

Аз искам от Ностро 10 ревюта наведнъж за годишнината на блога му.

Чуваш ли Ностро? Ако не изпълниш това ще пратя Надинка да ти смъкне кожата, на която седиш :P

أمل said...

В момента съм силно притеснена в този сняг дали ще излети самолетът, ще пропусна партито на Ностро :(((
Ако не литне, моля някой да търси онова там лекарство, дето вдигало самолети, моля ви!

Блага said...

Аз и тук да честитя на "Окото на Бог" и спирам вече да обикалям като гламава от блог на блог.
'Ми то днес тендовагинит ФанАх от много цъкане насам-натам :)))

Nightwish El said...

Ааааа - и аз искам такава тениска!
:)
Наде - ти не си ли при Ностро да дегустирате червени вина и сини сирена?

Nostromo said...

Егати щастливата тениска!
Прецаках се! :(
:D

Наде, много хубави приказки за моята кинокомпетентнтост разказваш. Направо ме омая. Добре, че е само приказка де, иначе щях да се възгордея. :) Вечер като си лягаш ли ги съчиняваш такива? Сигурен съм, че си повлияна от тениската и надписа върху нея. :D

Като откриеш Ламот (виждам, че вече вероятно пътуваш към него), крий тениската насигурно.

Абе какво ми влезе тая тениска в главата?... :D

Айде, до тениски и изключителни благодарности за добрите думи. :)

أمل said...

Ел, тия тениски са само за специално заслужили :Р

Ностро, защо тъжна физиономия? Къде ес прецака, със сирената ли нещо? :)))
И да кажа, че тия думи хубаво ги написах, ама се радвам, че Ламота не ме издаде защо НЕ написах думи и за поста в Псевдонауката...:D

J. D. said...

"... следва отъпканите пътища"- беше една от най безобидните правописни грешки на пръв прочит. За стилистика, граматика и пунктуация не си правя илюзии.
Всъщност, момъка няма вина. Вината е на родни български списания в които пишеха подобни момци. Всеки изгледал 500 СD-та хващаше молива и ръсеше остроумни коментари. Списанията изчезнаха, подражателите останаха...

Nostromo said...

отъпканите

Наде, често ли ти досаждат такива смешници?

Точка said...

J. D., ако ще си говорим за грешки в тази красива и бяла нощ, в изречението за вината от коментара Ви има цели 2 бр.: след всъщност не би следвало да има запетая, а момъкА се явява подлог, при което следва да бъде с пълен член. :)

Той всъщност момъкЪТ и реално, и виртуално все си е с пълен член, ама това е една друга тема. :)))

Та драги ми J. D., преди човек да гледа сламките в хорските очи, трябва първо да види гредата в своите. :)

أمل said...

Ох, хора, какво са тези заяжданки :(
Мисля, че и двете форми - с о и у са правилни. Защо тази дребнавост. Поводът на поста е така хубав, че не разбирам защо се хващаме за някакви глупости.
J.D., ще те помоля, ако искаш да коментираш Ностро, да го направиш в неговия блог, където би било редно. Освен това, права е Точка, че и в твоя коментар има доста пропуски от гледна точка на правопис и препинателни знаци.
Аз лично не съдя за човек по една сгрешена буква и някоя пропусната запетая. Тесногръдо е.

Хубав ден на всички! Слънцето грее така хубаво! :)

Ray said...

готин блог:)

Nostromo said...

Честита Баба Мартеница, Наде!

Бъди винаги така усмихната и ведра! :)

أمل said...

Честита Баба Марта, Ностро ;))
Винаги щастлив и усмихнат да си!