A Tale of the Movie Board

Имало едно време един много компетентен киноман, който изписвал десетки страници с кино ревюта, седейки сутрин на онази интимна седалка, върху която човек се освобождава от всякакви тежести в приятно усамотение. Пишел дълго и задълбочено. Повече време прекарвал единствено в гледане на филми.

Та така. Пишел Ностро, пишел и по едно време спрял, отегчен от факта, че си няма публика. Започнал да чете един слабо известен труд, носещ интригуващото заглавие "2009-2014 преглед на перспективите пред 60-милиграмовите опаковки за сирена". И след като разбрал, че моцарелата и опаковките са много занимателна тема с високо интелектуален отенък, той се замислил за това как би могъл да даде на света свой труд и да изпълни научната си мисия на планетата. Ностро по това време бил все още много скромен, той си казал, че дори и един читател да прочете умотворенията му, ще е достатъчно, за да  се почувства удовлетворен. И запретнал ръкави.

Така се появил неговият труд, където неуморно с пот на чело, Ностро списвал и описвал своите впечатления, които нараствали с всяко следващо dvd, влязло в процепа на оптичното му устройство. Доста скоро дошло и удовлетворението. Първа го забелязала малката японка Bungle, която го похвалила и насърчила. Така Ностро се превърнал в кино-гуру за броени седмици. Неговата оценка тежала повече от тази в imdb. Събрал за рекордно време орди от фенки. (Само Скротума бил по-известен кино-критик от него, но за него някой друг път. Сега говорим за нашия герой, член на политическата ни партия,  верен помощник и незаменим съветник на нашия водач Ламот.)

Тениската, с която спя

Но, стига локуми, уважаеми другари. Събрали сме се тук да поздравим Ностро за неговия принос в облагородяването на кино-вкусовете на тук присъстващите блогъри. И да му кажем, че хората, които го четат са много повече от един и много се радват, че той пише за кино, а не за опаковките на сирената, щото покрай сиренето може да пропише и за виното и перспективите на етикетите и корковите тапи, а това е една твърде дълбока тема, която би изгубила Ностро в своите дебри.

С пожелание за още много години адекватни ревюта, готини читатели (това сме ние :D) и творческо удовлетворение. Радваме се, че те има в Блог О'ландия! :)

И моля, някой да помогне на Ностро да си направи сметка Востро, понеже той с бумащината не се оправя. Ние ще се погрижим да я напълним с хубави пожелания ;)

Комунист секс-маниак!

Аз съм комунист, обичам

всичко алено-червено,

маниак да ме наричаш

първа радост е за мене!

Вожде, благодаря за червеното шалче! Благодаря за послушанието, с което понасяш камшичните удари. Благодаря, че поне ти ме разбра и не ме низвергна заради низките ми сексуални страсти (и заради Ленин).

Три пъти Ура за нашата дружба!

Честит рожден ден на Ламотхландия. Приеми моя скромен подарък, който знам, че много ще те зарадва - публикувам търсенията на други сексуално-маниакални хора, незнайно защо - попаднали в моя блог по следните ключови думи:

 Знам, че се възбуждаш от бели чорапи, живо те интересува дали се къпят ескимосите или само се мажат с китова мас по дупетата че да минава по-плавно камшика. За порното не се безпокой - в Германия проституцията е напълно легална, даже 80% от каките са наши и от северната съседка. За Франция не знам, ама тамошните режисьори на филмчета за възрастни правят такива невероятни шедьоври, че и в университетите ги пускат, да видят младите как се правят нещата. Пилешките крака и някои други ключови думи няма да коментирам :D

Представата за това как слагаш калъф на юргана си е супер възбуждаща, напълно те разбирам и силно ти се възхищавам, че можеш...да го слагаш. Чаршафа.

Хайде, да списваш блогчето със здраве и...наздраве :)

P.S. Това вчера беше тийзъра :D
P.S.2 И не гледай какво излиза като втори резултат от "Подобни статии" в ТБЛ :о

1

Този пост го пиша малко по-рано от датата на самото събитие (всъщност докато го четете ще съм в една сладоледена точка във Варна) и смятам да се възползвам от опцията Scheduled at на Blogger, за да го публикувам, когато трябва и да си събера малко поздравления и хубави пожелания (и моля, не се стискайте да ги дадете!). Случаааайно забелязах наближаващата годишнина. Че на другия блог все я прoпускам в последните 2-3 години, пък и там първите постинги се отдавна изтрити по причини разни - разнообразни и леко безобразни :)

Та. Гореспоменатото събитие е именно създаването на този блог. Или поне написването на първата публикация в него, която всъщност е просто цитиране на една статия от Капитал на тема...фейсбук. Мда. Миналата година по това време бях се самозаличила в клюкарника за доста месеци напред. Афектирани впечатления на петия ден от абстиненцията съм писала тук. Както се каза някъде в коментарите, цяла "ода" за фейсбука. Или пък беше реквием. Nevermind.



Засега пръстчето е само 1 :)

 Редно е да кажа защо и как създадох блога.

• Защо - за да пиша по (злободневни) теми, които ме вълнуват и които не пасват на идеята на другия ми блог. Обичам тематичните блогове. Манджите с грозде също не са за пренебрегване, но аз предпочитам иначе. Така че тук съм злобна ежедневно :)
• Как - всички знаем. Цък-цък и вече си имаш страничка.

Радвам се, че ме четете, радвам се, че коментирате,  още повече се радвам, че се забавлявате (понеже тук често се заформят весели диалози:) ). Не пиша често, не пиша за политика, но пък веднъж писах за порно и оттогава търсачките препращат насам хора, търсещи всякакви разновидности от същото, даже такова с Чичолина и с кучета. След темата за чорапогащите, научих, че доста хора търсят мъжки чорапогащи, червени чорапогащи, мушамени престилки, отговори на въпроса какво има под полата на жената, пeрете ли гащи, както и че има хора (не смея да гадая от какъв пол), които се възбуждат от синовете си, а също и мъже, които искат да се празнят на чорапогащите на партньорките си. Тук май трябваше да сложа цензура.

Храних Глобул, смях се на Космо. Писах и за ДУПЕ, и за ПУТКА, та съвсем цветни станаха резултатите в statcounter-а ми. След постинга за силикона пък научих, че най-желаният размер за бюст е 300 кубика и нито грам по-малко.

Всички тези неща донякъде забавляват, донякъде притесняват. Дълбоки са дебрите на човешката психика и още повече - на нашата народопсихология.

Давам си сметка, че нямам какво да кажа повече по темата. Поръчайте ми торта с пееща свещичка! Моля :)

[Преславски, свещичката да не е от онези за анална употреба; btw, мерси за номинацията, Блогирах се за 18.11].

p.s. Много яко, че можеш да си избереш в колко часа да се самопостне темата :D

My first time :)

Злободневни получи първата си номинация за Блог на деня.

Можете да го подкрепите тук.

Напоследък не съм много на такава вълна, както личи от другия ми блог. Надявам се скоро да успея да водя Злободневни така че някой ден наистина да заслужава такава номинация :)

Благодаря на Хриси за жеста.

Благодаря и на всички, които са ме подкрепили!