Филмирай се през март

Тези дни ме затресе кино-вълната, защото не остана никакво време до началото на  чакания с нетърпение Международен София Филм Фест, на който ще можем да видим доста обещаващи нови и доказани, но позабравени стари ленти.

Точно разглеждах програмата и си набелязвах какво да гледам (макар че много ми се иска всичко да видя, но времето е твърде ограничен ресурс :)), когато попаднах на тази новина:

TILT спечели престижна международна награда.

Определено много се радвам за успехите на филма, защото мен лично много ме докосна, подсмърчах дори на второто гледане в приятната обстановка на малка кино-зала, не в столичен мол и без пуканки.

И преди, и след да гледам Тилт, прочетох доста мнения и в заключение мога да кажа, че по-младата публика не е усетила като цяло филма, защото някои дребни елементи просто не им предизвикват никакви асоциации. Да кажем, че родените след 88-89та са далеч от някои дребни вълнения, които ние, родените само няколко години по-рано - още си спомняме с умиление или раздразнение. За "по-младите" това е просто поредният филм за прехода.

За другата крайност - онези, които хич не харесаха филма и също казаха, че е поредният по темата, може би са прекалено сърдити на това време, защото им е твърде познато повече с негативите може би. Това, разбира се, са само мои мисли.

За мен филмът беше една красива история, която щеше да е красива и извън времевия контекст и това се доказа от международното признание, което Тилт получи не веднъж. Защото ако на нас (не) ни харесва поради емоционалната обвързаност с детските/младежките ни години, то на членовете на международните журита едва ли им извиква сълзи в очите поради някакви  спомени от близкото българско минало.

Онези, които не харесаха сюжетната линия или актьорската игра (която според мен беше много на ниво и показа, че имаме няколко млади надежди), не могат да отрекат (вярвам) техническите постижения - нашето кино едва сега прохожда и твърде много хора и обстоятелства се опитват да го ритат по още слабичките крачета, но тази лента определено се различава от многото бг опити за кино. Не са случайни номинациите за операторска работа, монтаж, музика. Нито е случайна наградата за режисьорска работа.

В тона на приповдигнатото си настроение ще кажа, че от българските филми на фестивала с нетърпение чакам да видя АВЕ.

Както и АКО ИСКАМ ДА СВИРЯ, АЗ СВИРЯ - може би не толкова заради румънското участие, колкото заради "шведската следа".

Копродукцията БОНЗАЙ ме спечели със споменаването на Пруст и "По следите на изгубеното време" в резюмето на филма. А ДЕТСКИ ИСТОРИИ  се надявам да ме въведе в един позабравен свят.

Интересни са ми интерпретациите на любими класически романи:

1.  Чисто новата на "Брулени хълмове" (Великобритания, 2011) 

Награди и номинации

Венеция ’11 – „Златна Осела” за забележителен технически принос (Роби Райън) и номинация за „Златен лъв” Камераимаж ’11 – „Златна жаба” (Роби Райън) Валядолид ’11 – Най-добър оператор и специална награда за Соломон Глейв и Шанън Биър

2. Черно-бялата лента "Големите надежди" (Великобритания, 1946), която ми е голям пропуск все още.

Награди и номинации:

Оскар ’48 – Най-добър художник продукция на черно-бял филм (Джон Брайън и Уилфред Шингълтън), оператор и номинации за режисура, филм и сценарий

И тъй като за мен тези фестивали са уникално предоставена възможност да видиш на голям екран продукции, които иначе са достъпни вече само за гледане на компютъра (освен ако си нямате мини зала за прожекции :)), обикновено поставям акцент на по-старите филми:

ВЗВОДЪТ НА КУКЛИТЕ (САЩ, 1973)
ГРОЗНИ, МРЪСНИ, ЗЛИ (Италия, 1976)

ЕДИН ОСОБЕН ДЕН (Италия-Канада, 1977)

БАЛЪТ (Италия-Франция-Алжир, 1983)

На първо време толкова.

Програмата на фестивала е доста богата откъм избор на нови и стари филми от няколко континента, изобилства и от късометражни предложения.

Приятно гледане ;)