Пролетни зеленчуци и други вълнения

Всичко започна вчера като се вдъхнових да бъда една не просто средностатистическа, ами и мултитаскваща жена.

Като начало размятах десетки редове код, скарах се с шефа на програмистите, тия небивали кокони, и в 18:00 си набих камшика към вкъщи. Пътьом прозвънях супермъжа си, който е разпределен да отиде в командировка до Павликени, не с какъв да е автомобил, а  със служебен голф. Той иска да яде нещо с месо. Много месо, каза. И предложи да купи печено пиле. Да не изоставам от женската си същност, предложих да взема да направя една пищна салата.

Минавам през Билла и излизам с 3 кила ябълки, кило банани, плик спанак и плик с рукола, голям хляб. Мъжете без хляб не могат. Освен месото, обичат си и хляба.

Минавам покрай кварталната цветарница и не издържам на напъна - купувам зюмбюли, ама в саксия, че мъж ми умрели цветя не обича.

Прибирам се, обувам клина, обувам маратонките и на бегом към парка, с 30 лв в джоба, та после да купя вино, че в Билла забравих.

Надлежно си  пробягвам 4те километра, feeling awesome, тагвам се, отбелязвам се и – към кварталния магазин. Гледат ме странно, потна и по клин, пълна селянка. Купувам вино, сещам се, че няма да е лошо и едно сиренце, тиквени семки, сусам -  салата вече си я представям жестока, а в другата половина на мозъка ми се заформя една спаначена супа, към която добавям и връзка лапад.

30 мин по-късно не съм изкъпана, още съм по клин, но на котлона ври супата от спанак и лапад, с чери доматчета тук-там, картофки и скилидки чесън. Милото след малко идва, накиснала съм останалия листен зеленчук да пусне нитратите и рязко ми хрумва, че  тая салата за една домашна майонеза се е утепала. Не че знам как се прави. Но трошвам едно яйце в купата, сипвам чаша зехтин и миксирам, докато пасатора запуши, на турбо. Майонезата не стана бяла и пухкава, а жълта и малко по-рядка, ама то и аз не се казвам Краси, нито съм от Пловдив.

Супата е почти готова, чери домати с песто и чесън се мъдрят по средата, хрумва ми да нарежа и репички, с което развалям всичко италианско,  ама то и милото няма да  донесе италианско пиле, та на кого му пука. Сипвам си чаша вино и малко чипс хрупам, все пак съм спортувала - може. И джаз съм си пуснала.

Супермъжът се прибира, аз съм по тениска, запретнала ръкави до печката, всичко е в рукола и спанак, хвърчат репички, ухае майонезата, която се превръща в дресинг та дрънка (сложих и скилидка чесън, докато я пасирах).

Ядем идилично, делим си кълките, той яде трътката - аз такива афинитети нямам, освен към женски трътки, на които поетично викам „дупетък“.

И шоколад има. Вино пием. Тия три работи. Заспиваме като пребити, сутринта милото пали голфа към Павликени, а аз доспивам още час и нещо и се оправям за работа. Тоест, обличам каквото ми падне, защото съм се оспала и сипвам от спаначената супа в една кутия. Да си обядвам в офиса.

Аз за обеда исках да разкажа. Сядам на една пейка на слънце и без да искам събирам истории за 1256564891 туита, ама не звучи яко, като ги разделиш на по 140 символа, а аз страдам от словесна диария.

Седят до мен едни девойки и младеж. Едната го пита ревнив ли е, той вика – без повод за какво да ревнува. Така е, вика тя, ама поводите аз си ги измислям. Ей така като ми срещне някоя приятелка на улицата, па я запрегръща. Знам ги аз тия приятелства! Не се връзвам!

Той обяснява, че имал много приятелки жени, ама възрастни, на по 35, та дори не можело и да става дума за свалки.

Тука го поглеждам изнад супата отровно и ми иде да го запитам той за какъв се мисли пикьото с пикльо, че на 35 жените нарича възрастни, та чак неставащи за свалки.

Момичето се намесва с някакви бесни тъпизми по темата за мъжко-женското приятелство, митове и легенди,  и аз се  обръщам отегчено на другата страна.

Половината смешни лафове, дето исках да ги запомня за туитър, вече са ми изхвръкнали от главата.

На другата пейка седят двама разнополови и си говорят. Сигурно и тия няма как да се свлаят, защото тя е на поне 35. До пейката приближава небрежно едно гълъбче, загугуква в близост до крака на жената и тя подскача с писък и почти се настанява в скута на мъжа до себе си. Извъртам белтъците настрани, че иначе едва се удържам да я питам как така тая пищна бойна снага трепери от страх пред един нищо и никакъв гълъб. Ма я чувам да казва, че „от самите пера имала страх“ и на възглавница с пух даже не спяла.

Та си доядох супата  и се обадих да кажа на мъж' ми с каква златна жена  е случил - нито ревнува без повод, нито измисля повод, че и от гълъби не се страхува. Също така да го нахокам, че мъжете имат двойни стандарти. Облякла съм панталон с малко по-ексцентричен десен и всички мъже в офиса ме питат защо съм дошла на работа по пижама. Ама ако сложа къса черна рокля с дантели, няма да питат по нощница ли съм, нито що съм дошла на работа, облечена като ковра.

Ей така 843 думи. Смятам за излишно да обяснявам защо туитър не е моята бира, нали?

Как лъжат в Аптека Ремедиум

Минавам да  споделя какво ми се случи в аптека Ремедиум 1 на ул. Аксаков:

Избирам си два продукта - съответно с цени 19.99 и 27.99 - на всеки има залепен жълт стикер с цената.

На касата плащам без особено да се замисля - 54.98 лв.

Прибирам бележката и попупките и си тръгвам.

20 мин. по-късно вкъщи се чудя от кога 20+28=55, купила ли съм още нещо освен двата споменати продукта -  поглеждам касовата бележка - оказва се, че продукт 1 е 19.99, но продукт 2 всъщност струва 34.99.

Връщам се в аптеката и първо проверявам на щанда - имат още няколко бройки от продукт 2 - на всяка кутийка има стикерче - 27.99 лв.

Отивам на касата и питам каква е цената, защото аз явно съм таксувана с по-висока.

Цената е 34.99 - без дори да погледнат потвърждават и с леко подигравателен тон ме питат отказвам ли се от покупката. Явно знаят доста добре и изненада няма, поне от куртоазия. 

Вече ядосана от нахалството, липсата на извинение и фактът, че не е за пръв път в точно тази аптека да има разминаване между етикетите и цената - казвам - Да, връщам го.

Добре - усмихва се кисело касиерката - ще ми тряват трите ви имена, точен адрес и ЕГН.

При последното вече съвсем ми кипва и питам - ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ, ми искате ЕГН-то и не е ли малко неудобно да се държите така след като явно сте в прегрешение?

Ваденето на пари от касата изисквало моите пълни лични данни и те имали право да работят с тези лични данни, щяла да ми покаже разрешителното.

Тук вече избухвам и казвам, че НЯМА да си дам ЕГН-то и просто си искам МОИТЕ пари, с които са ме излъгали.

Касиерката, видимо незаинтригувана от моето възмущение, все пак настоя за имената и адреса ми и небрежно подхвърли въпросните 35 лева след като записа всичко на хвърчащо листче. (добре, че не си дадох ЕГН-то, че това хвърчащо листче не знам докъде би отлетяло).

Не получих корективна бележка или поне такава за платените 19.99 и дори не се престориха, че съжаляват за "причиненото неудобство".

Внимавайте като пазарувате в аптека Ремедиум на Аксаков (официално се води на ул. Добружда 15, незнайно защо, входът е откъм Аксаков).

Не само че ще ви излъжат с цената, но и ще ви изискат детайлен анализ на майчиното мляко, за да ви върнат собствените ви пари.

Tips & Tricks за шофьорските курсове

Аз съм от онези, хора, които не искат да изкарат книжка преди да им се налага наистина да шофират, защото познават много хора с книжки от 18 годишни, златни талони и нито ден реален опит зад волана.

В списъка ми задачи за 30 годишнината ми беше вземането на СУМПС. Бях се наслушала на идиотски истории за идиоти инструктори, които крещят на курсистите и реално само им взимат парите, като ги оставят да бъдат скъсани по 3 пъти на кормуване или успяват да ги докарат до заветното свидетелство, но с психическо увреждане, което ги  кара да потреперват, ако седнат зад волана.

Правилно номер 1. Запишете се при инструктор не според района (удобството), а според препоръките.

За записване ви трябва номера на дипломата за завършено средно образование (или номера й).

Аз направих точно така, локацията не беше много удобна за мен, но човекът беше препоръчан и в последстие установих - с право. Самата аз в момента го препоръчвам навсякъде, защото е 1. невероятно уравновесен и спокоен; 2. освен шофирането, със старание ме научи да паркирам, което е рядко срещано, както  разбрах после; 3. обяснява, обяснява, обяснява, а не те кара просто да правиш нещо без да разбираш защо и как; 4. не на последно място - имахме около 20 часа теория, които спестяват напълно самостоятелното ровене из Закона за движение по пътищата и помага много за листовките.

Правило номер 2. Слушаш внимателно в часовете по теория и листовките са ти вързани в кърпа, с 1 минаване, като препоръчвам да не си губиш времето с хартии, а да ги решаваш на avtoizpit.com. Самият изпит пред ДАИ е в точно тази платформа, на таблет и пак там можеш да си прегледаш резултатите/грешките. Внимавайте за начна, по който са зададени въпросите, меко казано - пе*ерастки е.

Правило номер 3. Бъди подготвен, че първият път, в който се качиш на учебната кола ще е и първото ти каране в града. 

Отделя се време на малко теоритични обяснения и  запознаване с устройството на колата, след това се учиш да тръгваш и спираш и в някакъв момент инструкторът просто ти казва"Сега направо и надясно на светофара".

Правило номер 4. Мисли максимално върху действията си, докато шофираш и запомняй забележките на иструктора. Обикновено района ти на кормуване съвпада с района, където ще те изпитват.

Колкото повече осмисляш действията и грешките си, толкова по-малко вероятно е да сбъркаш на изпита. Най-вече приемай спокойно забележките и запомняй, вместо да се сърдиш на инструктора си.

5. Вътрешните изпити - успешното им преминаване е условие за записването на дата за явяване пред ДАИ.

Рядко някой се дъни на листовки, но ако ги научите добре за вътрешния изпит, няма да имате проблем за реалния.

Вътрешният изпит по кормуване е повече психо подготовка за ДАяджията, който най-вероятно ше крещи без причина на изпита ви и ще ви стресира излишно. 

6. Някъде между вътрешния и официалния изпит по кормуване е добре да се запишете и да преминете курса за Първа долекарска помощ към БЧК. 

Можете да се запишете по телефона, курсът е с продължителност 6 часа -от понеделник до петък, два варианта за часове: сутрин 8-14 или следобяд 15-21 часа. Струва 47 лева и зависи на какъв лекар ще попаднете, можете да научите много полезни неща. В края на курса се прави тест от 15 въпроса, лесни са. Имате право на 3 грешки.

Сертификатът за този курс ви трябва при подаване на документите в КАТ за СУМПС.

7. Изпит за кормуване пред ДАИ.

Случва се в делничен ден, обикновено започва в 10:30. В деня на изпита на лотариен принцип се тегли името на изпитващия.  

Той идва, представя се, прави кратък инструктаж и после в решен  вътре в групата ред всеки курсист кара между 25 и 35 минути. Изпитът се записва с видео и звук. Изпитващият си отбелязва направените от изпитвания грешки. Можете да допуснете до 10 "малки" грешки. Изпитът приключва ВЕДНАГА при неспиране на знак STOP, пресичане на червено(=жълто), отнемане на предимство на друг участник в движението и подобни груби нарушения. Внимавайте с изпускането на съединителя - загасване в кръстовище може да ви коства повторно явяване. Загасване където и да е другаде не е страшно, запазвате спокойствие, запалвате и потегляте отново. В повечето случаи на изпита задължително имате поне един вид паркиране - успоредно или перпендикулярно. Също така потегляне на полусъединител или ръчна (за предпочитане е да се научите по първия начин).

Ако ви скъсат, взимате 2-4 допълнителни часа и чакате за нова изпитна дата. Най-често се чака около месец.

8. Когато успешно стe минали всички изпити, предстои забавата в КАТ. ТРи дни след изпита, протоколът е достъпен в системата и можете да задвижите подаването на документи.

За целта трябва да си подготвите:

8.1. Диплома за основно/средно - Оригинал и две копия*

8.2.  Медицинско свидетелство - издава се от личния лекар за любителска категория /Б/, струва 20 лв.

8.3. Удостоверение за завършен курс за първична до лекарска помощ при БЧК - оригинал и едно копие.

8.4. Лична карта/Международен паспорт

8.5. 31 лева за обикновена поръчка (30 дни) или 58 за бърза (10 дни)

8.6. Търпение да се наредите в 7:30 в КАТ*. 
Натискате копчето "C" на автомата за номерца и да изчакате на таблото да светне вашия номер и гишето (26 до 30). Влизате, получавате формуляри, излизате, попълвате си ги, плащате на касата на място (Сибанк, научтиви касиерки дерат кожи, 6 лв е таксата, затова на сайта пише, че обикновената поръчка е 25, а реално плащате 31 лв.).  Ако скоро (до 2-3 години) сте подновявали паспорт/лична карта, ще ползват снимката от него, ако не сте или пък изглеждате крайно различно от последната ваша снимка, която имат в базата - ще ви снимат на място и ще изглеждате като застрелян заек.

Когато сте готови, издебвате момент да се вмъкнете отново на същото гише (вече не ви трябва номер, а ловкост и дебнене) и да се подпишете пред служителката, която ще е кисела, върху първата страница на формуляра. Тя ще ви даде талонче с номер и дата, на която от 9 или след 15 часа на съответната дата можете да си получите готовия документ. На същото място, отивате в посочения час, натискате бутонче "А" за номерче и чакате да минете през гишета от номер 35  нататък.

8.7. Вземете с вас и психическата нагласа, че ще прекарате няколко часа в нещо средно на  запустяла болница, Припят и мазе от филм на ужасите. Взети заедно. Единствената връзка с реалния свят е наличието на банкомат на входа. В останалото време единственото, което липсва, за да е пълна упадъчната соц визия и  атмосфера от корейски хорър, е миризмата на стол за хранене и пържено.Компенсира се с миризмата на спаружено.

*!! Копията си ги направете предварително, в района на КАТ има само  един ксерокс, където взимат по 20 ст. на копие, едностранно.

** !! Ако не сте с постоянен адрес в София, трябва да отидете в КАТ по лична карта и да си знаете номера на изпитния протокол. По райони в страната той излиза до 2 седмици след изпита. Удостоверението от БЧК трябва да го имате в оригинал и заверено от БЧК копие.


 Горе-долу за два календарни месеца се сдобивате с книжка, при идеални условия - минаване на всички изпити пт първия път и бърза поръчка за документа.

Последният удар е (пре)регистрацията на кола, за което ще пиша, когато премина през този ад. Опашките, които видях днес и  циганията бяха плашещи. Цитирам един приятел: "Чакай да видиш кво става като регистрираш кола! Това днес ще ти се види като ултимативно дигитална услуга!"

 Самото търсене на кола е кошмар, особено дразнещо е, ако знаете какво точно искате и нямате търпение да започнете да шофирате, но обиколките по автокъщи ви взимат здравето и нервите, особено ако не разбирате от коли и нямате най-добът приятел автоджамбазин/техник/Хю Хефнър.

Леко и базаварийно!

Малта за Нова година

 

Sliema, Malta (снимка - личен архив)

Тази година реших да направя нещо необмислено, затова 5 дни преди нова година си букнах билет за Малта. Уиз еър летят до там на доста прилични цени. В последният момент офертата беше 160 лв двупосочен.

 

Malta International Airport e на около 6 км от Валета и 10 от Слима ("sliema" на малтийски означава "мир, покой"). Самото летище е малко и добре уредено, лесно за ориентиране. Има удобен автобусен транспорт - автобус X4 ви взима директно от Arrivals и ви закарва до автогарата на Валета, където има автобуси за почти всяка точка в района. Пътува се около 25 мин. от летището до Валета, билетчето е 1.50 евро.

Ние отседнахме в Слима, която е на 4-5 км от Валета и е доста спокоен и приятен район с хубави заведения и голям мол (за шопинг маниаците). Мястот е контактно, освен многото автобуси до Валета (13, 14, 15, 16, включително нощна линия), можете да вземете и ферибота до другия бряг. Sliema Ferry е стартова точка на много круизни приключения:

 - можете да се повозите на лодка по цялото крайбрежие (около час и половина, 10 евро, ще научите доста за историята на района); 

- еднодневна разходка до Гозо/Комино

- риболовни приключения

От там тръгват и автобуси за бърз sightseeing, които обикалят по 3 маршрута цяла Малта.

Препоръчвам да си отделите поне 5 дни за Малта, за да можете да обиколите острова и да се насладите без да бързате.

Времето в края на декември е повече от прекрасно - 17-18 градуса, предимно слънце. Докато в България зимата тепърва ни изненадва, в Малта можете да се съблечете по тениска и да събирате тен.

Хотелът /Sliema 59/, в който отседнахме, се намира точно на крайбрежния булевард, със страхотна гледка към залива. Приятен, чист, нищо излишно, нищо липсващо освен сешоар (очаквах да има).  Направихме резервация през booking, никакви проблеми, но имайте предвид, че приемат само плащане в брой. 

Хубавото на Малта е, че всички говорят английски, храната е смесица между испанските и италианските порядки - много стартери, тапаси, морски деликатеси, телешко. Не се престраших да опитам местната бира, водата им не е от най-добрите. И всъщност, имам за задача да проуча как се сдобиват с вода за целите на този голям туристопоток, който обслужват ежегодно, целогодишно. 

Ако се налага да ползвате wi-fi - има навсякъде, но с много бавна скорост.

През нощта на Нова година има денонощен транспорт (до към 4 сутринта) срещу двойна такса - 3 евро билетчето. Внимавайте да не ядосате шофьора, може да спре автобуса и просто да ви свали, ако сметнеза нужно и това е съвсем в рамките на нормалните му правомощия.

На 01 януари градският транспорт спира между 11 и 16 часа - няма автобуси и фериботи, работят освновно туристическите обиколки. Изненадващо беше, че след 21 ч. също нямаше автобуси, пуснаха ги отново след полунощ. В такива случаи вариантът с такситата е удачен, но не пропускайте да се договорите предварително за сумата, никой не ползва брояч. Но пазаренето работи успешно. Препоръчвам да черните таксита.

 За новогодишната нощ има доста варианти. Ако обичате партитата, можете да отидете на Roof-top party в някой от големите хотели (например Cavalieri, в близост до San Julian), на DJ party или да се присъедините към хилядите, които се забавляват на площада в центъра на Валета.  Първите два варианта ще ви струват между 30 и 100 евро на човек, в зависимост от това дали ще се присъедините само за питиета или ще вечеряте там. Ние избрахме да посрещнем 2016-а на открито. Намерихме приятно заведение за хапване, в близост до площада (без резервация, 50 евро на човек за меню с 4 ястия с опция за избор). Към 23 часа отидохме на площада, където местни DJs и групи вече бяха вдигнали градуса на настроението. Понеже събитието съвпадаше с 450 годишнина от основаването на града, имаше доста приятен 3D mapping, много фойерверки, танци и щастливи хора от всички възрасти.

Обещала съм си още едно пътуване до Малта, за  да направя обиколка на плажовете и Гозо, за която нямахме време през декември.

Осло, 2016

Снимка: Николета Г.

Скандинавските страни винаги са ми били слабост, най-вече заради киното, и когато през април най-сетне се случи Норвегия да влезе в плановете ми, бях много щастлива. Пътуването до Осло се заформи като изненада от един Змей за рождения ден на една принцеса и се пазеше в пълна тайна от всичките 5 "заговорници" :)

За мен два мита са разбити. 

Мит 1 - за да пътуваш на север ти трябват много пари, скъпо е. Не точно. Билетът с Уиз струваше 100 лв (двупосочен). Кацат на Торп, от където срещу 100 лв си купувате билет до централната автогара на Осло (отново двупосочен). Разстоянието се взима за около час и половина, разписанието на автобусите е напълно съобразено с полетите!

Апартамент за 6-ма в центъра струва по 250 лв на човек за 3 нощувки (Airbnb.com rulZ), напълно оборудван така че можете да си приготвяте храна у дома (да, още на ден 1 започваш да казваш "Прибираме се вкъщи" и визираш точно този апартамент :)). 

Съвет за градския транспорт - купете си карта, за 24 часа например, покриваща автобуси, трамваи и феритата до  фиордите, струва 90 крони. Еднократно билетче струва 50... Безплатно можете да си качите количка, колело или домашен любимец. 

Можете да си вземете колела под наем, има много станции из целия град, единственият проблем,  е, че не можете да ги платите с чуждестранна карта.

Мит 2 - МНОГО е скъпо по заведенията. Не точно. Храната не е много по-скъпа от всяка друга европейска страна, скъп е само алкохолът, например чаша вино може да струва около 100 крони, бутилка бира - межу 75 и 85. 

Съвет - купувайте си алкохол от супермаркетите, преди 18 часа, след това е забранена продажбата дори на бира. Ние си купихме няколко бутилки твърд алкохол от  безмитния на летището. Иначе в краен случай, можете да си купите безалкохолна бира, не е съвсем лош вариант.

Хората. Легендите за викингите са потвърдени, повечето мъже са много красиви, високи и толкова фит, че засрамено поглеждам закръгленото си, пълно с бира коремче.

Като цяло хората са усмихнати и спокойни, улиците са чисти, въздухът също. Всяка втора кола е електрическа и всеки слънчев ден се използва на макс от местните, за които слънчевите бани в парка са нещо съвсем естествено и никой не те гледа странно, ако се излежаваш по бански, че дори и по гащи. 
Културни, отзивчиви и доста доволни от живота изглеждат жителите на града. Шофьорите спират на секундата на поне 3 метра от пешеходната пътека, ако я доближиш.

Операта. Първото място, където отидохме. Гледката отгоре е доста приятна, моите приятели, всичките завършили ВИАС, не спряха да се учудват на гънките и формите на настилките, които противоречат на всякаква практична мисъл на пръв поглед.

Музеите. Има какво да се види, за повечето се продават комбинирани билети, които ви дават право в рамките на 48 часа да посетите 2 музея.

 

Северно море е твърде студено за топлите ни души, но местните плуват с удоволствие в ледените води.  Силно препоръчвам разходката с ферибот до фиордите. Красиво е, зелено, има приятни места за  пикник и през уикенда май целият град се изсипва там с деца и домашни любимци.

Апартаментът ни беше близо до Grünerløkka, хипстърския квартал на Осло. Приятен за разходка, с интересни барове и графити по улиците. Разходката по алеята покрай реката е приятна привечер. Видяхме група младежи, които се возеха с надуваеми лодки по реката и ни кимаха усмихнато като видяха, че ги снимаме.

Сьомгата. Купихме си повече от килограм прясна сьомга филе за около 120 крони и я сготвихме вкъщи, на тиган, с медена горчица. По-вкусно нещо не си спомням да съм яла скоро.

Природата. За краткия си престой нямахме възможност да разгледаме друго освен града и полуострова Bygdøy, където са морският музей, музеят на викингите, Кон-тики и още няколко, както и няколко нелоши плажа. Пясъкът прилича на вулканичен, но се преживява.
Районът е нещо като residential park, красиви къщи, зелени паркове и пълно спокойствие. Същевременно е на 10 мин от центъра с автобус.

Имахме голям късмет с времето, между 25- и 30 градуса, много слънце и залези към 11 pm.

Следващият път се надявам да успеем да обиколим други части от страната, географията, флората и фауната на страната предизвикват изследователя в мен :)

Tips

'Колко е важно да бъдеш сериозен"

Откриваме театралната есен с

"Колко е важно да бъдеш сериозен", по Оскар Уайлд в Театър Българска Армия.

 

Признавам, че отдавна не се бях смяла така.

Изключително забавна, свежа и добре поднесена интерпретация на "The Importance of Being Earnest". За критичната важност на имената, за сериозната несериозност, болните въображаеми приятели, брака и семейните отношения.

Актьорският екип е пленителен в начина, по който най-сериозно повежда публиката към дебрите на комедията и я оставя безпомощно да се превива от смях.

 

Силно препоръчвам.

 

 

CheckAndMet

CheckAndMet е едно доста приятно мобилно приложение, което ви дава възможност да се свържете и да поддържате контакт със своите LinkedIn контакти и/или приятелите ви от Facebook. 

Можете да  ползвате приложението с единия или и с двата гореспоменати акаунта, като имате чудесни опции да избирате кой може да се свърже с вас - пълният контрол върху настройките за сигурност ви защитават от нежелани контакти. 

С избрани от вас контакти можете да организирате среща (чрез индивидуална или групова покана) или просто да разменяте съобщения. В зависимост от избраните настройки можете да видите кой от контактите ви се намира в непосредствена близост до вас и да се срещнете. Представете си как убивате време някъде, проверявате CheckAndMet и виждате, че на 0.3 км от вас има приятел. Или научавате, че ваш професионален контакт е в страната/града. Нужен е само един клик, за да се свържете. 
Приложението ви дава свободата да се свързвате и с други потребители, споделящи същите интереси, които са групирани от профила ви в социалната мрежа. 

Можете да свалите CheckAndMet напълно безплатно тук, работи с версиите на Android от 4.0. нагоре.

Анн от "Зелените покриви"

 

Дори не си спомням от къде ми попадна името на Луси Монтгомъри (звучи твърде женско и твърде... женствено, за да го приемеш насериозно, но зачетох началото на първата й книга и се убедих, че няма нищо общо с Арлекин романчетата).
Родена в заможно семейство и израснала на свобода на канадския остров Принц Едуард - може би това обяснява богатото въображение и словесната свобода, с които писателката рисува романтично-реалистичния си свят. И за да сме наясно - единствената романтика в поредицата ще намерите в залезите над водите на Бляскавото езеро и тихите изгреви над мансардата, където ще видите Анн да мечтае, подпряла с длани лицето си и зареяна някъде в далечината.

 

Историята започва в един хубав пролетен ден с пристигането на сирачето Анн  във фермата "Зелените покриви ", където тя намира дълго търсената обич, приятелите и семейството, които винаги са й липсвали. Благодарение на една грешка, животът на Анн и на хората около нея се променя напълно.
Малката Анн силно напомня Пипи Дългото чорапче с нейните огнени коси и странно, твърде емоционално поведение, което хвърля в ужас благовъзпитаната  й осиновителка Марила. Анн се настанява в стаята на източната мансарда и населява новия си свят с вълшебства, феи и приказни герои. С годините Анн се превръща в по своему красива и много различна млада жена, запазила своите светли идеали и способността да мечтае постоянно, но вече облагородила с търпение и мъдрост своята емоционална същност.

Чистотата на този вълшебен Аннин свят, съчетан с красивите природни картини, нарисувани по страниците на книгите, притежават увлекателна сила, неподлежаща на описание. Усещаш аромата на цъфналите череши, заслепява те блясъкът на езерните води, почти чуваш грохота на морето и протягаш ръка да прегърнеш чернооката Даяна и да се порадваш на трапичнките й.
И ти се иска да дишаш още и още от тази еуфория, в която те хвърля Луси М. Тук идва добрата новина. Поредицата съдържа цели 8 (да, осем) книги за Анн Шърли, които проследяват целия й живот (последните две - този на дъщеря й).

В chitanka.info намерих първите две книги от поредицата и ги прочетох на един дъх, след това се разрових и намерих останалите 5 на английски, което е чисто предизвикателство за прагматичния ми бизнес-английски речник и изказ, но напълно си заслужава. Можете да ги свалите в epub тук - free donwload.

Анн Шърли ще ви грабне и никога няма да ви пусне. Подобно на много други детски герои - понякога ги откриваме, когато сме далеч от детската възраст и може би от носталгия по загубеното детство би обикваме още повече. Може би това ще е една от героините, с които задължително ще запозная някой ден дъщеря си.
Ако не вярвате на мен, имайте предвид, че Марк Твен е нарекъл Анн „най-доброто и най-обичано дете в литературата след безсмъртната Алиса“. И това ако не е препоръка! :)