Бъдеще, здравей, здравей!

Или аз съм изостанала от тенденциите или тенденциите са стресиращи. Вече силиконови фльорци ще се правят на сватбени агенти и фолк бургии ще ни учат на стил. Интересно ми е коя булка ще се навие да вземе Златка да й организира сватбата? Сигурно и тази, която би се учила на стил от Андреа. Няма такава държава. Порнографията е навсякъде, а уж била забранена със закон. После няма да е трудно да си отговорим за въпроса Къде сме ние и Защо народът ни е неграмотен. И как така се е случило, че осемгодишните не знаят таблицата за умножение с 1 дори, но знаят имената на всички тежко напудрени псевдоартисти, които въртят баджаци по телевизията на Митко Пайнера.

Защото живеем в държавата на проститутките, милицаите и дебелите вратове.

Бъдеще, здравей, здравей! Ти светиш така ярко и оптимистично, че ми се ще да хвана и аз T2 и - навънка. В името на младото поколение и бъдещите такива, иска ми се силно да вярвам, че Човек се формира преди всичко от семейната си среда и след това от останалата част от обкръжението. В противен случай бих предпочела да се самокастрирам вместо да отгледам някой член на бъдещето светло гей-чалга-силиконово поколение.

Амин.

Стъпки в пясъка (2011)

Да започна с това, че следващите редове не са ревю, не са писани от кино-критик и нямат претенции да се налагат.

Да предупредя, че става дума за нещо с етикет Made in BG (и малко в USA :)). Ако това е повод за гримаса, по-добре не четете надолу.

За останалите.

Току-що гледах "Стъпки в пясъка". Да си призная честно, останах изненадана. Приятно. Дори през тези минути в киносалона и за секунда не ми мина мисълта "Този филм (не) ми харесва". Защото седях, гледах и не си спомнях къде точно се намирам. Достатъчно беше да чувствам.

Историята е добре позната. Младият човек, разочарован, без цел и посока, отегчен, бягащ, търсещ, сам. Проблем не само на поколението от времето преди падането на Берлинската стена, проблем все по-наболял днес, когато много мои връстници и познати си хващат раниците и заминават нанякъде, защото няма какво да ги задържи в този град, в тази държава. Само че сега не е нужно да преплуват Дунав посреднощ, за да намерят цивилизацията. Страхотен Иван Бърнев.

Нищо ново и все пак много емоционално поднесено старо. Сигурно много от "познавачите" на кино изкуството могат да изредят десетки недостатъци в режисурата, сценария, актьорската игра и прочие. Сигурно и аз мога, ако се напъна повече. Но този филм ме накара повече да чувствам, и след това да мисля. И то не за качествата и недостатъците на изпълнението. А за хората като човеци. Проблемите. Самотата. Бягството. Порастването далеч от всичко познато. Загубите. Победите. Пътищата. реките. Самолетите. Измяната.  Разбирането. Прошката. Незабравянето. Посрещането след 20 години смърт. "Слави, маме, съсипах ти сакото". И сърцето, което винаги търси път към мястото, от което си бягал през целия си живот. Клиширано, но и клишетата си има причина да са се наложили като такива.

Точка. Не търсете ефекти. Не търсете комерсиални похвати. Не очаквайте лъскава визия. Ще видите една родна действителност от недалечното минало. И един млад човек, който по нищо не се различава от мен, и от вас. В лутанията и трудностите си.

Раздвижването в родното изкуство все повече ме радва. Има надежда. Но тя не е в предубедеждението, че Made in BG=Боклук. Поздрав за всички, които ще ме нахранят, макар и наум - вие също сте made in bg :) Дайте си шанс.