А ти? Ще ходиш ли на рожден ден?

От няколко дни виждам как мои приятели във фейсбук слагат RSVP - Attending на някакво събитие за рожден ден. Стана ми интересно, понеже самата аз получих покана. Събитието е това. Като позачетох, стана ясно, че някакво момиче просто си е поканило приятелите на парти чрез фейсбук, но е имало неблагоразумието да остави event-а публичен. Следват хиляди малоумни според мен хора, които се "самопоканват" и пълнят страницата с глупости и присмех, стига се до там, че вадят снимки от профила на въпросното момиче и се подиграват с тях като правят разни колажи. Има дори статия в уикипедия, която обяснява колко е глупава Доби. не познавам момичето, като чета писанията й, очевидно не е много умна, но въпросът е дали е по-проста от тези 12 хиляди, които са написали, че ще ходят на партито и онязи 3 хиляди, които още се колебаят...

Питам аз - това нормално ли ви се струва? Най-малкото подобна простотия трябва да накара някои да се засрамят. От гледна точка на закона също не ми се струва много редно - това си е чиста проба тормоз.

Създадени за групи по повода колкото щеш. Една апелира да се върнат снимиките на момичето обратно в профила й. В нея обаче също е пълно само с подигравки. Дори видео е направено.

Много сме прости, казвам го за пореден път и ми се гади от подобни неща, които показват, че явно българският народ е много изпростял като цяло, по цял ден седи във фейсбук и твори дивотии.

Ако съберете на едно място злобата си, цяла Япония не, а ЦЯЛ СВЯТ ще се осветява вече не от атомни централи, а от тази енергия. За момента тя е радиоактивна, отровна  хорска простотия и малоумие. И на никой не му хрумва, че може да впрегне в нещо градивно явно излишната си енергия и време.

Иска ми се така активно да бяхте популяризирали каузата за Сандра!!! И за още много хора, които имат нужда от помощ! Повечето от вас, скудоумни идиоти, които сте в тази групичка, имате нужда от психиатрична помощ, а лично според мен - от чук в главата!!!

Повръща ми се.

***
Няколко часа по-късно събитието е "Отложено" :D

Love.Net

Влязох в този филм още по времето, когато всичко беше на хартия и течеше casting. Скептична съм към подобни истории, но Иронията ме избра да участвам в осмивана от мен роля.

Тогава твърдях, че любов и връзки в нета търсят неудачниците и хора с проблеми в общуването. Много скоро ми се наложи или да призная, че не е така, или да се обявя за неудачник, понеже намерих в нета дори без да търся не какво да е, а баш любов. Ама от тия дето си забравяш главата и не мислиш изобщо.

Разбира се, да намериш връзка в нета е лесно, да я пренесеш успешно в реалността е вече малко по-трудно. От тогава и сега още се двоумя дали да обичам социалната мрежа или да проклинам Марк ЦукърБъг :)

Вече става ясно, че няма да съм напълно безпристрастна в оценката си за Love.Net, първо, защото съм изживяла всички емоции около създаването заедно с някои от хората, които го направиха, второ - защото съм от една хилядите, намерили човека до себе си точно в интернет. За добро или лошо - не знам. Сигурно ако баба ми беше сърфирала в интернет, нямаше да се научи да прави туршии и дядо ми нямаше да я "вземе".

*Край на уводната част*

Снощи го гледах - плодът на почти две години труд, доста вечери в офиса и непочивни уикенди, когато и яд ме е хващало даже на тоя филм.

Бях силно развълнувана да го видя най-сетне. Както преди години гледах прохождащата ми племеница. Страхотно усещане е да бъдеш свидетел на първите стъпки на мъничето, което си гледал от пелените как израства, макар да не е твое собствено. И странно ми беше като знам колко хаотично беше всичко в началото, колко много идеи, хора, усърдна работа и всеотдайност са причина идеята да се материализира в това, което гледахме снощи.

Love.Net  е свеж и приятен филм, с много забавни и раздвижени диалози. Интересно е изпълнението на това преплитане на линиите на различните герои/двойки. Драматичната линия на Мила и Филип успешно споява останалите, които са доста по-лековати и понякога комични. Имаше моменти, в които цялата зала избухваше в смях. Много силна роля на Христо Шопов. Много ми хареса и героинята на Койна Русева, страхотна беше, особено сцената, в която наби Rider-a.

Хубавото на филма е, че не задава императиви, не осъжда, а единствено показва аспектите на  свободата, която човек има, когато седи зад клавиатурата. Свободата да бъде себе си повече от всякога. Или свободата да бъде някой друг, за да се върне към собственото си забравено  Аз.

Не на последно място - партито след премиерата беше невероятно. Джон Лоутън е голяма работа, пък и вече мога да умра спокойно след като доживях да го чуя на живо и да стоя на 1 см от него. Едва надвих профанското си желание да го помоля за автограф и снимка :D

Емоцията беше пълна.

И...благодаря на Millart, че ме направи част от това невероятно преживяване.