Изчаках да се утаи мътилката на дъното на мозъчната ми бутилка, за да напиша няколко реда за това шоу.
А думата е...всъщност не мога с една. Две са - възхитена съм. Самата дума сериал, обикновено за доста хора поставя ударение върху мигновената представа за постна посредственост и разтегляне на фабулата за максимален живот. Е, с този сериал не е така. Препоръчвам го с две ръце на всеки, който харесва леко freak истории, семпли, но главозамайващи визии, ярко индивидуални персонажи и стаен дъх до последната серия. А след това гняв, че няма повече!
Винаги съм мислела, че след Twin Peaks няма да видя друго такова зрелище. Прощавай, David Lynch.
Michael J. Anderson и Clancy Brown. Присъствието не подлежи на описание. Само ще кажа, че чакам с нетърпение A Nightmare on Elm Street (2010) поради още една причина.
Това не е поредната история за борбата между доброто и злото. Това е историята на група хора, които влизат в епична битка със себе си, за да открият истината за това кои са. Някои са бягали цял живот от това, което са, защото ги е плашело. Други изтръгват една по една люспите от гърба си, докато разберат какво се крие отдолу. Но безспорно oнова, което ги обединява, е фактът, че намират убежище и дом в един живот на колела, под един общ покрив, който най-често е звездното небе. Под това небе те се карат, клюкарстват един за друг, лъжат се, обичат се, изневеряват...Но някак запазват магичното сияние на ония човешки същества, в чието добро начало е все по-трудно да се вярва.
Невероятен кастинг. Много ярки индивидуалности на едно място и въпреки това - пълна хармония. Обикновено в подобни сериали се замотаваш около една основна история и много допълващи. Тук ми беше трудно да кажа кое е основното и кое служи за фон на развитието. Кой е главният герой. Кой е добрият. Кой е лошият. Защото е спазена една красива истина - нищо не е само черно и бяло. И никой не е само светец или грешник. Никой не е безпределно смел или отчайващо страхлив.
Музиката. От онзи тип, който ти влиза в главата и дълго време сънищата ти завършват с последния й акорд и после цял ден звучи в главата ти.
Прекрасно създание е човешкото същество, сглобено от безброй малки неправилни по форма късчета- добро, зло, красиво, грозно, пошло, чисто - но рисуващи неразривната мозайка на на цялостта му.
Гледала съм много филми, чела съм много книги за вечната битка между Доброто и Злото. Не знам дали тя съществува някъде там, навън, далеч. Но знам, че тя не спира вътре в мен. И никога не съм сигурна кой побеждава.
Carnivàle не дава отговори. Той задава твърде много въпроси, скрити в тъмните ъгълчета на караваните и в проблясващите светлинки на колелото.
1 comment:
:} like like like!
Post a Comment