Made in BG

Release Date: 01 April 2011

Cast: Hristo Shopov, Zahari Baharov, Koina Ruseva, Lilia Maravilya, Diana Dobreva, Dilyana Popova, John Lawton

Director: Ilian Dzhevelekov

Writer: Ilian Dzhevelekov

Studio: Miramar Film

http://www.themovielove.net/

Откритие!

Много се радвам, че малко преди да изтече тази година направих едно откритие, което спокойно ще обявя за откритие на моята 2010:

А именно: Разбрах за коя класация се пъне Лилето:

topbloglog.com

Coming soon

Release Date: 28 January 2011

Genre: Drama

Cast: Anthony Hopkins, Alice Braga, Ciarán Hinds, Rutger Hauer, Torrey DeVitto, Ben Cheetham

Director: Mikael Håfström

Writers: Michael Petroni, Matt Baglio

Studio: Warner Bros. Pictures

И тя е?

Една прекрасна жена,  родена на днешния ден преди повече от 100 години.

А филмът е?



iMDB



Първоначално за главната мъжка роля е поканен Мел Гибсън, който обаче смята, че е прекалено възрастен, за да изиграе предложения му персонаж. Колко да е бил възрастен на 43...Сигурна съм, че щеше да направи чудесна роля. Не по-лоша от актьорът, който реално я поема. Блестящ :D

Чудесата се правят от хората. Тук и сега.

Днес денят ми започна с това.

Стегна ме гърлото. Задуших се и ми се дорева. Ама силно. После ме хвана бяс. На човек понякога му се иска да крещи срещу несправедливостите. Знам, че тези случаи са хиляди и се чувствам безпомощна понякога. Не можем да спасим целия свят, не можем да спрем всички нещастия. Това означава ли, че не трябва да опитаме поне...Винаги съм мразила обобщенията, "глобалния" поглед върху подобни проблеми. Винаги са ме потрисали коментари "И какво можем да направим ние".

Знаете ли колко струва живота на това дете? Колкото лъскавата кола на някой мутрафон. Колкото луксозната вила на някой наш политик. Колкото тоалетите на попфолк-гилдията. Паричките, с които можете да заснемете късометражен филм за порнографията у нас. Или кофти скапан сериал, поне първия сезон.

Все грозни, тъпи, ненужни неща.

Сигурна съм, че всеки човешки живот струва много повече от всичките гореизброени и както и някои премълчани неща. Оказва се, че това в парично изражение съвсем не е така.

Нека не съвестта ти те лиши от новите ботушки от мола, бутилката марков алкохол в дискотеката, новия ти айпод или фотоапарат, с който да заснемеш красивите мигове в живота си. Защото животът е няколко мига. Нека ги дадем на Сандра. Правото на живот е свещено. Да забравим, че сме в България, където по Коледа ставали чудеса заради пробудените целогодишно спящи съвести или долнопробен PR, за да вдигнем рейтинга на псевдозвездите си.

По това време, и по всяко друго, наистина могат да станат чудеса.

Твоето левче, 2, 5, 10 и колкото можеш да отделиш, са от значение. Сумата е страшна. Когато си сам в една държава, в която бюджет има за автопарка на Парламента, но не и за култура и здравеопазване. Сумата е смешна. Когато са много хората със съзнание.

Това не е молба. Това е просто съобщение. Ако минеш, прочетеш го и не те засегне, продължи към живота си и си помисли за това, че ти все пак имаш такъв, когато за някои той зависи от нелепи неща като наличността по банковата сметка.

А това са номерата на банковите сметки, които биха дарили един живот. Използвайте ги!

Сандра Валентинова Младенова
ЕГН: 8611297052


Сметка в ЛЕВА:
Банка ДСК АД
IBAN: BG10STSA93000018907829
BIC: STSABGSF

Сметка в EURO:
Банка ДСК АД
IBAN: BG56STSA93000018907874
BIC: STSABGSF

Сметка в USD:
Банка ДСК АД
IBAN: BG62STSA93000018907863
BIC: STSABGSF

През ноември е открита  и DMS кампания. Пращайте SMS с текст DMS SANDRA на 17777.

Знам, че всичките тези думи са излишни, както каза Konx Opmax. Излишни са, ако всеки може да почувства истински потребност да направи малко чудо по Коледа и просто да бъде...човек.

И както написа Марти:

“Whoever saves one life, saves the world entire.”


...

А филмът е?





© 2010 - Lionsgate

   Главният герой използва широко известен метод за отключване на чужда кола. Същият метод е тестван от Mythbusters в сезон 2007 и резултатът е: Busted!

П.С. С  две ръце препоръчвам да се гледа. 

Berbo And The Barclays Golden Boot "10-goal"

Когато преди няколко седмици нашият чoвек вкара 5 (пет) гола в мача  на червените с Blackburn, бях двойно щастлива - не само че моят отбор победи, а защото звездата на мача беше именно  нашият човек. Ден след великата футболна среща, бях на един рoжден ден, където обяснявайки ентусиазирано на един холандец как българин е вкарал за Манчестър 5 гола, той, естествено попита срещу кой отбор и аз в еуфория от осъзнаването на факта 6+5=11>10 (а всеки знае какво получава голмайсторът с 10 гола за сезона във Висшата лига), изтресох "Barclays", след което се намериха услужливи участници в дискусията, които да ме поправят, че било срещу Blackburn. Основното, което тогава ме фрасна като светкавица без изобщо да се засегна от тяхното неразбиране, вече е факт! И за пръв път тази награда я държи българин. Няма как да не ми е гордо :))

"Бербатов е първият футболист в историята на Манчестър Юнайтед от Първата световна война насам, който през сезон 2010/2011 г.отбелязва хетрик на вечният враг Ливърпул. На 19 септември Юнайтед побеждава мърсисайдците с 3-2 като и трите гола са дело на Бербатов. На 27 ноември 2010 отбелязва 5 от седемте попадения за своя отбор в мача срещу Блекбърн с краен резултат 7:1. Нападателят влезе в историята на Висшата лига на Англия, след като реализираните от него пет гола във вратата на Блекбърн са най-многото отбелязани от един футболист в рамките на един мач. Той се изравни по този показател с легендата на Нюкасъл Алън Шиърър, вкарал пет във вратата на Шефийлд Уензди, Анди Коул разписал се пет пъти срещу Ипсуич с екипа на Манчестър Юнайтед и Джърмейн Дефоу от миналия сезон при разгрома срещу Уигън."

от http://bg.wikipedia.org



И така, да наредим името на Бербата редом с тези!:

92/93 Teddy Sheringham 22 (Tottenham Hotspur & Nottingham Forest)
93/94 Andy Cole 34 (Newcastle United)
94/95 Alan Shearer 34 (Blackburn Rovers)
95/96 Alan Shearer 31 (Blackburn Rovers)
96/97 Alan Shearer 25 (Newcastle United)
97/98 Dion Dublin (Coventry City), Michael Owen (Liverpool) Chris Sutton (Blackburn Rovers) 18
98/99 Jimmy Floyd Hasselbaink (Leeds United), Owen (Liverpool) Yorke (Man United) 18
99/00 Kevin Philips (Sunderland) 30
00/01 Jimmy Floyd Hasselbaink (Chelsea) 23
01/02 Thierry Henry (Arsenal) 24
02/03 Ruud Van Nistelrooy (Manchester United) 25
03/04 Thierry Henry (Arsenal) 30
04/05 Thierry Henry (Arsenal) 25
05/06 Thierry Henry (Arsenal) 27
06/07 Didier Drogba (Chelsea) 20
07/08 Cristiano Ronaldo (Manchester United) 31
08/09 Nicolas Anelka (Chelsea)  19
09/10 Fernando Torres (Liverpool) 22

А филмът е?

photo: IMDb

Един филм за извънземни, в който всички извънземни с изключение на  1, са CGI. По време на снимките са направени шест варианта на финала, а звукът, представляващ "езика" на извънземните е създаден с помощта на...тиква.

Вчера господарстваха Nightwish El & Миленка.

А филмът е?

©Twentieth Century Fox Film, Universal, Miramax

Актьорът, изпълняващ главната мъжка роля, събирал останалите актьори да играят ръгби в свободното от снимки време. Според  него така щели да се сплотят като екип и да работят по-добре заедно.

Вчера пиха водица от Извора на живота (The Fountain, 2006) Lu, Nostro & Bungle  :)

А филмът е?



© 2006 Warner Bros.

 

 Режисьорът първоначално избира Брад Пит за главната мъжка роля, както и доста нашумяла по това време актриса за женската. След откриване на явно непреодолими различия между вижданията на двамата за продукцията, Пит отива да снима Троя, а режисьорът избира други двама актьори  да изиграят двойката.

На романтиката с носталгия

Някак в нашето модерно ежедневие не остана място за нея, г-ца Романтиката. Неслучайно е госпожИЦА.

Но романтиката в наши дни вече я няма. Отречете и ще ви разцелувам. Но я няма, каквото и да кажете.

Вече никой не ходи на кино, за да се целува на последния ред. Повечето от нас ходят на кино, за да пишат ревюта после или щото са прочели, че някой филм е готин. И наистина отиват на кино, за да гледат филм. Да не говорим, че рядко на мъж му хрумва да те заведе на нормален филм, вместо на някой с кървища и много патлаци.

Вече никой не се целува и в градинката пред блока. Повечето хора се натискат по скъпите си коли, взимат си стая в хотел или директно си водят гаджето вкъщи. И пак става дума за младежи. (Наскоро една колежка разправяше за нейна приятелка, чиято 14 годишна дъщеря спяла с гаджето си вкъщи, в съседната стая). Не че съм „за” изпълненията по пейките, но някак имат своето очарование. И фактът, че си готов да наръбиш дупе или колене в името на общото благо, придава доза романтика, нали?

http://www.kurennoy.ru/

Вече никой не се натиска, награбва, люби и прочие. Всички се чукат. На поразия. И не само на Великден. И никой не стои до гърдите ти, за да слуша сърцето ти.

Никой не мечтае за вниманието и разговорите с човек, когото харесва. Повечето реплики са "Тая как ще я оправя" и "Леле, на този какво му мисля". Общо взето никой не копнее за прегръдките на другия, а за някои други негови...неща. Поне така говорим.

Вече никой не ти звъни по стационарния телефон, за да си говорите с часове, докато ядеш, подреждаш стаята си, лакираш ноктите и т.н. Хич не ме греят 1500те безплатни минути на Глобул. Не са романтични. Просто защото разговор от мобилен можеш да водиш навсякъде. Друго си е да опъваш кабела из целия апартамент.

Вече няма мъже, които носят цвете на среща с жена. Освен ако не са свършили някоя беля и правят мили очи да се измъкнат. Но пък има жени, които не се радват на нищо по-малко от палто от норки...И на малко мъже им хрумва, че някой би се зарадвал на открадната от съседния двор хризантема.

Няма мъже, които отварят вратите на жена, даже наскоро един мухльо щеше да ме стъпче в метрото. Кавалерите са мъртви.

Вече никой никого не изпраща до вкъщи в приятното опиянение на късната доба. Всички се возим пияни в жълти коли срещу скромна парична сума. Прощалните целувки вече не са пред входната врата, а на вратата на таксито.

Дори децата не мечтаят Дядо Коледа да им донесе играчка, а искат мама и тате да им купят телефон/компютър/плейстейшън.

Жените вече не се изчервяват без руж. Да плъзнеш ръка под полата й на първа среща изобщо не е табу. И за никой не е ненормално. Даже да окажеш съпротива е признак на задръстеност. Да изчакаш достатъчно, за да си легнеш с някой, който те вълнува, значи, че си кестен. И това далеч не е акт на сближаване. общо взето, запознанството често се случва след акта (на сближаване?). И още

• Ако не си я опънал на първата среща има два варианта – 1. тя да си помисли, че си гей, щото е готина, а ти не си й се метнал; 2. да те помисли за смотаняк, който дори не се е пробвал.
• Да му кажеш, че не си лягаш на първа среща си е живо доказателство, че си супер зле, така че повечето жени не се церемонят дълго. И какви ти пеперуди, те са умрели още с първото му нескопосано свършване, когато ти си викала в бясна симулация.

Вечерите отдавна не са време, в което влюбени двойки се държат за ръка по улиците. Много по-яко е да седят в задимени заведения и да си издухват взаимно дим в лицата. Никой не ти казва "Добре, ще се радвам да те видя". Всичко се свежда до "OK, C U".

За любимия човек вече не е повод за радост уговорката за среща. Ако откажеш, той винаги може да позяпа мач, после малко порно и да заспи в алкохолни изпарения. Също така за жените вече е все по-сложно да се вместват между футбола, срещите с приятели и заградените с бодлива тел граници на модерното понятие „лично пространство”. Мъжете пък се мъдрят между посещението при козметичката, висенето в мола и разни други занимания, които имат за цел да покажат, че тази жена е независима и има свои интереси.

http://www.kurennoy.ru/

Къде изчезна радостното тупкане в гърдите в очакване на среща? Слагаш я просто в графика – вторник – среща с гаджето, сряда – излизане с момчетата/момичетата, четвъртък – посветен на някое хоби, петък – среща с гаджето навън, събота – проспиваш половината ден, какви ти срещи, вечерта е за пиене, неделя – спане, кафе, висене пред копма, вечерта ще поиграеш на някоя игра/ще си правиш козметични процедури. Всичко е така разграфено, че ми се повръща. И къде е романтиката в тоя казармен строй, където ако нарушиш горния график на партньора си и недай си Боже искаш да имаш повече време в него, рискуваш да се окажеш лепка? Всички измпулсивни желания да се видите неочаквано или да го/я изненадаш, може да завършат катастрофално.

Освен това отдавна никой не се сгодява/жени. Дали, защото са чули, че като се ожениш сексът свършва? Всички живеят с години заедно, създават деца, купуват дома на кредит, задължително и кола, с която пътуват в провинцията през уикендите. И са щастливи, нищо не им липсва. Сега ще ме парирате, че любовта няма нужда от подписи, документи и формалности. Но романтиката има нужда от един важен жест, от един въпрос, един отговор и малко щастливи прегръдки през сълзи. А не от рационалност и приказки за модерно съжителство. Любовта и романтиката не могат да бъдат модерни. Могат само да се модифицират и изкривяват.

Всичко, което ми остава е да помечатя за старомодна любов, прашна романтика, извадена от нафталина и...малко пеперуди в стомаха на двама.

Порно+Проституция=Демокрация?

Многострадалната Геновева, държава на проститутките, полицейска държава, земя като една човешка длан (тази на ББ), кърмилницата на пенсионери, които се избиват за чепка банани, родината на подрастващи, които се вдигат на бунт понеже им било много ученето, държава, от която смучат самозвани експерти-тире-безочливи-фльорци...и май мога да продължа още много, но ще се спра на една конкретна тема по-нататък.

Сигурно повечето от вас са пропуснали едно предаване на Карбовски, в което френски гей режисьор на циганско хард порно обясняваше как правел изкуство.

Арестуваният „артист” беше крайно възмутен от отношението ни и как в България си били позволили да го арестуват и обвинят в ужасни неща, докато по цял сват милеели и благоговеели пред неговите филми. Материал за тези филми артистичният французин събира по циганските гета, където си намира „модели’, които срещу 20 евро се съгласяват да участват в хард порно филмче или в еротична фотосесия. И този интерес към България не е защото нашенските роми правят без пари нещо, от което се изкарват прилични суми, а защото имали интересни черти! Представете си! По-възбуждащи и впечатляващи от френските, примерно. Затова Жан не снимал българи – те много си приличали с французите. Но циганите много се котирали.

Няма да навлизам в подробности как в стаите, които обикновено наемал за снимачни цели нямало дори баня и за какво им били на „моделите” да се къпят...

Та този човек на великото филмово изкуство беше крайно засегнат от липсата на всякакво преклонение пред гения му. Отгоре на всичкото една млада, симпатична прокурорка си беше позволила да повдигне обвинението срещу него и да настоява за присъда...България уж тръгнала по пътя на демокрацията, но нямало нищо демократично у нас. Щом и порноиндустрията била подсъдна дейност! И още – каква лудост било у нас да затворят човек за притежаването на 1 грам кока или хероин. По тази логика половината Франция трябвало да се вкара в затвор. Интересна демокрация имат по френските земи!

Разбира се, беше прав да попита как така е забранено правенето на порно пък се продават съвсем свободно такива списания и има такива канали по телевизията. И как така в законите на ЕС не се забранява заснемането на порно филми, пък в българския - се забранява. Човекът изобщо се чувстваше страшно онеправдан от буквата на нашия закон. И не вдяваше изобщо като му се обясняваше, че у нас е длъжен да спазва нашия закон без значение на какво го е научила демократична Франция. Гей-режисьор на гей-порно. Който наричаше през цялото време филмите си „изкуство”. Какво изкуство има в потните мръсни цигани, които се подпират един друг и после щастливо избърсват ръце в каквото намерят, за да си прибират 20те евро в джоба? Замислих се за „потребителите” на това изкуство. Що за изкривени мозъци...

Но много, много силно се впечатлих именно от това как човекът беше 200% убеден в правотата си и в това, че прави нещо стойностно и красиво едва ли не...На моменти мазната му нахална физиономия плачеше за конски ритник. Евала на Карбовски за професионализма и търпението. Аз бих му разпорила гей-задника със сърп. Ама тъп.

Не мразя гейовете, даже съм доста толерантна предвид какви представители на този „вид” има у нас и по света. Но подобна наглост ме вбесява. Много ми се иска подобни „артисти” да си творят и да се раздват на „изкуството” си в собствените си страни, а не в моята страна. Някак като магнит събираме помиярите от цял свят. Подобно впечатление оставят у мен и чуждите туристи по морето – всичката измет на Европа ака по нашето море. Щото е евтино. И има лесни момичета. И пиене до умиране. Което ме подсети за един интересен материал със заглавие „Държавата на проститутките”. Разказано от една невръстна проститутка:





Източник: http://www.temanews.com



И се зачудих как не съм се сетила по-рано аз! Ами съм загубила толкова години да уча и да се старая да се покача по кариерната стълбичка. Пък то било напълно достатъчно веднага след гимназията да се покача на определен брой ******, за да си уредя живота. Тези жени у нас печелели средно межди 2 и 5 хиляди месечно. Има и да харчат, има и да спестяват. За бъдеще и по-добри дни. И кога ли ще са тези дни? Когато вече не ставаш за „бизнеса” и се оттеглиш на заслужена почивка. Някои от тях дори си намират мъже, раждат деца. И живеят нормално (!?). Тук някой психолог веднага може да разкаже малко повече за това на какъв етап и как се проявяват травмите на едно момиче, преживяло младите си години в лапане на пишки по магистралите или долнопробните мотели. Аз ще се въздържа. Най-смешното е, че половината и даже сигурно всичките труженички оправдават професията си с беднотията, в която са принудени да живеят. Явно не им хрумва да отдадат нещо и на вътрешната мизерия, в която тънат душиците, които нямат скрупули да продават телата си за лесни пари. И в тези жени, които се хилят мазно, поклащайки бедра  и кимат наред, няма нищо трагично, у тях няма нищо от драматичната красота  на Фантин, за тях роман никой няма да напише.

Тази сутрин прочетох интересната вест, че в Германия 80% от проститутките са българки и румънки. Там поне проституцията е законен бизнес и можем да вярваме донякъде на статистиката. Голяма част от белите робини са принудени да го правят, закарани са насила в чужбина, продадени, държани насила и т.н. Това вече е престъпление, което аз лично бих третирала като убийство. Защото е много различно проституирането да е въпрос на личен избор и съвсем друго е да бъдеш принуден да го правиш. Тук замлъкват всички закони и конвенции за правата човешки. Трафикът на хора обаче явно на някои  също им изглежда нормален бизнес, както хард гей порното за Жан е най-висша форма на изкуство.

У нас се счита, че трудът на жриците генерира около 60 млн. лв. годишно. И въпреки, че проституцията е противозаконно деяние, каките щъкат посред бял ден по очуканите ни магистрални пътища, продават услуги по интернет и по бардаците или поклащат задници покрай Лъвов мост под носа на родната полиция, която ни пази...

Но нека да е весело. При тази развита пазарна икономика, движението на стоки, пари и...хора е съвсем нормално и даже наложително. Да се продаде непродаваемото е въпрос на талант. И съвсем не става дума за хладилници и ескимоси.

Общо взето, да заключим, че в това да се чукаш за пари, да се снимаш в порнофилм за пари, както и да правиш порно и да сколоняваш към проституция – няма нищо нередно. Всички ние, които не го разбираме, сме прекалено закостенели, недемократични, консервативни, тесногръди и морално изкривени. Липсва ни бизнес нюх. Както и без усет към голямото изкуство.

И слава Богу.

Той си Калинка вярваше*

Винаги съм се учудвала на човешкото дебелоочие и на факта, че хората могат да бъдат безкрайно нагли в постъпките си. Има толкова много хорица, които те гледат в очите и се правят на най-висша класа ангелчета, а зад гърба опашката пошляпва, копитцата потропват... И ако има нещо по-гнусно от лъжата, то това е лъжата в държавен мащаб. Маминото детенце Калина Илиева била излъгала за дипломата си. Това е мекият израз. Истината е, че тя е фалшифицирала „Берлинската” си диплома и не просто й се губи магистърската степен, ами и бакалавърската се е затрила някъде по пътя от татовото коляно към държавните пари.



"Кой?! Аз ли да лъжа? Дипломата си е истинска, на немска хартия е напечатана, на пишеща машина Olimpia!"

Снимка: БГНЕС

Цялата ни държава е фалшива, та за една диплома ли да се тюхкаме, а. Но не това ме вълнува. Интересно ми е колко трябва да си безочлив и неморален, за да лъжеш толкова на едро като и без това никога нищо не остава скрито-покрито? Или трябва да си невероятен тапир. Да беше по-скромна да фалшифицира някоя дипломка от Благоевград или Свищов, можеше и да мине метър. Но да признаем, че жената се е целила високо – немечката диплома е по-респектираща. Но не и когато е фалшива. Чудя се, ако това се случи в нормална държава, каква присъда ще се полага за такава измама? У нас е ясно. Никаква.

Моме Калино, изчакай година-две и излез с диплома на докторант от ПУТКА! Тате може да ти уреди още по-добър пост тогава. Да подгряваш пърдящите възглавнички на президентО.

*Българска народна песен

О, свещена простота!

Така не съм се гордяла, че съм българка, откакто цял свят пя Кен ли! И сега като видя тия над 1 милион гледания на видеото в тубата такава гордост ме обхваща, че ми се повдига. Такава съм си, емоционална натура.

Вчера обаче ми се случи отново да изпитам това рядко...чувство.

Добре де. Знам, че има беднотия по нашите географски ширини, знам, че тия пенсионери взимат смешни пенсии (които ние няма и да доживеем, но това е друг въпрос). Ама защо трябва и да сме прости? Тая мизерия защо си я носим отвътре? Не стига ли другата, с която се борим ежедневно?

Трябва ли да се бием за кило банани и две краставици при положение, че тия вериги са заредили тонове? Или просто от носталгия по 90те, когато в магазина имаше/е имало (нямам съзнателни спомени от този период) салам и мляко в ограничени количества, за които наистина е трябвало да се пребориш с физическа сила?

Защо, бе, хора? София, Пловдив. Големи градове. Евтини вериги колкото щеш. Ето ти Карфур, ето ти Кауфланд. Помия има за всички. Защо трябва да се демонстрира постоянно какви сме говеда ли, свине ли...кои животинки да обидя?

И колко да ми е смешно стихотворението О, Лидл, като ми се плаче, докато го чета?

Защо сме толкова мизерни отвсякъде? Защо тая мизерия се е превърнала не само в наш социален статус, но и в затвърден манталитет?

Питам си и отговор не намирам. И аз знам какво е да броиш стотинки за неща от първа необходимост. И аз знам какво означава да нямаш, да се простираш много по-навътре от най-малката възможна черга, да се бориш за оцеляването си всеки ден...Само ми е мъчно, че българинът се е превърнал в едно животно, което освен хляб и зрелища, друго не търси...

1

Този пост го пиша малко по-рано от датата на самото събитие (всъщност докато го четете ще съм в една сладоледена точка във Варна) и смятам да се възползвам от опцията Scheduled at на Blogger, за да го публикувам, когато трябва и да си събера малко поздравления и хубави пожелания (и моля, не се стискайте да ги дадете!). Случаааайно забелязах наближаващата годишнина. Че на другия блог все я прoпускам в последните 2-3 години, пък и там първите постинги се отдавна изтрити по причини разни - разнообразни и леко безобразни :)

Та. Гореспоменатото събитие е именно създаването на този блог. Или поне написването на първата публикация в него, която всъщност е просто цитиране на една статия от Капитал на тема...фейсбук. Мда. Миналата година по това време бях се самозаличила в клюкарника за доста месеци напред. Афектирани впечатления на петия ден от абстиненцията съм писала тук. Както се каза някъде в коментарите, цяла "ода" за фейсбука. Или пък беше реквием. Nevermind.



Засега пръстчето е само 1 :)

 Редно е да кажа защо и как създадох блога.

• Защо - за да пиша по (злободневни) теми, които ме вълнуват и които не пасват на идеята на другия ми блог. Обичам тематичните блогове. Манджите с грозде също не са за пренебрегване, но аз предпочитам иначе. Така че тук съм злобна ежедневно :)
• Как - всички знаем. Цък-цък и вече си имаш страничка.

Радвам се, че ме четете, радвам се, че коментирате,  още повече се радвам, че се забавлявате (понеже тук често се заформят весели диалози:) ). Не пиша често, не пиша за политика, но пък веднъж писах за порно и оттогава търсачките препращат насам хора, търсещи всякакви разновидности от същото, даже такова с Чичолина и с кучета. След темата за чорапогащите, научих, че доста хора търсят мъжки чорапогащи, червени чорапогащи, мушамени престилки, отговори на въпроса какво има под полата на жената, пeрете ли гащи, както и че има хора (не смея да гадая от какъв пол), които се възбуждат от синовете си, а също и мъже, които искат да се празнят на чорапогащите на партньорките си. Тук май трябваше да сложа цензура.

Храних Глобул, смях се на Космо. Писах и за ДУПЕ, и за ПУТКА, та съвсем цветни станаха резултатите в statcounter-а ми. След постинга за силикона пък научих, че най-желаният размер за бюст е 300 кубика и нито грам по-малко.

Всички тези неща донякъде забавляват, донякъде притесняват. Дълбоки са дебрите на човешката психика и още повече - на нашата народопсихология.

Давам си сметка, че нямам какво да кажа повече по темата. Поръчайте ми торта с пееща свещичка! Моля :)

[Преславски, свещичката да не е от онези за анална употреба; btw, мерси за номинацията, Блогирах се за 18.11].

p.s. Много яко, че можеш да си избереш в колко часа да се самопостне темата :D

Re:

Уважаеми членове и членки,

Много ми хареса написаното от Точка за потъркването и разни други лъскания, както и идеята за фондация Т.Р.Ъ.Т.К.А. Подкрепям напълно!

Но много ми се искаше нещо да допълня, да дам и аз своя принос към идеята.

Така. Мъжете рядко търкат лампата у дома си. Кво да я търкаш, седи си там на шкафа, свети си, е, вярно, малко потъмняла от времето, ама си е там, нал' тъй?

И не рядко причината за това е, че дуХът отдавна се е изпарил оттам и на негово място има някаква лошо гледаща ламя, която бълва огън и жупел при всяко по-рязко движение от страна на мъжа. Дами, не ме плюйте, просто гледам обективно на нещата. Няма как мъжът да е силно навит да те потърка тук-там, ако ти си се навила на ролки още от 6 вечерта и така седиш на вечеря, после пред телевизора, че и така си туряш в леговището даже. Човекът има и очи. Пък чувствата и желанията не минават само през търбуха, честно казано. Мъжът е сложно създание, той възприема основно визуално, пък после гастрономически. За трети "сензор" не съм чула да е открит у него. Поради предните две често се случва той:

1) да  предпочете да потърка сам себе си; за тази цел се къпе дъъъълго, докато ти скърцаш със зъби в спалнята;

2) да ходи да търка чужди лампи, от които да излиза вълшебен дух, изпълняващ нкачествена духова музика, от която да ти покапе мед на сърцето и душата. И други работи могат да покапят, тъй че – внимателно, моля.

По темата с риболова – и аз обичам да седя с часове изпразнена от мисъл, с празен поглед в плувката. Любимото състояние на много безмозъчни, мекотели и разни други биологични видове. Нека не им го отнемаме.

Относно мачовете – мъъъка, мъка. Ти знаеш ли каква драма е отборът ти да губи? А? Идва ти на ум да намериш въже да се обесиш (на врата на някоя мадама) или да се удавиш (в спирт, по възможност - марков). Ужасно тъжно е, а ти, неблагоразумна жено, нищо не разбираш! В такива моменти трябва да му сипеш да пийне, да го потупаш разбиращо по рамото и да го оставиш да седи сдухан след като премине етапът с псувните, разбира се. И изобщо да не ти хрумва да му говориш колко незначително е цялото нещо и как няма смисъл да се тормози за подобни глупости. Е те тая дума не смей да изричаш по адрес на любимата му игра/отбор!!! Търкане няма да видиш до края на дните си.

Така. Какви търкания е видял във филмчетата по риболовния канал е вече много деликатна тема. Както наскоро казах, мъжете обичат тези филмчета. Там героите винаги свършват сами и то  от солидарност към зрителите си. Как да не ги уважава човек тия хора? Всичко в името на аудиторията! А онези работи, дето си ги разправят пред писоарите, там нещата са много дълбоки. Понякога всичко е въпрос на богата фантазия. Колкото по-малко имаш за разправяне, толкова повече разправяш. Физичен закон, основополагащ!

Мдам. След като изнесох платформата си за това защо според мен у дома се търка само прах по мебелите, но праха и паяжините на благоверната стоят с години недокоснати от...парцал, нека дам предложение как да се излезе от ситуацията. Освен основаването на фондация Т.Р.Ъ.Т.К.А. по идеята на Точка, да основем и К.У.Р. – Комисия по управление на ресурсите, която да разпределя ресурсите по направление на качествените алокации.

Очаквам да споделите идеи и да започнем незабавно с дейностите, необходими за нарастване нивото на търкане на местно равнище, пък при успешна имплементация на програмите можем да помислим и за по-мащабни цели.

Закривам събранието.

Green between the lines

Имам билет за Green day! казах вчера и се замислих колко щеше да е нечовешко да беше билет за истински концерт, а не просто за запис, излъчен в киносалона. И все пак емоцията си я биваше. Направо завидях на немските прасета в Мюнхен за щастливата възможност да присъстват на живо на подобно събитие.

Общо взето, влизайки в зала 14 на Арена Запад, реших да не мисля колко съм остаряла на фона на 90% от присъъстващите. Възрастовата граница беше средно 19 сигурно. И падаше главоломно с всеки новодошъл. Като видях да се размятат учебници по психология за девети клас, си дадох сметка, че на места нещата са покрай прокурорската тънка червена линия.

Остана ми все пак задоволството, че нашата младеж явно слуша не само Емилия и Преслава. И още една точка в To do list-а преди да опъна жартиера:

• Да отида на истински концерт на Green day. По възможност – в Калифорния нейде :)

Ако има фенове, ето тук можете да заявите желанието си групата да дойде у нас. Макар че изглежда мисия невъзможна, все пак...

Мъдрост на деня

Теза:

Приятел в нужда се познава.

Доказателствена част:

Точно в момент, когато повечето хора около мен са се отчаяли от човечеството или посоката, в която върви светът (и аз включително), момент, който за мен продължи доста дълго и ме доведе до крайност да отрека човешкото у човека, да не говорим за способността му да бъде искрено и състрадателно същество...Something happened.

Насред нищото на пустинята да ти се изсипе хладен летен дъжд. Nice, a?

Появяват се хора, които без да те разпитват и да ровят в личната ти емоционална повърня, и най-важното – без да си ги молил за нищо подобно – правят всичко възможно да те измъкнат на светло.

Приятел, който изпълнява и най-щурата ти идея, родена от алкохола в кръвта ти или по-скоро от адреналина на малкото кръв в алкохола ти :D

Приятел, който ти се обажда в специална за него вечер, когато ти трябва да си му последна грижа – просто за да попита „Спасчо, как си?”.

Аз, Ал & Ал

Приятели, които изиграват с теб 10 (десет) игри на билярд, в повечето от които ти вкарваш блестящо всички топки, включително черната накрая, в най-невъзможния за вкарване и същевременно – най-грешния джоб.

Приятел, който ти пуска в колата музика, за да покуфееш, защото тайно се надява при тия резки движения мозъкът ти най-сетне да заеме правилната позиция в черепната кутия.

Приятел, който ти праща супер яка песен за настроение в ранното утро и макар че си на друга вълна, песента ти влиза яко в главата и в допълнение получаваш целия албум, изпратен парче по парче в пощата, защото лошите админи са ти забранили всякакви видове чат.

Заключение:

Приятелството донякъде е като онова с виждането на призраци. Легенди се носят, но малко са го изпитали лично. Общо взето приятелите и познатите са така омешани, че понякога се чувстваш като на Хелоуин – върви, че разпознай маскираните от истинските караконджули и вещици. Истинският тест е с чесън и сребро. А за приятелите – some kind of trouble.

Мъдрост на деня

Някога да ви е хрумвало, че хубавите прасета ябълки не ядат?

Тезата е горе.

Доказателствена част:

Хубаво прасе е дебелото прасе. От туршия не става дебела шия.Нито от ябълки. Пък били те и хубави.

Заключение: 

Не жалете хубавите ябълки чак толкова, че прасетата ги ядат. Понякога и прасетата не ги щат.

Мъжки фетиши?

Замислих се това велико изобретение чорапогащите. Уж женски "атрибут", но разбрах, че доста мъже всъщо обичат да слагат атрибутите си в чорапогащи, като някои дори се възбуждат от това!

Предлагам скромна извадка от доста интересни мъжки признания, намерени тук.

Здравейте на всички! Случайно попаднах тук и ми стана доста интересно реших и аз да споделя това, което не мога да кажа на друг пък ми се ще да чуя и вашите коментари. Става дума за една моя страст, ако мога така да я нарека. Всъщност искам първо да кажа, че съм мъж със съвсем нормална сексуална ориентация, тоест падам си по жени. Дори бих казал, че идеята за връзка с мъж не ми допада изобщо. Та на въпроса! Всичко започна преди 10-тина години, когато тогавашната ми приятелка много настояваше да ме облече в женски дрехи и да ме гримира. Трябваше доста да ме убеждава, но накрая се съгласих, за да й направя кефа. Трябваше да облека пола, един потник и чорапогащник. До тук може би нищо странно просто сме се забавлявали, но всъщност странното идва от това, че страшно много се възбудих от чорапогащника. Преди обичах страшно много да гледам жени с дълги чорапи и чорапогащи и карах приятелката ми да си слага такива обаче никога не бях пробвал и аз, но след този случай не мога да спра да го правя. Разбирате ли чорапогащите се превърнаха в мой фетиш. Възбужда ме само мисълта за това, че мога да го сложа. Сигурно ви звучи много извратено, но моля ви преди да отсъдите да си помислите и вие за нещата, които ви карат да полудявате от възбуда, каквото означават тези неща за вас това означават и чорапогащите за мен. Докато бях със старата си приятелка често я карах да повтаряме тази наша игра, защото ми беше неудобно да си призная за моята страст. Всъщност всичко беше заради това, че отново ще имам възможност да почувствам тази прекрасна материя по себе си. После се правех, че заспивам, за да остана така цяла нощ (!!! ахахах). Но за съжаление се разделих с това момиче и след това изпитвах голям срам да си призная пред другите ми приятелки за тази моя страст. Карах ги те да ги обличат, което също ми доставя голямо удоволствие, но все не ми е достатъчно. Иска ми се и на мен, но се срамувам и страхувам от реакциите им. Заради това слагам чорапогащник само когато съм сам и мастурбирам (ооо я, яяя) и това ми доставя неуписуемо удоволствие, но не е същото като да си с жена. Искам да попитам най-вече жените как биха реагирали на едно такова признание и дали биха ме помислили са откачалка и извратеняк? (как нееее в никаъв случай)

Интересно ми е дали някоя жена е имала подобни фантазии за приятелят/мъжът си? А какво мислят мъжете по този въпрос? Пробвал ли е някой и какво изобщо мисли за това, което ви пиша. Моля ви да не подхождате подигравателно към изповедта ми, защото това няма да ми помогне особено, а имам нужда да чуя мненията ви.

И тук отзивчиво са се изказали доста мъже.

1) брат ми яко е и аз така ходя не съм обратен напротив даже съм си нормален мъж ама хубавото си е хубаво що само жените да го ползват

2) Имам над 20 чифта на водещите търговски марки като SAN PELLEGRINO, LEVANTE, POMPEA, OMSA, SISI и др. Въпреки че като качество те са много добри, за съжаление размерите им не винаги са съобразени с мъжката анатомия (и защо ли?!)

3) Поздрави на всички мъже и жени, които обичат чорапогащите (здрасти, пич!). Следя полемиката от няколко години, от както аз самия нося чорапогащи. Аз съм мъж с нормална сексуална ориентация и съм женен от доста години. [..] Що се отнася до мен предпочитам DEN 15 50, модели с висока талия, прав шев или Т-банд, с или без ограничител. Възприемам еднакво добре и различните материи, от тези с почти 100% полиамид, до т.нар. еластични чорапогащи с различно съдържание на ликра. Последните за мен са по-удобни за случаите, когато си цел ден в движение - не се свличат. Особено удобни са тези от тях при които има съчетание между горна част с по-високо съдържание на полиамид, което ги прави съответно по-комфортни за тялото в областта на ханша и еластични в областта на краката / чорапите /. (тук се засрамвам, дори аз не знам толкова много подробности за дамските?! чорапогащи)

Другия проблем с който се сблъсках от самото начало е възприемането ми от страна на жена ми. В началото бях обявен за обратен и естествено това охлади взаимоотношенията ни. По-късно, когато тя се убеди, че боледувам значително по-рядко от обичайните за зимата простудни заболявания положението се подобри. Когато открих предимствата на еластичните чорапогащи, последваха обвинения, че се обличам в ликра като известна чалга звезда, което безкрайно ме обиди имайки предвид пълната ми антипатия към тази . Има и други подробности, които не споделям тук защото са интимни, а лично аз не възприемам пълното в интернет. Борбата ми още не е приключила. (успех, човече!, покажи й, че и ти имаш права и ще ги отстояваш!)

4) Здравейте аз също нося чорапогащи по плътни през зимата и по тънки през по топлите месеци. Най - ме възбуждат черните и други разцветки, както и фигуралните и мрежестите. За лятото съм си взел 3/4 чорапи и в комбинация с шалвари до коленете усещането е върховно. През зимата на приятелката ми споделих и тя го възприе за нормално. Веднъж бях с червен чорапогащник и къси панталонки в къщи а тя с черен чорапогащник и къси панталонки възбудата беше огромна (чак на мен ми се (при)повдигна). Сега съм с шалварите и 3/4 чорапи. Това ми спомага и да преодолея стреса от работата. (ше го пробвам този метод и аз)

5) Аз също обичам да нося,само че дълги чорапи с жартиери.Страхотно е.Много ме кефи усещането за пристягането на колана с жартиерите и чорапите.Също така финния допир на материята.Даже в момента съм така обут.Жена ми го приема съвсем нормално.Мисля,че няма нищо извратено и срамно.Споко. (споко съм, само защото не съм ти жена)

6) Аз пък обожавам да нося дълги до земята, прозрачни найлонови и сатенени нощници, халати и пеньоари.Също така обичам като стана сутрин, докато правя кафе в кухнята да си сложа върху нощницата и халата дълга мушамена престилка на цветя. Това увлечение ми е от тийнейджърските години,но не ми създава абсолютно никакви проблеми в живота. Жена ми и дъщеря ми напълно ме приемат в тези одеяния, дори им е забавно:). Проблемът е в набавянето на тези артикули. Висок съм 190 см и естествено в нашите магазини, а и където и да е по света такива серийни размери и дължини няма. Поръчвам си ги от различни фирми в Щатите и Англия по Интернет, а напоследък намерих и фирма в България, която ми шие по поръчка комплекти сатенени нощници и халати , без да ми задават каквоти и да е въпроси. Собственичката на фирмата знае, че са за мен, и винаги ме обслужват на топ-ниво. Поръчките стават по Интернет като им изпратя снимка на това, което харесвам като модел.Имам колекция от около 10 комплекта нощници, халати и пеньоари.Престилките обаче ги поръчвам в Щатите, защото в BG просто няма такава хубава, красива, цветна мексиканска мушама. Повярвайте ми, блаженството е невероятно, стресът изчезваза за нула време, а когато се налага да работя вкъщи нощем, така седя пред компютъра и работата върви на 200%. Всеки си има странностите. (някои направо си имат особености)

7) приятел, не си сам. Аз също си имам фетиш - да нося поли. Женен съм, със син на 15 години. Обичам да нося поли още от малък. Когато бях ученик, тайно носех полите на майка ми и сестра ми. После започнах да придзнвам за тази своя страст на приятелките си. Странно, но всички те я приемаха и дори им ставаше интересно, т.е. правеше им гъдел. Това се превръщаше в нашата малка тайна. Дори една от тях сама ме караше да си обличам шотландска пола.

Сега нося вкъщи поли само пред жена ми, когато сина ми го няма. Понякога си позволявам (предимно нощно време) да отида в близкия денонощен магазин и да пазарувам, облечен в пола. Странно, но продавачките реагират така, както а когато видя някое хубаво маце с къса поличка: загреждат се, видимо се възбуждат, и все гледат да надникнат под полата ми. Веднъж една дори дойде при мен, бръкна ми под поличката и ме изпразни.

Според мен, малко трябва,за да можем и ние, мъжете, да се сдобием с правото да носим поли. (евалата, ЗА правата на мъжете да носят поли!)

8) ами ти си си откровено извратен.фетишизмът си е болестно състояние.коментарът ми не е подигравателен ,а състрадателен...има два варианта..или приеми че си такъв и не се измъчвай или се лекувай/психолог + сексолог определено има какво да направят за теб/ (много си груб, копеле)

Та така. Вие какво мислите? Ламот и Ностро веднага да признаят, че имат същия фетиш! Подозирам, че редовно се катерят по балконите да крадат чорапогащи, щото ги е срам да си купят! А Преславски да признае за жартиерите. (Видях те, знам вече къде изчезнаха моите! I am watching you!

Σίσυφος

Някога преди хората били по-щастливи, по-здрави, имали ценности и морал и вярвали в доброто начало у всеки.

Понякога се чудя не дали, а защо се въртим в омагьосания кръг, стремейки се да се развиваме, същевременно с (понякога не толкова) ясното съзнание, че работим усилено за своето унищожение? Вярно е, че човечеството е извървяло дълъг път от камъка в пещерата до офиса в небостъргача. Вярно е, че и застоят е унищожителен. Вярно е, че човекът е разумно,  рационално, мислещо, стремящо се същество. Понякога обаче силно се съмнявам, че е толкова разумно, колкото ни се иска да вярваме. Липсва ни баланс. А всичко останало около нас се стреми към него. Въпреки нас. Срещу нас.

Сизиф', Франц фон Щук, 1920

Факт е, че едни вечно забързани и стресирани върастни, затлъстели и затъпели подрастващи и цинично извратени тийнейджъри съставляват масата на обществото. И то не само в България.

Смея да кажа, че има критерии, по които сме много изостанали и това ме радва засега. Може чалгата да се лее от тоалета на всяко второ момиче, но поне не убиваме децата си заради невъзможност да съчетаем грижите за тях с виртуалното плевене на фермата. Е, вярно, някои ги захвърлят по кофите, но това е съ

всем друг проблем.

Това, от което никой не може да избяга, са пипалата на социалните мрежи, които далеч вече не са просто виртуален свят, те са паралелен на реалния, където обаче всичко е така изкривено и извратено, че ти изглежда напълно невероятно, но то с всички сили протяга пипала извън монитора на компютъра ти. Всеки може да изнесе лекция за това как не е зависим, не се интересува и не си губи времето в интернет. Фактите обаче говорят друго. Всички (почти) имаме фейсбук, все по-модерно става блогването, туитването и прочие дейности, които ежедневно натоварват машинките в офисите и принуждават администраторите да филтрират на воля. И въпреки наименованието си, тези мрежи правят хората все по-асоциални животни.

Психолозите заговориха много и за влиянието на видео игрите и телевизията върху менталното здраве на хората. Ей така джиткаш цяла нощ пред компа и сутринта с кръвясал поглед, напълно зомбиран, отиваш на училище, вдигаш пушката и слагаш на място всички глупаци в класа. Кръв и лайна да има. Защото така е яко.

Просто ей така седиш всяка вечер и зомбирано гледаш синия екран с на пръв поглед незабележимите трептения, които изтребват последователно малкото ти останали мозъчни клетки. Всички риалити-та, сериали и простотии, които смърдят отвсякъде на евтиния и безмозъчност, те вкарват в дълбоки размисли, които после споделяш по форумите. Защото, видите ли, вечер след работа най-добре си почива човек като се разпльока в хола пред телевизора. И дори най-добре да се пренесе ценния приемник в кухнята направо. Жената да гледа сериала, докато готви, децата да тактуват с музикалния канал, докато се правят, че учат, мъжа да си изгледа мача с псувни и от време на време гневни подскоци и бой по масата, баба ти да види оня симпатичен младеж от прогнозата и да въздъхне, че ако сега беше на седемнесе ехеее...

Мисля си тия весели мисли и стигам до отдавна направения извод – Есть человек есть проблема, нет человека нет проблемы. Човекът е едновременно най-разумното (според собствената си самооценка) и най-подгизналото от собствените си изпражнения същество. Величието на човека било в мисълта, казал един философ. Е да де, ама вече толкова сме се изпразнили от мисъл, че се чудя кое ни е великото. „Постиженията” на подобни изчадия, като тази майка,  заради които пишат по вестниците? Откритията от рода на „ако продължаваме така, след  n на брой години няма да има какво да дишаме”? Топлата вода отдавна е открита и май от нея насам нищо съществено не се е случило. В посока напред. Всичко, което прави великото чудо – човекът, е да търси лесни начини да се самоунищожи. Нека не вкарваме тук алтруистични нотки, да не намесваме търсенето на лек за ХИВ позитивните и превенцията от рак на гърдата. По-скоро да се сетим за всички неща, които човекът е измислил, за да замъгли съзнанието си и да направи нещата "по-лесни".

Нека поговорим за това как ежедневно затъпяваме, изпростяваме и психясваме благодарение на собствения си труд да трупаме прогрес и постижения. Нека не говорим пак и за тъжните статистики колко малко хора четат и какво се чете, но колко много хора знаят кой е Азис и имат засилен афинитет към тази или онази порно актриса от „голямото кино”. Колко от вас могат да кажат, че децата им знаят коя е Мери Попинз? Но всички знаят коя е Хана Монтана. Колко са слушали класическа музика някога и колко са си дръпнали поредния Планета Пайнер Хит Сезони? Колко от вас сутрин първо отварят някой информационен сайт и колко – фейсбука си? Защо сме жадни не за информация, а за сеири?

Мисля, че леко се отнесох от първоначалната тема, но съм натрупала такава неприязън към човека, че вече с усилие си нагалам да виждам и красивите му черти. Които понякога също са спорни. И размити.

Човекът е мислещ. Понякога. Понякога мисли само, ако силно се налага да си спаси задника.

Човекът може да обича. Твърде често - когато иска и когато има изгода от това. И твърде рядко чисто и безкористно. Най-страшното – въпреки целия си егоизъм, човекът дори себе си се затруднява да обича.

Човекът твори. И два пъти повече разрушава. А това, което има най-малко право е да разрушава човешкото у себе си. Е, справяме се успешно.

Човекът има изградени ценностна система и вярвания. Но ценностите са толкова странна материя напоследък, че не се наемам да дефинирам. За мен е ценност любовта на ближния. За ближния ценност са собствените му желания.

Човекът е толерантен, свободомислещ, защото се раждал свободен. А после сам си слага оковите. Мда. Само че понякога сме толкова свободни още от рождението си, че докато пораснем, ставаме извратени. Границата е тънка, но нали все се стремим напред, стигнали сме я и задминали.

И аз съм човек. Неразбран. Аутсайдер. Не особено щастлив. Защото да живееш, мразейки собствения си вид, плашейки се от него и в постоянно противоборство с вируса, който го е завзел, е адски самотно начинание. Но чертата, която уважавам у човека, е неговото упорство. Няма да спра. Няма да махна с ръка и да приема всичката гнилоч наоколо за нормална, защото „времената са такива”, защото „сега така е прието”, „всички правят така” и „всичко се променя, ако не си част от промяната – умираш”.

Все повече хора осъзнават своята самотност. Въпреки че усилено бягат от мисълта за това. Скрийте се от всичко, което ви тормози. Погледайте телевизия да се разсеете, стреляйте, докато скапете джойстика, за да излеете агресията на кофти миналия ден. Аз просто ще попиша.

И ще се надявам, че

Някога хората ще бъдат по-щастливи, по-здрави, ще продължат да имат истински ценности и морал и няма да се откажат да вярват в доброто начало у всеки.