Защо?

Винаги съм че чудила:

Защо дни като априлските трябва да са дъждовни?

Защо често се оказва, че хората, които обожават морето дори не могат да плуват?

Защо грозните жени обичат да изтъкват наличие на афинитет към класическите красавици?

Защо умните мъже понякога са твърде непохватни с жените?

Защо хубавите филми с дълбок смисъл често остават неоценени на фона на всичкия комерс, сред който живеем?

Защо романите с тъжен край са по-запомнящи се?

Защо неизживените любови остават живи завинаги?

Защо когато нямаш други качества и инатът върши работа донякъде?

Защо когато болката свърши, понякога се чувстваш така, все едно си убит, а не прероден от нея?

Защо говоря, ако знам, че думите ми излитат в пространството, удрят се празнината му и  рикушират с плясък в съзнанието ми, но така и не стигат до теб?

Защо искаме да пишем весели неща, но някак по-силно се леят думите в тъгата?

Защо когато искам да си отбележа нещо важно, нямам пред себе си нищо за писане, а след това не мога да си спомня как точно съм искала да го кажа и го казвам по съвсем раличен начин?

Защо ако някой не ни обича, както на нас ни се иска, тъжим, все едно не ни обича въобще?

Защо задаваме въпроси, чиито отговори знаем предварително, и всеки път очакваме да  чуем нещо по-успокояващо....