14.12.11

Easy Pay, мерси!


Спокойно и лесно ви разпространяват личната информация....

Ако сте практични хора и сте избрали да плащате сметките си на едно място, защото това е по-удобно... а въпросното място е каса на Easy Pay, то трябва да сте наясно, че никой не пази личната ви информация.

Бях неприятно изненадана да разбера, че услужлива служителка на една от касите на Easy Pay e дала адреса ми на човек, който просто ми е издекламирал телефонния номер. Не е особено приятно. Нека аз решавам кой да знае къде точно живея...


Ако се поинтересувате, никъде на сайта им няма да намерите инфо как и дали вашата споделена лична информация и данни са защитени изобщо.... Ако намерите покажете ми, моля.

Така че, спете спокойно. Важното е, че сте си платили сметките, уважаеми граждани, имащи основни човешки права според Конституцията на НР България. Само на хартия.

Edit: В няколко PDF документа на сайта многократно се упоменава фразата "идентификация" на държателя на сметката/платеца. Явно тя се изразява в декламирането на един телефонен номер!

5.10.11

Операция Шменти-капели



Бях разочарована от организацията в Арена Армеец. На вход А1 имаше огромна тълпа хора, търпеливо чакащи реда си да влязат, докато на другите входове имаше "опашки" с по 7-8 човека.
Не благоволиха да отворят още входове.
Поради тази причина хората се "точиха" и подреждаха по местата си до 20 часа. Премиерата беше обявена навсякъде от 19:30. Реално прожекцията започна в 20:25. Минути преди това Въргала се извини за закъснението и ни призова да му простим лошата организацията, защото бил много симпатичен. Чарът не можа да замени липсата на подход към организирането на подобно събитие.
Зрителите, уважили лентата в премиерния ден са били около 4000 по информация от медиите.
Бях от хората, които трябваше да се доберат до вход А1.
На влизане един от СОТ-аджиите ми грабна по възможно най-груб начин кутийката бира, която току-що си бях купила отпред и изсумтя "Никаква бира вътре". Беше странно защо тогава на входа имаше шатра и продаваха напитки и сандвичи. Реших, че явно така трябва, все пак това е спортна зала, а не киното в мола. Даже си казах - ето, браво, има дисциплина. Бях даже горда за момент, но само минути по-късно установих, че вътре всеки втори човек носеше бира, някои си имаха и пуканки. Не че съм от онези киномани, които без пуканки и пиене не могат да гледат филм, но след като чаках час, за да вляза, после още половин час да започне филмът, ами... имах нужда да пийна!!!

Другото нещо. Хората трудно се ориентираха да си намерят местата. Нямаше никакви служители, които да те насочат поне по кой коридор да тръгнеш. Когато искаш хиляди хора да видят труда ти, потруди се още малко да ги организираш на ниво. Критиката ми е съвсем добронамерена. Работата е хубава, ама българска. Както и факта, че ако слезеш от тролея на спирката точно срешу входа на иначе европейската ни зала Арена Армеец, няма как да пресечеш и да ползваш главния вход. Трябва да вървиш отдясно по несъществуващ тротоар още 50 метра и да пресечеш откъм паркинга на залата.

Мислех да поствам за филма по принцип. Все пак да напиша нещо и за него.

Филмът си струва гледането, аз лично бих го гледала втори път, но на кино, където няма да стоя час на опашка и където няма злобно да ми вземат питието...

Свеж, забавен, доста разчупен. Не казва нищо ново, както коментираха някои, поредният филм за прехода, но пък поднася по интересен и алтернативен начин познатото старо. Особено след събитията от последните седмици призивът от 1989 за постигане на разделение на икономическа, социална, религиозна и етническа основа чрез създаване на партии за всяка от целите, стои напълно адекватно и твърде актуално.  
Българската реалност, показана в скеч и на шега, но право в очите.  Хареса ми, въпреки, че не очаквах. Не си падам по скечовете на Въргала и никога не ми е бил интересен. Дори раздразнението от гореизброените организационни пропуски не можа да ме накара да се настроя негативно обаче :) Досега не бях виждала няколко хиляди човека едновременно да се превиват от смях по седалките.

Актьорската игра е задоволителна и на моменти изненадващо добра. За кой ли път се разочаровах от Захари Бахаров, който явно не може да изиграе нещо различно от себе си. Христо Шопов и Малин Кръстев - на ниво, както винаги. Доста силна и драматична роля на Въргала, който се превъплъщава в образа на двамата герои - Цеко Цеков и онзи с името, което не мога да запомня посмъртно. Главният герой - измъчен, беден и типичен представител на старата градска обедняла буржоазия, който държи да подчертае, че и баща му, и дядо му са родени в София, без това да обяснява защо живее в мизерия... На моменти предизвиква смях, на моменти е повече от жален. И другият -човекът с властта и парите, който може да си купи всичко. 
Накрая остава сянката на съмнението дали двете страни на една и съща монета не са... двете лица на тази монета. Оказва се, че вместо очакваното ези и тура, имаш дублирано ези и нито следа от тура. 

Началната сцена, в която има и доста добре направено 3D (висока оценка, дадена от специалиста Миленов) ме грабна, имаше и няколко взрива, които изглеждаха като направени от студент по визуални ефекти, ама първокурсник.

Поставянето на "задачите" на строителите на новия ред, както и откровената ирония по адрес на родната полиция са основното, което се набива на очи в сюжета. Семейната двойка, която се движи като "шум за фон" в доста от сцените предизвиква усмивки, а "камъните" в градината на Топлофикация и ЧЕЗ са доста на място. Верев, надеждев и Любев са особено симпатични. Почти колкото двамата терористи, които все пак са твърде симпатични, за да ги оставим да избухнат с колата.
Особено ми хареса "прегледа" на накацалите по задръстеното Цариградско шосе водачи на автомобили. Не липсваше пернишки голф. И трабант. И напушен младеж.

По-внимателното вглеждане ме накара да се замисля за стоящия зад осембуквеното понятие индивид, който няма пари за нищо, но плаща данъци за всичко.
Българин(ът).

Замисляш се за това кой е големият плъх. И кой го смачква накрая.

Замисляш се още дали ако ти махнат стъкления похлупак няма да продължиш да се движиш в усвоените вече граници като бълхите от експеримента...

19.7.11

Тишината крещи

Преди две седмици, в събота вечер всички бяхме навън, заляли улиците, жадни за емоции. Обикалях с приятели пешеходния Шишман, навсякъде имаше усмихнати хора, а вечерта завърши в Борисова градина на Mellow festival. Суматоха, млади хора, глъч, смях, музика. Винаги се разчувствам като стана свидетел на нещо такова, твърде далеч от лютата чалга и селяния. Дава ми надежда някак. Че все още има нормални хора в тази държава, в този град.

След всичките положителни емоции на другия ден разбрах, че докато в парка е звучала музика, пак някъде там някой е отнел живота на едно момиче. Потресох се повече от всеки друг път. Потресе ме и фактът, че никой не каза нищо, носеха се слухове и не беше ясно какво точно се е случило. Не че имаше значение. Просто още един отнет човешки живот. Поредното убийство в центъра на т. нар. ни столица, което ще остане някъде в архивите и само близките на жертвата ще си спомнят за него. Поредният повод да се търсят ползи, да се политизира и  журналистите да имат тема за съчинения. Но не и да се намери виновният.

Миналата седмица бях далеч, на едно спокойно и лишено от оживеност място. Наложи ми се да се прибирам в 3 сутринта самичка, да вървя 2 км по напълно безлюден, но за щастие - осветен път. Мислих си за нея.
Понякога просто няма с кого да си тръгнеш.
Понякога всички сме така нехайни към другите...

Вчера сутринта разбрах за идеята да се съберем мълчаливо в знак не толкова на протест, колкото на уважение към паметта на убитото момиче. Поканиха ме във фейсбук. Където вече се случва всичко. Във фейсбук и в блог пространството всички имаме силно изразени позиции, много коментираме, много пишем и много знаем. Лично аз не мога да се похваля с това, че моите познати бяха там. Малко ме натъжи фактът, че точно двама човека дойдоха. И те дори не са от тези, които претендират на висок глас  за будна гражданска позиция. Оглеждах се с надежда, но! Всички вие, приятели,  които пишете, говорите и най-вече се оплаквате от положението в държавата ни... не бяхте там! Защото писането и говоренето е лесно. Самосъзнанието е друго нещо. Тъжно ми е, че не дойдохте, мили приятели, които иначе изливате тонове мнения в блоговете и фейсбук профилите си. Много ми е тъжно. Исках да ви видя там. Защото иначе всяка вечер си пиете бирите на същото място. Но вчера ви нямаше.

Тъжно ми е за това момиче, което никога не съм познавала и което няма как да познавам, защото някой изверг се е погрижил да прекърши живота й.
Тъжното е, че снощи на поклонението имаше твърде малко хора в сравнение с големината на групичките, пиещи безучастно бира по пейките.
Тъжно е, че снощи имаше твърде много полиция, дошла да пази нас, вероятно?! Пореден фарс. 
Тъжно е, че трябва да стане нещо трагично, за да се обединим и да поискаме правата си. Тъжното е, че се успокояваме с мисълта, че няма да се случи на нас.
А това, което се случи с Яна не е просто убийство. Не просто още един нещастен случай. Това е и ще продължи да бъде посегателство към всеки един от нас. Аз така го чувствам. Можеше да съм аз. Ти. Сестра ти. Майка ти. Можеше да е момче. Мъж. Дете.
Не знам кога ще се събудим и ще спрем да си мълчим като стадо. А психопатите са някъде там. И може би дори ги познаваме. Може дори да сме докосвали ръцете, които стискат и удушават в малките часове на нощта.

Ревла съм. Но не можах да спра сълзите си.  Беше сравнително тихо. А  в гърлото ми назряваше писък.
Хората идваха, палеха свещи, оставяха цветя. Някои мълчаливо. Други със скръбна усмивка. Трети с присъщата на младостта безгрижност рзаговаряха отстрани. От снимката ги гледаше едно усмихнато лъчезарно момиче, което никога повече няма да пие бира в Борисова...


29.6.11

За жените и шофьорите


Уважаеми шофьор(к)и,

Хайде следващият път като си правите ляв/десен завой върху някой пешеходец, да погледнете дали все пак и неговият светофар не свети зелено! Пък после му жестикулирайте. Защото аз лично след още една такава случка ще пребия някой, заклевам се. Не стига, че търпеливо си чакам сигнала, ами и накрая получавам обиди от кранта, която даже май не подозираше, че е възможно двата светофара да са зелени едновременно!

Случката ми се случва за 178ми път. Пресичам си, зелено ми е, ама и на завиващите надясно им е зелено. Получавам жестове и бибитки от тъпа руса шундра (всичките 178 пъти е жена, руса и очевидно тъпа, затова ползвам словосъчетанието като нарицателно, сори за общия знаменател). Ядосвам се и й посочвам светофара. Демек - пресичам си на моето зелено, ма, не на твоето, кифльок неземен. Не е твой целия свят, 'земи се скрий зад волана и без това едва стърчиш от седалката.

Малко се ядосах повечко. Показах й оная конфигурация от пръсти с преобладаващ среден, а пичът, който седеше в кафенето на ъгъла ми вдигна палец нагоре.

Имала съм и други подобни случки. Два пъти с бакшиши. Веднъж с пернишки голф. Вие преценете кое е по-голямото зло, но тук съм плътно за(д) дискриминацията по полов признак. Жените и особено блондитата трябва да минават специализирано обучение преди да им се даде книжка. И изпитващите да не са недоклатили чичаци, които гледат повече под полата на курсантката отколкото  шофьорските й умения. И вместо лепенка "Млад шофьор" да им слагат "Blondie driver - few survivors".


П.С. Интересен факт е, че познавам адски глупави жени, които взимат книжка от първия път. Повечето ми приятели мъже са късани поне по веднъж.




14.6.11

Sofia Rocks, Sonisphere Sucks

Днес, 14 юни 2011 г. по независещи от Болкън Ентъртейнмънт причини и след инструкция от притежателя на лиценза за фестивала Sonisphere за територията на България, се обявява, че фестивалът Sonisphere Bulgaria 2011, планиран за 21 юни 2011 на Национален Хиподрум Банкя е отменен.

Пълната цена на билетите ще бъде възстановена на всички, закупили си такива, на касите на Eventim от утре 15 юни 2011. Всеки може да получи съответната стойност на билета си в касата, от която той е закупен. Билетите купени он-лайн през www.eventim.bg ще бъдат възстановявани в централния офис на Eventim на адрес София, ул. Доспат №43. Всеки, който няма възможност да отиде до централния офис на компанията може да напише имейл на адрес info@eventim.bg, за да получи повече информация за различните възможности за възстановяване на сумата. Краен срок за връщане на билетите 15 юли 2011г.

Болкън Ентъртейнмънт се извинява на рок феновете за причиненото неудобство.
С това съобщение точно седмица преди чаканото от месеци музикално събитие, става ясно, не само, че Slipknot са отказали участие във фестивала, но  че такъв изобщо няма да има. Повечето ми приятели в момента беснеят из социалните мрежи по този повод.

След грандиозния успех на Sonisphere 2010, когато The Big Four и Rammstein направиха фурор като напълниха стадион Васил Левски, тази година организаторите смениха локацията и очевидно полакомени, лежащи на миналогодишните лаври, надуха цените на билетите най-безочливо. Приказката, че лакомо дупе кръв с*ре явно от Болкън не са я чували.

Да видим сега колко ще бъдат коректни при връщането на парите за закупените билети, както и дали ще си оправят сметките с всички, участвали в организацията на събитието.

Balkan Entertainment, we're watching you!


8.6.11

Малко статистика - много смях

Скоро не бях ровила в statcounter-a си, а любимото ми нещо са ключовите думи на (случайно) попадналите в блога при различни търсения из необятния нет.

Хронологично от последните 3-4 дни:


manerki sofia - ако не в София, къде на друго място ще намериш толкова много манерки накуп? може би в блогосферата :D

перничани са чепати хора - няма да говорите така, те вече са чепати хора с Голфстрийм!

Започва се секцията, очевидно окупирана от мъжете. На фона на 2-3 търсения за "кифленски прически" и "кифли", резултатите за мъжки фетиши и чорапогащи са впечатляващи:


Търсения на (предполагам) хетеро мъже?
жена механик (тук се колебая дали и това е в графа мъжки фетиши или някой практичен мъж си търси добра партия за задомяване?)

ohuvchto bob - първи път
охлювчето bob - втори път - продадено на охлювчето на Бооооб :DD

жени които се празнят - любопитни са мъжете, някои ще видят жена в такова състояние само през крив макарон (или по филмчетата за големи)

proporcia za naprava na 100 l.uiski djak daniels - ей тук е истината, пич! ако откриеш пропорцията, сподели, че иначе скъпо излиза от магазина!

izvrateni maje snimat pod polite na jenite - безсрамници :D

3animalsextube videos reanly angry deep horse penetration - тук оставам без коментар :о (но подозирам, че Ламот ще има какво да каже)

монолог на киселото грозде - най-накрая нещо съществено :DD

Черешката на тортата - търсене за порно, porno, PORNO и още други вариации на изписване - в процентно отношение заема най-голям дял от search-овете ;)



6.6.11

Абсурди

Чалга певица + метъл конфигурация от пръсти:



novinite, снимка: Булфото

Само аз ли виждам ъпсурта?!

п.с. Младежът не знам какво показва, но е не по-малко абсурдно :D


18.5.11

Виваком(ици)


След като досега хлебих няколко пъти ГлоГул, ред е на Виваком. Забавното в случая е, че даже не им ползвам услугите (все още), но имах подобни намерения за  близкото бъдеще.

Явно Виваком-иците много са го закъсали, понеже се самопредлагат по доста жалък начин, спамейки пощите на хората с непоискани търговски съобщения и не само това - с непоискани презентации даже! Цели 9 слайда, в които ме увещават да ползвам електронната им фактура. Само да не излезе като онзи виц: Александър Бел изобретил телефона през 1875. Когато го включил за първи път, видял, че има две неплатени сметки... към Мтел! (Мира го сподели)
Особено силно се дразня да получавам подобни глупости на служебната си поща и то под флаг high importance.

спам!
Сега да чакам да получа и самата фактура?!
Писах на госпожата да си спести офертите. С малко повече думи, но в този тон.  Дали ще последва отговор?



10.5.11

The Island (2011) - Trailer

 
Screenplay + Director: Kamen Kalev

Casting:
Letitia Casta, Thure Lindhardt
Rousy Chanev, Boika Velkova
Mihail Mutafov, Alejandro Jodorowsky
Luben Dilov - son, Slav Tanev



http://www.facebook.com/#!/OstrovatTheMovie

Release date: 16 May - Cannes' Director's Fortnight

3.5.11

Google се смее



Google Translator is highly ["а" & "х"] sensitive.
Yes, I mean it.
Всичките 3 варианта :D

19.4.11

Мъжки фетиши II

След като преди време четох за мъже, които носят чорапогащи, днес попаднах на мъж, който си умира за обувки...Както личи от името, човекът има фетиш към обувките. Дамските!
Жива да не бях! Той дори демонстрира leggings + high heels! Моят моден идол!

Снимките са с напълно запазено авторско право, чак ми се ще авторът да си ги беше запазил само за себе си, но той дори ги е споделил на цели 45 страници (804 снимки).

EnjoY!
"ah the thought of it drives me crazy! ive only had the courage to wear my jazz shoes in public once and that was with jeans. The thrill was still awesome but nothing like it would be in full costume. why cant guys just wear leggings and ballet slippers all the time : ("
 
Чувала бях, че балетните пантофи не вървят с косми, но явно съм демоде :D
Но пък червните токчета са класика.


P.S. ОК, готова съм пак да чуя, че съм ужасна и се подигравам с хората, ама това е мега извратено...

14.4.11

Дневникът на охлювчето на Адам

Аа НЕ, не и НЕ! Не е това, което си мислите след като сте прочели какво пише Адам или пък  задникът на Адам и след моето заглавие. Нищо подобно. Следващите редове са автентични и представят една доста по-различна гледна точка. Да кажем - от по-ниско :D

Това е откъс от дневникa на Охлюва на Адам. Словата са събрани и надлежно записани не от кой да е, а от Дженифър Линч по време, когато изобщо не й е идвало на ум, че след тях нищо вече няма да е същото и нито Лора Палмър, нито Агент Купър могат да бият тиража на Охлюва!

Понеделник
В хубавата градина на Адам се появи някакво странно същество, което издава необичайни звуци и стъпва адски тежко по земята, макар че изглежда леко и е ниско на ръст. Все внимавам да не ме настъпи, понеже щъка навсякъде. Вече 5 пъти ме стряска и не мога да реагирам навреме да си прибера рогцата от ужас. Днес се случи нещо ужасно. Всеки ден Адам имаше навика да наблюдава два мравуняка, в които мравките не бяха това, което са и вършеха странни деяния. Понякога ми се струваха някак извънземни. Може би е от приятната течност, която Адам често разливаше по земята. Обичам да минавам по нея и да оставям лепкави следи.
Та днес тя ни попречи и това да правим. И дори посегна към любимата ни течност!
Боже, та тя дори няма черупка и е напълно гола! Ужас!

Вторник
Чуден ден. Валеше. Клоните на боровете се поклащаха зловещо. Адам си потътри задника да прави колиба. Съжалявам го, че е така лишен от удобството да имаш дом на гърба си. И оная лепка не спря да го тормози. Накрая се намърда в колибката му.
Благодаря ти, Боже, че не се опита да се натика в моята!

Сряда
Аааа, тази малката прекали. Събуди ни и двамата с крясъци. Щяла да се удави, Боб я дърпал, някакви найлони плуваха покрай нея... Адам едва не ме стъпка, докато тичаше да я вади от една локва, а после едва избегнах сблъсъка със задните й части, когато я стовари в колибата, мокра и мрънкаща.
А си живеехме добре едно време...Защо, Господи...?

Четвъртък
Мисля, че незабелязано Градината ни се превърна в Ад. Адам е станал ужасно припрян и все тича нанякъде под командите на това безчерупчесто...същество. Ева се казвало.
Тича! Всичко се тресе. Скрих се в черупката си и не смея да се покажа. Полудя тоя свят. Виждам говорещи дънери и нощем звездите ми намигат зловещо.
Тъкмо се примирих със суетнята около мен и се бях притулил на сянка под едно дебело листо, онази взе че изскочи неочаквано и ми го взе! После го сложи на задника на Адам. Горкият.

Петък
Рано сутринта Адам ме взе в шепи и побягна. Спря чак на другия хълм. Главата ми се разтръска, имам чувството, че ще ми се напука черупката от стрес. Тия двамата са луди! Поне да свием по една трева да изпушим, баси...
И знаете ли какво? Накрая онази се домъкна, разрева се и той омекна. Омекна ви казвам! Даде й да пуши от нашата ганджа. После двамата цял ден гледаха мравуняците, ама мравките не се появиха.
И защо беше цялото бягство след като после послушно се затътри след задника й обратно?! Направо се почувствах предаден.

Събота
Ей сега вече стана грубо. На Ева й се прищяха ябълки, но Адам се противопостави да се катери, щял да падне и да се натърти. Много се зарадвах, понеже се  бях закрепил за крака му да подремна и за момент се ужасих какво ме очаква. Докато се усетя какво става, оная лудата заедно с една змия принудиха бедния Адам да се катери. Разбира се, последва пукане на клони и се озовахме на земята. Ева, Адам върху нея, аз по средата, а гадната змия избяга. Тъкмо показах страхливо попалца да видя какво става и тия двамата съвсем ме довършиха. Като се налазиха, като се почна  едно лигавене... Добре, че се завряха да довършват в колибата, че нямам нерви направо!
И тревата е на привършване.

Неделя
Използвам хубавото време да си освежа къщичката. Ония двамата лежат и се кикотят от сутринта. Вече мисля за бягство. Свърши хубавия живот тука...



31.3.11

А ти? Ще ходиш ли на рожден ден?

От няколко дни виждам как мои приятели във фейсбук слагат RSVP - Attending на някакво събитие за рожден ден. Стана ми интересно, понеже самата аз получих покана. Събитието е това. Като позачетох, стана ясно, че някакво момиче просто си е поканило приятелите на парти чрез фейсбук, но е имало неблагоразумието да остави event-а публичен. Следват хиляди малоумни според мен хора, които се "самопоканват" и пълнят страницата с глупости и присмех, стига се до там, че вадят снимки от профила на въпросното момиче и се подиграват с тях като правят разни колажи. Има дори статия в уикипедия, която обяснява колко е глупава Доби. не познавам момичето, като чета писанията й, очевидно не е много умна, но въпросът е дали е по-проста от тези 12 хиляди, които са написали, че ще ходят на партито и онязи 3 хиляди, които още се колебаят...

Питам аз - това нормално ли ви се струва? Най-малкото подобна простотия трябва да накара някои да се засрамят. От гледна точка на закона също не ми се струва много редно - това си е чиста проба тормоз.
Създадени за групи по повода колкото щеш. Една апелира да се върнат снимиките на момичето обратно в профила й. В нея обаче също е пълно само с подигравки. Дори видео е направено.

Много сме прости, казвам го за пореден път и ми се гади от подобни неща, които показват, че явно българският народ е много изпростял като цяло, по цял ден седи във фейсбук и твори дивотии.

Ако съберете на едно място злобата си, цяла Япония не, а ЦЯЛ СВЯТ ще се осветява вече не от атомни централи, а от тази енергия. За момента тя е радиоактивна, отровна  хорска простотия и малоумие. И на никой не му хрумва, че може да впрегне в нещо градивно явно излишната си енергия и време.
Иска ми се така активно да бяхте популяризирали каузата за Сандра!!! И за още много хора, които имат нужда от помощ! Повечето от вас, скудоумни идиоти, които сте в тази групичка, имате нужда от психиатрична помощ, а лично според мен - от чук в главата!!!

Повръща ми се.

***
Няколко часа по-късно събитието е "Отложено" :D


30.3.11

Love.Net

Влязох в този филм още по времето, когато всичко беше на хартия и течеше casting. Скептична съм към подобни истории, но Иронията ме избра да участвам в осмивана от мен роля.

Тогава твърдях, че любов и връзки в нета търсят неудачниците и хора с проблеми в общуването. Много скоро ми се наложи или да призная, че не е така, или да се обявя за неудачник, понеже намерих в нета дори без да търся не какво да е, а баш любов. Ама от тия дето си забравяш главата и не мислиш изобщо.
Разбира се, да намериш връзка в нета е лесно, да я пренесеш успешно в реалността е вече малко по-трудно. От тогава и сега още се двоумя дали да обичам социалната мрежа или да проклинам Марк ЦукърБъг :)

Вече става ясно, че няма да съм напълно безпристрастна в оценката си за Love.Net, първо, защото съм изживяла всички емоции около създаването заедно с някои от хората, които го направиха, второ - защото съм от една хилядите, намерили човека до себе си точно в интернет. За добро или лошо - не знам. Сигурно ако баба ми беше сърфирала в интернет, нямаше да се научи да прави туршии и дядо ми нямаше да я "вземе".
*Край на уводната част*


Снощи го гледах - плодът на почти две години труд, доста вечери в офиса и непочивни уикенди, когато и яд ме е хващало даже на тоя филм.
Бях силно развълнувана да го видя най-сетне. Както преди години гледах прохождащата ми племеница. Страхотно усещане е да бъдеш свидетел на първите стъпки на мъничето, което си гледал от пелените как израства, макар да не е твое собствено. И странно ми беше като знам колко хаотично беше всичко в началото, колко много идеи, хора, усърдна работа и всеотдайност са причина идеята да се материализира в това, което гледахме снощи.

Love.Net  е свеж и приятен филм, с много забавни и раздвижени диалози. Интересно е изпълнението на това преплитане на линиите на различните герои/двойки. Драматичната линия на Мила и Филип успешно споява останалите, които са доста по-лековати и понякога комични. Имаше моменти, в които цялата зала избухваше в смях. Много силна роля на Христо Шопов. Много ми хареса и героинята на Койна Русева, страхотна беше, особено сцената, в която наби Rider-a.

Хубавото на филма е, че не задава императиви, не осъжда, а единствено показва аспектите на  свободата, която човек има, когато седи зад клавиатурата. Свободата да бъде себе си повече от всякога. Или свободата да бъде някой друг, за да се върне към собственото си забравено  Аз.

Не на последно място - партито след премиерата беше невероятно. Джон Лоутън е голяма работа, пък и вече мога да умра спокойно след като доживях да го чуя на живо и да стоя на 1 см от него. Едва надвих профанското си желание да го помоля за автограф и снимка :D

Емоцията беше пълна.
И...благодаря на Millart, че ме направи част от това невероятно преживяване.


23.3.11

СпИн*(к)

Докато четях за българския синдром, наречен "кисело зеле" (batpep много подробно го е описал), в последствие прочетох и едно интересно сбогуване с последния зелев лист под формата на последна зимна сърмичка, докато правех всичките тези неща се чудех колко е лесно да свиеш на някого сърмите, стига да подгънеш листа на подходящото място.

После четох за синдрома на старите моми. Голямото бързане да влезеш в графата на отчаяните съпруги.
Е ли синдром това явление, че ако в определен момент, си сама, необвързана и без изгледи скоро да се бракуваш, ти се запечатваш в капана на мисли от типа "отидох си млада и невинна и за мен вече няма надежда". Доста глупаво. Жената е жена и на 40. Жената може да бъде майка и на 41. Имам много примери. Не че е желателно да те питат на колко е внучето, докато разхождаш сина си в парка...

Замечтана кандидат-домакиня. Балончето над главата й би показало чифт Маноло Бланик, сигурна съм!
То и при мъжете го има този синдром, само че те имат един период, в който се залъгват, че са щастливи ергени и даже поглеждат саркастично в бебешките колички на вече женените си авери. Синдромът става факт, когато вече нямат живи свободни приятели, с които да пият по бира. И добива застрашителни размери, когато започнат да оплешивяват.

Истината е проста. Ако не можеш да бъдеш щастлив, когато си сам, няма да бъдеш такъв и във връзката си. Щастието нали не ти го носи изцяло другия човек, я ти самият. Тя/той е онази частица, която липсва, за да е пълна картинката. Пък веруюто, че си си самодостатъчен е дъвката, която можеш да дъвчеш дълго-дълго, но накрая дори Корега няма да ти помогне да поддържаш стандарта.

Докато чета такива жизненоважни разсъждения, намирам кой с кого ходи и кой на кого изневерява, кои бански са на мода през лято 2011, толкова съм се издигнала над нещата, че снощи изпитах носталгия по нещо старо. Понеже гледах Рапунцел и си дадох сметка, че е единствената блондинка в киноиндустрията, която не просто няма цици, а в последствие става брюнетка без това да се отрази кофти на имиджа й. Освен това щом един кон може да бъде куче, какво толкова обидно намирате в това, че понякога казвам, че мъжете са кучета. Само вдигат крак и препикават териоторията, после хукват нанякъде, никога не знаеш къде точно, и ги намираш след време заклещени и жално скимтящи или пък бити и нахапани от себеподобни. И ако не близнеш ухото на горкия неудачник, то значи ти просто си неговата женска. Кучката. Мерси за комплимента.

Старото нещо, по което изитах носталгия, е секси гласът на Анастейша. Rhythm and Soul на високи токчета. Обичам я тази мацка.

Когато обаче до късно не можеш да се откачиш от компютъра, понеже ти дори смъртта не можеш да си представиш като нещо страшно, а гледаш на нея като минаване в статус offline, нещата се размиват. Размили са се пред очите ми надписите над албума, който реших да тегля тази нощ. И то не просто албум, а цялата дискография на вече споменатата дама. Първото нещо сутринта, щом отворих очи, беше да хукна към лаптопа и да видя свалило ли се е всичко. Понеже ползвам краден нет, та прекъсва понякога. Така е, пълно щастие няма.

Веднага копирах всички папки в iTunes, после в iPod-а си, тагнах ги, сложих им хубави artworks, които да ми радват окото и...реших да си пусна няколко парчета, докато се къпя и тършувам насам-натам в опит да направя сутрешния си тоалет.

Заглавията ми се сториха странни. Първите няколко. Но още бях доста сънена. Пуснах едно. Рукнаха гайди. Странно не, а стресиращо. Второто - някакво песнопение като в неделното църковно училище. Не че съм ходила на такова, но гледам много филми. Накрая ме удари в лицето жанра на албума - Етно. Кака Сия не знам етно да пее. Отворх отново сайта на торента и установих, че съм изтеглила стотици мегабайти етно музика на някаква световно неизвестна сръбска група, носеща името Anastasia. Със замах изтрих всичко. Туй то. Няма такова разочарование. Sick & tired extended version.

Нищо де. Довечера ще тегля наново и ще гледам този път да е Anastacia наистина. Ако не съм пак един Спинк, чиито очи са се превърнали в чертички още в десет вечерта.


*Синдром на придобита интелектуална недостатъчност

16.3.11

Фук-фук

След като всички въздишаме по хубавата рокля на Бънги (барабар с пълнежа й, който тя изфръцка пред нас най-безмилостно и ни остави да точим лиги с ЛамотЯ), сега същата тя  да си позволи да мрънка!

Сега е мой ред да се самоизтъкна - имам си яка тениска пък! И на мен не ми е в стила, ама тая снимка е правена в тоЙлетната :D
 

 

 

7.3.11

Coolтурен обзор


В последните две седмици изпитвах някакъв глад за впечатления, който утолих чрез ежедневно търсене на нещо ново. За изминалите малко дни натрупах доста за разказване и същевременно - не ми се разказва. Пиша няколко реда, за да споделя какво (според мен) си струва да гледате тези дни.

Започвам с "Тилт". Много свеж, готини диалози, красиво заснет, естествена игра на младите надежди на родното кино, една адски силна роля на младия Бахаров, който ме впечатли безкрайно. Изгражда ей така пред очите ти един много дълбок и интересен образ, който в края преживява драматично развитие, следващо инерцията на топчето. Тилт. Играта свършва едва, когато се предадеш. Хубавото е, че тилт не е просто край на играта. Тилт е (от)ново начало.

Преди това (каква ти хронология) гледах спектакъла на Валерия Вълчева "Сантименталният пътешественик Дон Джовани". Едно доста добро съчетание от текстовете на Молиер, Киркегор, Пушкин, Стърн, и музиката на Лист, Месиен, Моцарт, Бетовен...Главният персонаж, разбира се, е Дон Жуан, представен доста впечатляващо от Петър Мелтев. И непознато за мен амплоа на Андрония от Nasekomix. Препоръчвам силно. Много приятна постановка.

Отново в Червената къща гледах поредица от късометражни филми - "Мистерии" от Future shorts. Особено ми хареса този за висящите обувки. Идея си нямах, че по различните краища на света небрежно преметнатите през електрическите жици кецове значат изобщо нещо, пък те си имали символика и традиции. Като започнем от това, че тези обувки са знак, че си загубил девствеността си, та до там, че с тях се маркира територията на уличните банди. Да не говорим, че се третират като някакъв особен вид улично изкуство, за което си има специална дума - шуфити (от shoe - обувка, + фити от графити :)) Анимацията с роботите-убийци беше доста шантава, но музиката на Flying lotus ми хареса. Както и интересната идея за голата човешка стоножка от видеото на The Klaxons.


Другият бг филм, който приятно ме впечатли, е "Лов на дребни хищници". Някак ми се беше изплъзвал досега, но поправих пропуска :) В момента го дават само в Euro cinema и в Кино Влайкова, където го гледах в малко студена и доста празна зала, но пък само срещу 3 лева. Филмът е доста приятен. Разглежда няколко истории като основните две са тези на група младежи, които се чудят каква глупост са направят, за да намерят пари за морето, и живота на самотен бивш бандит и настоящ наркоман, който не може да избяга от миналото си. Доста интересна беше линията на единия герой, който поради проблем с общуването е доста затворен и странен. Упоритостта му да седи напразно, но безотказно всеки ден в определен час на Славейков в очакване на девойката, пленила сърцето му, преплита историята му с тази на другия интересен тип и слага общия финал.

Снощи гледах новия късометражен филм на Павел Веснаков - "Влакове", който разказва  малко  подтискаща, но твърде реална житейска ситуация, в която една майка търси начин да избяга не от бедността по принцип, а от вероятността да разочарова сина си. Малко на брой, но изпълнени със стойност и смисъл минути, интересни гледни точки и оригинална визия на една доста позната реалност. Ако помните преди време "АЦЛ" по разказа на Т. Терзиев "Тефтерче", която ни запозна с един много интересен и странен герой, заключен в настоящето поради липса на спомени за миналото и идея за бъдещето, във "Влакове"  настоящето не е единствена алтернатива, но за героите тяхното днес изглежда точно както вчера и...евентуално утре.

Това е. Горните заглавия препоръчвам с две ръце. И като се има предвид течащият филмов фестивал,  тези дни няма да останем гладни от към емоции и впечатления :)



25.2.11

A Tale of the Movie Board


Имало едно време един много компетентен киноман, който изписвал десетки страници с кино ревюта, седейки сутрин на онази интимна седалка, върху която човек се освобождава от всякакви тежести в приятно усамотение. Пишел дълго и задълбочено. Повече време прекарвал единствено в гледане на филми.

Та така. Пишел Ностро, пишел и по едно време спрял, отегчен от факта, че си няма публика. Започнал да чете един слабо известен труд, носещ интригуващото заглавие "2009-2014 преглед на перспективите пред 60-милиграмовите опаковки за сирена". И след като разбрал, че моцарелата и опаковките са много занимателна тема с високо интелектуален отенък, той се замислил за това как би могъл да даде на света свой труд и да изпълни научната си мисия на планетата. Ностро по това време бил все още много скромен, той си казал, че дори и един читател да прочете умотворенията му, ще е достатъчно, за да  се почувства удовлетворен. И запретнал ръкави.

Така се появил неговият труд, където неуморно с пот на чело, Ностро списвал и описвал своите впечатления, които нараствали с всяко следващо dvd, влязло в процепа на оптичното му устройство. Доста скоро дошло и удовлетворението. Първа го забелязала малката японка Bungle, която го похвалила и насърчила. Така Ностро се превърнал в кино-гуру за броени седмици. Неговата оценка тежала повече от тази в imdb. Събрал за рекордно време орди от фенки. (Само Скротума бил по-известен кино-критик от него, но за него някой друг път. Сега говорим за нашия герой, член на политическата ни партия,  верен помощник и незаменим съветник на нашия водач Ламот.)
Тениската, с която спя

Но, стига локуми, уважаеми другари. Събрали сме се тук да поздравим Ностро за неговия принос в облагородяването на кино-вкусовете на тук присъстващите блогъри. И да му кажем, че хората, които го четат са много повече от един и много се радват, че той пише за кино, а не за опаковките на сирената, щото покрай сиренето може да пропише и за виното и перспективите на етикетите и корковите тапи, а това е една твърде дълбока тема, която би изгубила Ностро в своите дебри.

С пожелание за още много години адекватни ревюта, готини читатели (това сме ние :D) и творческо удовлетворение. Радваме се, че те има в Блог О'ландия! :)

И моля, някой да помогне на Ностро да си направи сметка Востро, понеже той с бумащината не се оправя. Ние ще се погрижим да я напълним с хубави пожелания ;)

22.2.11

Варна, морето и такситата


Все съм чувала хора от различни краища на страната да казват, че в София са ги "извозили" с такситата.

Е, аз току-що се возих на такси 3 км за...10 лева. Седнах си на летището, казах, че искам да отида еди-къде си, човекът тръгна. Няколко метра по-нататък каза: "Но нали знаете, че ще струва фиксирана сума? 10 лева". До града даже струвало 13! Представете си! Добре, че имах да пътувам само до промишлената зона. И сааамо за 10 лв. А разстоянието е макс 3 км, взето за 5 минутки. И на предното стъкло на колата има лепенка, че вози за 89 стотинки на километър...
Искането на касова бележка беше посрещнато с насмешка и ми беше подхвърлена една такава, указваща сумата от 7 лева...Обаждане до диспечерка на фирмата. Завърши с - "ами той колегата щом така казва...".

На всичкото отгоре, бакшишът се обиди, защото му казах, че хората от провинцията се оплакват от тарифите и измамите на софийските таксита, но на мен такова чудо в София не ми се е случвало никога. При думата "провинция", чичката веднага ме застреля от упор с обиден тон, защо съм казвала за страната - провинция?! Как можело такова нещо. Сигурна съм, че ако знаеше думата дискриминация, щеше да я ползва.

Ами, казах, както може вие да ми взимате 10 лева за пет метра и да ми давате бележка за 7. Ето така. Може.

Няма такава наглост. Останалите 4 дни тук се надявам да намеря някоя свястна фирма, защото си представям за колко ще ме возят от единия край на града до другия, какъвто е случая с местата, които трябва да посетя. Евала, варненски бакшиши, така се прави, няма това-онова! Яко газ.

П.С. Таксиметровата компания май се казва Паралел и има договор с Летище Варна. Никъде по таблото нямаше име на шофьора  и номер на колата.

21.2.11

True Grit (2010)



Ethan & Joel Coen - различно ненормални, както винаги.
Jeff Bridges - уникален отново.
И един страхотен дебют - Hailee Steinfeld.

Western it not dead. Както и чешитите.

Лична оценка 9/10.

19.2.11

Маркетинг

Снимка: Личен архив

Къде да се рекламира Canali, ако не...на Канала?

7.2.11

Lost In Translation



Тъй като манерките са едни празни, кухи и дрънкащи поради своята кухост съдове, в тях трябва да се налива внимателно, по възможност от специалисти. За случая са основани т. нар. училища за физическите приносители на тези манерки.


Misfits



No, in fact I did NOT enoy it.


5.2.11

Комунист секс-маниак!

Аз съм комунист, обичам
всичко алено-червено,
маниак да ме наричаш
първа радост е за мене!


Вожде, благодаря за червеното шалче! Благодаря за послушанието, с което понасяш камшичните удари. Благодаря, че поне ти ме разбра и не ме низвергна заради низките ми сексуални страсти (и заради Ленин).

Три пъти Ура за нашата дружба!

Честит рожден ден на Ламотхландия. Приеми моя скромен подарък, който знам, че много ще те зарадва - публикувам търсенията на други сексуално-маниакални хора, незнайно защо - попаднали в моя блог по следните ключови думи:

 Знам, че се възбуждаш от бели чорапи, живо те интересува дали се къпят ескимосите или само се мажат с китова мас по дупетата че да минава по-плавно камшика. За порното не се безпокой - в Германия проституцията е напълно легална, даже 80% от каките са наши и от северната съседка. За Франция не знам, ама тамошните режисьори на филмчета за възрастни правят такива невероятни шедьоври, че и в университетите ги пускат, да видят младите как се правят нещата. Пилешките крака и някои други ключови думи няма да коментирам :D
Представата за това как слагаш калъф на юргана си е супер възбуждаща, напълно те разбирам и силно ти се възхищавам, че можеш...да го слагаш. Чаршафа.

Хайде, да списваш блогчето със здраве и...наздраве :)

P.S. Това вчера беше тийзъра :D
P.S.2 И не гледай какво излиза като втори резултат от "Подобни статии" в ТБЛ :о


2.2.11

Бъдеще, здравей, здравей!

Или аз съм изостанала от тенденциите или тенденциите са стресиращи. Вече силиконови фльорци ще се правят на сватбени агенти и фолк бургии ще ни учат на стил. Интересно ми е коя булка ще се навие да вземе Златка да й организира сватбата? Сигурно и тази, която би се учила на стил от Андреа. Няма такава държава. Порнографията е навсякъде, а уж била забранена със закон. После няма да е трудно да си отговорим за въпроса Къде сме ние и Защо народът ни е неграмотен. И как така се е случило, че осемгодишните не знаят таблицата за умножение с 1 дори, но знаят имената на всички тежко напудрени псевдоартисти, които въртят баджаци по телевизията на Митко Пайнера.

Защото живеем в държавата на проститутките, милицаите и дебелите вратове.
Бъдеще, здравей, здравей! Ти светиш така ярко и оптимистично, че ми се ще да хвана и аз T2 и - навънка. В името на младото поколение и бъдещите такива, иска ми се силно да вярвам, че Човек се формира преди всичко от семейната си среда и след това от останалата част от обкръжението. В противен случай бих предпочела да се самокастрирам вместо да отгледам някой член на бъдещето светло гей-чалга-силиконово поколение.

Амин.




1.2.11

Стъпки в пясъка (2011)

Да започна с това, че следващите редове не са ревю, не са писани от кино-критик и нямат претенции да се налагат.
Да предупредя, че става дума за нещо с етикет Made in BG (и малко в USA :)). Ако това е повод за гримаса, по-добре не четете надолу.

За останалите.
Току-що гледах "Стъпки в пясъка". Да си призная честно, останах изненадана. Приятно. Дори през тези минути в киносалона и за секунда не ми мина мисълта "Този филм (не) ми харесва". Защото седях, гледах и не си спомнях къде точно се намирам. Достатъчно беше да чувствам.

Историята е добре позната. Младият човек, разочарован, без цел и посока, отегчен, бягащ, търсещ, сам. Проблем не само на поколението от времето преди падането на Берлинската стена, проблем все по-наболял днес, когато много мои връстници и познати си хващат раниците и заминават нанякъде, защото няма какво да ги задържи в този град, в тази държава. Само че сега не е нужно да преплуват Дунав посреднощ, за да намерят цивилизацията. Страхотен Иван Бърнев.
Нищо ново и все пак много емоционално поднесено старо. Сигурно много от "познавачите" на кино изкуството могат да изредят десетки недостатъци в режисурата, сценария, актьорската игра и прочие. Сигурно и аз мога, ако се напъна повече. Но този филм ме накара повече да чувствам, и след това да мисля. И то не за качествата и недостатъците на изпълнението. А за хората като човеци. Проблемите. Самотата. Бягството. Порастването далеч от всичко познато. Загубите. Победите. Пътищата. реките. Самолетите. Измяната.  Разбирането. Прошката. Незабравянето. Посрещането след 20 години смърт. "Слави, маме, съсипах ти сакото". И сърцето, което винаги търси път към мястото, от което си бягал през целия си живот. Клиширано, но и клишетата си има причина да са се наложили като такива.

Точка. Не търсете ефекти. Не търсете комерсиални похвати. Не очаквайте лъскава визия. Ще видите една родна действителност от недалечното минало. И един млад човек, който по нищо не се различава от мен, и от вас. В лутанията и трудностите си.

Раздвижването в родното изкуство все повече ме радва. Има надежда. Но тя не е в предубедеждението, че Made in BG=Боклук. Поздрав за всички, които ще ме нахранят, макар и наум - вие също сте made in bg :) Дайте си шанс.