Дневникът на охлювчето на Адам

Аа НЕ, не и НЕ! Не е това, което си мислите след като сте прочели какво пише Адам или пък  задникът на Адам и след моето заглавие. Нищо подобно. Следващите редове са автентични и представят една доста по-различна гледна точка. Да кажем - от по-ниско :D

Това е откъс от дневникa на Охлюва на Адам. Словата са събрани и надлежно записани не от кой да е, а от Дженифър Линч по време, когато изобщо не й е идвало на ум, че след тях нищо вече няма да е същото и нито Лора Палмър, нито Агент Купър могат да бият тиража на Охлюва!

Понеделник

В хубавата градина на Адам се появи някакво странно същество, което издава необичайни звуци и стъпва адски тежко по земята, макар че изглежда леко и е ниско на ръст. Все внимавам да не ме настъпи, понеже щъка навсякъде. Вече 5 пъти ме стряска и не мога да реагирам навреме да си прибера рогцата от ужас. Днес се случи нещо ужасно. Всеки ден Адам имаше навика да наблюдава два мравуняка, в които мравките не бяха това, което са и вършеха странни деяния. Понякога ми се струваха някак извънземни. Може би е от приятната течност, която Адам често разливаше по земята. Обичам да минавам по нея и да оставям лепкави следи.

Та днес тя ни попречи и това да правим. И дори посегна към любимата ни течност!

Боже, та тя дори няма черупка и е напълно гола! Ужас!

Вторник

Чуден ден. Валеше. Клоните на боровете се поклащаха зловещо. Адам си потътри задника да прави колиба. Съжалявам го, че е така лишен от удобството да имаш дом на гърба си. И оная лепка не спря да го тормози. Накрая се намърда в колибката му.

Благодаря ти, Боже, че не се опита да се натика в моята!

Сряда

Аааа, тази малката прекали. Събуди ни и двамата с крясъци. Щяла да се удави, Боб я дърпал, някакви найлони плуваха покрай нея... Адам едва не ме стъпка, докато тичаше да я вади от една локва, а после едва избегнах сблъсъка със задните й части, когато я стовари в колибата, мокра и мрънкаща.

А си живеехме добре едно време...Защо, Господи...?

Четвъртък

Мисля, че незабелязано Градината ни се превърна в Ад. Адам е станал ужасно припрян и все тича нанякъде под командите на това безчерупчесто...същество. Ева се казвало.

Тича! Всичко се тресе. Скрих се в черупката си и не смея да се покажа. Полудя тоя свят. Виждам говорещи дънери и нощем звездите ми намигат зловещо.

Тъкмо се примирих със суетнята около мен и се бях притулил на сянка под едно дебело листо, онази взе че изскочи неочаквано и ми го взе! После го сложи на задника на Адам. Горкият.

Петък

Рано сутринта Адам ме взе в шепи и побягна. Спря чак на другия хълм. Главата ми се разтръска, имам чувството, че ще ми се напука черупката от стрес. Тия двамата са луди! Поне да свием по една трева да изпушим, баси...

И знаете ли какво? Накрая онази се домъкна, разрева се и той омекна. Омекна ви казвам! Даде й да пуши от нашата ганджа. После двамата цял ден гледаха мравуняците, ама мравките не се появиха.

И защо беше цялото бягство след като после послушно се затътри след задника й обратно?! Направо се почувствах предаден.

Събота

Ей сега вече стана грубо. На Ева й се прищяха ябълки, но Адам се противопостави да се катери, щял да падне и да се натърти. Много се зарадвах, понеже се  бях закрепил за крака му да подремна и за момент се ужасих какво ме очаква. Докато се усетя какво става, оная лудата заедно с една змия принудиха бедния Адам да се катери. Разбира се, последва пукане на клони и се озовахме на земята. Ева, Адам върху нея, аз по средата, а гадната змия избяга. Тъкмо показах страхливо попалца да видя какво става и тия двамата съвсем ме довършиха. Като се налазиха, като се почна  едно лигавене... Добре, че се завряха да довършват в колибата, че нямам нерви направо!

И тревата е на привършване.

Неделя

Използвам хубавото време да си освежа къщичката. Ония двамата лежат и се кикотят от сутринта. Вече мисля за бягство. Свърши хубавия живот тука...

Книжни тела: 2010

Ламотът продъни целия блогосвят да се хвали кои книги е прочел, отгоре на всичкото не се задоволи да посочи 2-3 души да поемат салама, ами покани целия си блогрол -  че тоя салам за кого по-напред?!
 Някак не обичам да се отзовавам на такива масови, нелични и неспециални покани, но ще му натрия носа. И аз четох през тази година пък! И даже след завършването на досадната магистратура, през която нямах време да чета друго освен тухли, тази година се развихрих и изчетох адски интересни неща. Опасявам се, че не мога да се сетя за всички заглавия обаче.

Не са поред и не съм изчерпателна. Просто имам слаба памет, не че много съм чела :D

В първите месеци четох Букай - "Приказки за размисъл", "Нека ти разкажа". Два чудесни сборника с притчи и разкази, които наистина могат да те накарат да се замислиш за много неща.

Определено 2010 мина под обаянието на Рей Бредбъри. Много го четох тоя човек, ама много. "451 по Фаренхайт", "Смъртта е занимание самотно", "Гробище за лунатици", сборникът "Париж завинаги", "Вино от глухарчета", "Сбогом лято", сборникът "100 разказа на Рей Бредбъри", "Дървото на вси светии". Оставям си за тази година "Нещо зло се задава".

Уилям Питър Блати - "Димитър", един страхотен фантастичен роман.

Не мина и без Стивън Кинг. Новите му неща не ме впечатлиха особено. Но се върнах към по-стари.

 "Проклятието" за втори път, просто защото първият път ме грабна и не поиска да ме пусне с последната страница.

"Зеленият път", за не знам кой път. Защото е безумно красива история, която те кара да вярваш в съществуването на Красивото и Доброто, макар и с тъжното чувство, че те най-често са стъпквани без съжаление, докато бъдат размазани подобно на гръбнака на малкия гризач...

Отново "Соларис", нецензурираната версия, която ми даде много, много, много нов поглед върху Лем.

Няколко книги за психология, които няма да цитирам по заглавия, защото не ми дадоха нищо ново/интересно като познание.

Започнах "В наказателната колония" на Кафка. Още съм в началото така че няма да пиша впечатления.

Мотае ми се още нещо, но в момента толкова се сещам. Като се прибера и прегледам лавицата с книги, може да се сетя още нещо, но ако сега не се сещам, значи не е било много важно :)

Прочетох вече доста хора, които описаха своята година в книги. Всеки може да се чувства свободен да поеме щафетата и да ни просвети за своите читателски приключения през 2010.

Десет (малки) негърчета

Yoana ме предизвика да издам 10 свои тайни. Не знам дали ме грози безсексие до края на дните ми или нещо по-лошо (като че ли има по-лошо?), но ще се опитам да се издам за 10 неща. Колко да са мръсни тайните ми, не знам. Дори подозирам, че са абсолютно безинтересни и съвсем не са тайни, но все пак...

1. До 17 живеех в горска колиба. После се появи някакъв принц и ми замота главата. Накрая се оказа обикновен рок-жабок и го ритнах обратно в блатото. А вчера вадихме ряпата.

2. Ако се чудите кой отрови Снежанка – аз бях. Просто бях чувала, че ръстът и размерът са в обратна пропорция и ужасно много исках да проверя дали е вярно. А тя все се въртеше около джуджетата...

3. Баба Яга вече не живее в къща на кокоши крак, щото светнах Дядо Торбалан как да си сготви супа с фикс за пилешки крака. От известно време всички пилета в околията са безкраки и ГМОтата нямат пръст в това. А бабата вече живее в Дядовата ръкавичка!

4. По едно време бях руса, Златка (не обича вече да й викат Златното момиче) ме покукороса. Мога да напиша роман за това как перхидролът променя живота на жената. Все пак идва момент, когато ти писва от евтино внимание и поправяш нещата с голямата четка.

5. Знам онези 70 неща, които са нужни на жената, за да задоволи мъжа си напълно. Рататуи ме научи на мусаката, но я правя само в краен случай.

6. С Карлсон често си правим купони и летя с него по покривите. Затова знам какви ги върши след полунощ Lammoth, каква е глинената маска на Ел и колко пъти седмично Ирето си слага белени картофи на клепачите. Гадното Дребосъче го връзваме в микровълновата.

7. Синята брада ми е много личен приятел. Кой, мислите, го научи от къде да си купува синка за боядисване?

8. На Рапунцел й измислихме това име заедно с Гаргантюа една вечер, след като той изяде цяла шоколадова фабрика и го хвана яко какаото.

9. Магарешката кожа вече цял век я навиваме с принцесата (оная с граховото зърно под дупето), да дойде на шопинг в мола, искаме да й вземем нещо от норка поне.

10. Бисквитеното чудовище току-що ми каза, че ми е изяло шоколадовите бисквити!!! Да, това не е тайна, ама не е тайна и че м-р-а-з-я да ми пипат бисквитите! Ааааааааааа!

Предай нататък!

 

Генезис на блогърската партия II

След като Nostromo на бърза ръка разпредели коматите в блог-партията, нямаше как да не се замисля доколко обективно е разпределението, понеже аз като човек на народа, труда и литературата съм строго "за" справедливостта и равните права за всички. Моята платформа е много обширна, дълбо обмисляна, с особена грижа за общото благо (тук ще обсъдим детайлите с Елфа). Освен, че ще запозная колегите с нея като основа на формирането на една стабилна партия от активни, социално и обществено ангаДжирани граждани и полит-дейци, бих искала да дам и някои дребни съвети към тях, с които смятам, че ще постигнем пълно сплотяване към общата цел.

Първо, много съм против решението Ангел да бъде Министър без портфейл. Че той с какво ще плаща билетите си за кино?! Това е прекалено нечестно. Предлавам Вал да му подсигури поне една кредитна карта тогава.

Освен това, Бънги за да се накичи с тази отговорна титла "вице" и да бърка с пръсти в сладоледа, трябва да се научи, че апетитът идва с близането. Упражнения трябват, колежке! 

Признавам финансовото величие и тежест на Вал, но бих предложила на първо време да проверим какви марки (и мерки) сутиени е разкопчавал и жартиерите дали са съответствали цветово и стилово с гореспоменатите ценни атрибути. Един уважаващ себе си и народа финансов министър държи на класата и престижа.

Приходите от стриптийз клубовете могат на първо време да се управляват от Nostro, докато Вал приключи успешно замерванията на топломерите следващия сезон.

Иво като един от най-младите кандидати, трябва да докаже, че освен да вари мляко, може да троши бисквити в него и да сърба попарата гореща. Някой трябва да храни българските малцинства зад граница все пак. И да им подухва манджата преди да ги нахлеби.

Колежката Ирония бих посъветвала да слиза по-често от метлата и да лети по-близо до народа. С отворена ножица, разбира се, но да внимава с мятането на ножове. Предпазните средства са задължителни, не се знае тая папач какво ти мисли. Политическият лидер е длъжен да да пази живота си, за да го използва пълноценно за идеалите на партията.

Към Lammoth имам няколко препоръки, включително списък с книжки за четене, които биха били безкрайно полезни при усвояване на похватите за [пре]възпитаване на масите, столовете и табуретките. За решаване на дребни проблеми като тези с потта, бързото протъркване на камшика и загубата на блясък на белезниците, ще му дам наръчник, завещан ми от далечен негов предшественик, носител на  позабравени, но безотказни методи за добиване на физ.култура.

На министъра на благо разстройствата ще напишем дружно с Ирония рецепта за анал-гин, клизма-лгон и нео-акан, както и смятам за наше всеобщо задължение разкриване на причините за масовите разстройства след употребата на прекалено много сладко от смокини и зелени домати. Сигурна съм, че Вал би подкрепил идеята ми, тъй като сумите, изразходвани на годишна база за тоалетна хартия и свещички, са прекалено големи за натънелия ни бюджет.

Колежките Лита и Лу могат да направят дует на някой боабаб. Приходите от продажбите на сидита и юбилейни дивидита ще помогнат за разрешаването на проблема със солта в урината, която се излива напразно всяка година по Черноморието. Този проблем често сме обсъждали и единодушно е определен като наливане от пусто в празно.

Подкрепям кандидатурата на Ел за Министър на образованието, макар че с тези необмислени желания буди малко подозрения...  Задниците и адамовите ябълки от рисунките й обаче биха се превърнали в икони на бъдещето за родните школа. Особено, ако се наеме да напише програмата на мандата си и да я представи заедно с някоя и друга рисунка от натура на Nostromo.

Министър Преславски има тепърва много да учи за лъжите, но пък момчето определено има хъс и потенциал. С най-добри намерения - момче, обувай джапанките като влизаш в банята,  всеки път след посещение там, донасяш бактериални гъбички в блога ми. И какво толкова имаш против гейовете, а?

Светлето да пише по-често в блога и никаква хартия, че отидоха горите. Толкова. Момичето е даже прекалено квалифицирано за поста.

Надявам се, че Скротума и Ел ще се спогодят, въпреки очевидните различия по основополагащи въпроси. Пиперливите му ревюта може да станат по-приемливи, ако наминава по-често при мен за чаша захар, зехтин или каквото му е -нужно-. Пипер на зърна не меля, да сме наясно.

На Скай пожелавам все така устремен растеж, да се научи на търпение, понеже вътрешните работи обикновено са доста по-хлъзгави от външните.

Точка да пресаташира смело и безпогрешно. Одобрявам изказването за дупетата! Подкрепяме те с удивителни!

На бога на блога не си поволявам да давам съвети. На седмия ден винаги почивай, шефе. Само мога да вметна, че би било добре да сътвориш осми ден, в който ние да почиваме активно.

Фроги, Фроги, с лимонките шега не бива. Нито с Путин. Може само с Курникова. Проверявай старателно външните работи, там лесно се хващат и вътрешните проблеми. Провиснат ли външните, вътрешните са атрофирали вече. Питай Скротума, ако не ми вярваш.

Точки и алинеи аз не обичам. Да се съсредоточим върху членовете. Един зад всички, всички зад един и да не ви дреме, ако се събудите и не знаете къде се намирате, няма значение, важното е, че утре-то е дошло, а с него и новото, и апетитът, и всичко останало.

За маси аз не обичам да говоря, на тях само обичам да се подпирам 'га пия. Електоралните маси пък хич не ме вълнуват. На ерект-оралните може да метна един поглед.

Това е от мене. За платформата ще ви разкажа утре, на кафенце на опашката на коня.

Ле Бов и още нещо

Наскоро чух, че ако нещо не е отразено във фейсбук, значи просто не се е случвало. Не знам дали същото важи за blogger, но реших за всеки случай да отразя светската сбирка на дузина видни блогъри (и всичкото това по инициатива на г-н Иванов, нашето блог-божество, който спомена, че дори би било редно всички да напишем по нещо за събитието).

Значи по хронология.
Както вече писах, бележит наш  арт-ист отбележи още една година в календара си и трябваше да го отпразнуваме по подходящ начин. Понеже ни познава добре, той избра възможно най-подходящото място - далеч от цивилизацията, откъснато от света, място, чийто вход за достъп е отбелязан с табелка "Не преминавай - опасно за живота!". С една дума - нашето място за тайни забавления. И любов. Всичкото на Гара Бов.

Натоварени с пържоли и зарзавати, с песен на CD и алкохол на сърце, пътувахме до там, наслаждавайки се със свежо повдигане на всеки завой, за жалост, никой не показа какво крие в дълбоката си същност по време на пътя.

Къщата беше само наша. И дворът също. Понеже сме високо интелигентни и активни млади хора, погрижихме се дори за спортни мероприятия преди състезанието по вдигане на чаша и пуфтене с пури.

Както вече споменах, плеяда видни блогъри на едно място - Цветето, Узумаки (вече ти сложих линк горе, стига ти толкова), Mr Gakov,  Пла, Вал, Пешо (който още не подозира, че от него ще излезе голям блог-талант), и други не толкова блогващи личности, които обаче блестят с редица други таланти. Ядохме, пихме, пушихме и свирихме, валя дъжд, спря токът, снимахме, говорихме глупости и програмата беше пълна.

Щях да прпусна култовия обяд в най-култовото "заведение", което мисля, че никой няма да забрави до края на дните си. Тук-там забравено кюфтенце, но накрая - намерен таратор.

Хора, сега се сещам, че не пуснахме на рожденика "Честит рожден ден", за да ни покаже специалния си танц. Голям пропуск!

Ядохме баница и кисело мляко от крава, пред която предния ден Миленов изпадна в див възторг и почти я целуна. Подозирам, че от умиление тя е дала всичко от себе си във вечерния млеконадой.

Културното събитие продължи на следващия ден с  посещение в манастир Седемте престола. Все пак трябваше да прочистим омърсените си вечерта души, за да можеш да продължим към Дядо Йоцовото място и да куснем топло шкембе. Естествено, някои се отцепиха от колектива, за да бързат към мизерна София, че да не изпуснат Формулата. Хм.

Подозирам още, че всички прекарахме приятно. Тъжното е, че остана алкохол и доказахме, че не сме никакви пияници, макар че някои се представиха подобаващо и отмиха срама от групата некадърни пияндета.

Мисля, че от всички присъстващи, само Лъки беше нормален. Заключението е следствие от дълбок размисъл над случилото се и още по-задълбочено вглеждане в снимковия материал.

"Защо" е думичка вълшебна*

След като отговорих няколко пъти на този въпрос, реших да го задам и аз:
Защо (не) ме четете? (макар че ако не ме четете, логично няма как да прочетете и този пост :D).
Има хора, които (не) четат и двата ми блога, има такива, които четат само In Brief и те са доста повече от четящите Злободневни(ци)те ми, тъй като двата блога нямат нищо общо освен мен като автор.

Ако четете, защо (не) коментирате?
Имам наблюдение, че едни от най-любимите ми мои постове (нааарцис!) остават некоментирани, но гледам положително на това. Явно оставате без думи от умотворенията ми :))
Не обичам да пиша провокативни теми, които знам, че ще родят 100 коментара, но може и да започна. Тогава ще трябва да се придвижвам с охрана, понеже много споря и не спирам, докато не ме заболи устата/пръстите.

Хайде да ви чуя, драги (не)читатели :)

*имаше едноименно детско предаване с много яка песничка - "защо" е думичка потребна!

Картинката откраднах от Лили.

P.S. Претендиращите, че (не) ме четат - да вметна, че anonymouse.org нещо не работи правилно, особено, ако влизаш през запаметен линк, минаващ през уиджет ;)
И нищо не остава анонимно.

Само за фермери

Ако сте грижливи фермери във Farmville, които доят кравите и козите винаги на време, копаят, садят и жънат с един замах, слагате си аларма нощем да не изпуснете малините...не се мъчете повече, не стойте скромно с тънка усмивка над богатата си реколта! Време е да си направите  блог и се хвалете в него с постиженията си! Вие го заслужавате. Кравите ви също.

Специално за вас има прекрасен template за blogger, с любимите ви млекодайни, чифтокопитни, кокошчици, както и пресни репички по ъглите!

My first time :)

Злободневни получи първата си номинация за Блог на деня.

Можете да го подкрепите тук.

Напоследък не съм много на такава вълна, както личи от другия ми блог. Надявам се скоро да успея да водя Злободневни така че някой ден наистина да заслужава такава номинация :)

Благодаря на Хриси за жеста.

Благодаря и на всички, които са ме подкрепили!

Too much talk = No communication

Все попадам в ситуации, в които се убеждавам, че колкото повече говорят хората, толкова по-малко се разбират. Питам се, тогава, защо са тези напъни да се говори, и то да се говори с напудрени, изтънчени, специално ароматизирани думи? Винаги съм мислила, че най-интересните, най-важните неща, с каквито и думи да се кажат, все ще са най-интересните и най-важните.

Когато чета нещо, написано с "висок" стил, се замислям - идеята е да те разберат читателите, или да покажеш колко богат речников апарат имаш? Още от училище се дразнех на учебниците, написани като за професори по астрофизика в руски университет. Погледнете американските учебници. Написани просто, лесно, разбираемо. Защото американците са тъпи, ще кажете. Тъпи, тъпи, но сега целият свят им плаща сметките. Пак да проверим кой е тъпият.

Но ставаше дума за писането. Специално в блогосферата, писането често е особен вид комуникация. Тоест, трябва да има такава. Ако те четат сто души, нормално е да има комуникация между теб и тях. Иначе си като Папата - стоварваш написаното като реч в катедралата и това е. Очакваш другите мълчаливо да се прекръстят в твоя чест. 

 Ако ти пишеш с онези възвишени фрази, които споменах, не се учудвай, че хората рядко коментират статиите ти. Коментар на подобна статия ще е като върху напудреното лице да намажеш фон дьо тен. Не, не разбирай, че те нямат нужда да бъдат коментирани, понеже явно са матирани перфектно. Ако искаш комуникация с читателите си, остави вратичка в написаното, остави и нещо, което те да могат да допълнят, да се почувстват "в час" с темата. Нещо като отвореният край на роман. Вълнува те много по-дълго от този с хепи енд, защото в главата ти започват да се роят варианти за завършек, всеки със своите аргументи. Така е и със статийките.

Иначе комуникацията е тип:

- Мамо, може ли вече да нося сутиен?

- Не! Не може!
- Но, мамо! Вече съм на 14 години!
- Млъквай , Васко!

Така. Сега внимавай със сложната парадигма на семантичните философски начала, както и с патоса на своите екзистенциални трактовки, ментални метаморфози и волатилни елементи на паметта.

И пиши разбираемо. Не си в руския университет на изпит по органична химия и статическа физика.

OFF topic. In Brief има честта да бъде номиниран за Блог на месец януари. Можете да го подкрепите тук: http://blogoftheday-bg.blogspot.com/2010/01/blog-post_12.html.

Покажи ми блога си

...и ще ти кажа какъв си.

Когато чета блоговете на непознати хора, ми е интересно да се сблъсквам с различното, с чуждите възгледи, да откривам себеподобни, различни, но интересни, политически, поетични, просто лични странички...Във всяка от тях има нещо, което може да те грабне. И да ти разкаже нещо за стопанина си, нещо, което той не е написал в полето "За мен".

Бели писаници на тъмен фон. Искаш да изпъкнеш, търсиш ефектите на контрастите повече отколкото останалите, които използват бялата страничка и черното мастило. В което няма нищо лошо. B.U.

Виж оформянето на статиите. Грамотно написани, подравнени, с подходящи фотоси, които радват окото допълнително веднага ме зарибяват. Често забелязвам, че блогърите не използват бутончето за двустранно подравняване на текста. Дори тези от тях, които имат претенции да са високо интелектуални типове. Но на мен това ми вади очите.

Съдържанието. Интересно, но има хора, които ползват блога си, за да сложат веднъж дневно там един клип. За това има Фейсбук и Туитър. И какво ли още не. Радвам се на страничките, където има някаква тенденциозност, следва се някакъв модел, има зададена тема. Т. е. подреденичко е. Като библиотечка. Има такива писачи, които пишат рядко, но така, че всеки ден надничам в Reader-a да проверя дали не са пуснали нещо.

Блогрола. Малко блогъри го подновяват често. Повечето от тях забравят да сложат там страничките, в които хвърлят око. Доста такива виждам, които дори не ползват тази секция. Аз харесвам местата, които чета и съм ги поставила на видно място. Въпрос на блог култура. Доколкото я има.

Оставям място и за тези, които са окичили заглавната си страница с поне пет-шест брояча. Хубаво е да си следиш трафика, но когато аз  отворя такава страница, не знам дали да търся постовете и как да избягам от минираното с бутончета поле.

И все пак блогчето остава лично (?!) пространство, с което постъпваш, както намериш за добре.

Може би след време ще допълня това списъче. На първо време - толкова.