15.10.12

"Пъзел" (2012)


За пръв път ми се случи да не издържа и да си изляза от залата по средата на филма.
Много, много сковани диалози, дори Блатечки, когото много уважавам, изглежда дървено, може би и заради екранната си половинка, която е невероятно красива жена, но само толкова. Замислих се, че в киното вече не просто се следва максимата "сексът и рекламното позициониране хранят", но и все по-често ни се натрапва нескопосаната "игра" на манекенки, които колкото и да са красиви, нямат нищо общо с това, което една актриса може и трябва да бъде. Факт, че всички обичаме да гледаме красиви неща, но малко се преекспонира този стремеж към блясък. Хиляди пъти предпочитам да гледам някоя не толкова красива, но харизматична актриса, която не си цеди репликите през идеално избелени зъби.

Издържах първите 50 минути и реших, че животът е твърде кратък, за да си губя времето повече. Може би звучи грубо, но аз съм изтърпявала 3 часови бози, значи търпение не ми липсва.

За филма: Като цяло, действието се развива  в два  времеви хоризонта, които постоянно се преплитат. Леко дразнещо е как всяка смяна на сцена съответно се означава с надпис: 1996 или 2010 година. Това е малко излишно, защото скоковете във времето са очевидни и без да се казва изрично.
Фактологически нещата не са напаснати особено. Всички помнят 1996-97 г. Глад, студ и мизерия. Нашият герой е съвсем нормален студент, кара таратайка, но има мобифон (?!) и няма никакъв проблем да ходи по клубове. Не че се очаква филмът да има историческа точност, но след като е избрана такава емблематична година и са спазени някои дреболии дори около автопарка на филма, все пак се очаква интерпретацията да не е чак толкова волна.

Забавната част: Всичките сервитьорки в заведенията са манекенки, с крака до сливиците, а жената на един от другите герои мие чинии на каменна мивка в двора, обута в сандали на ток и обута в секси шортички.
Свалките между героят на Блатечки и Колева са безумно клиширани, направо простеещи. Разменените помежду им реплики те оставят с отворена уста и звучат като написани от първолак.
Леки проблясъци има в една-единствена сцена, където виждаме старата школа Павел Попандов и Джоко Росич. Ами... няма какво да сравнявам повече.
Едва ли след средата на филма се е случило нещо кой знае колко радикално и революционно, затова приемам, че мнението ми е валидно, въпреки, че не изглеждах целия филм.

След вълната от прекрасни наши ленти в последните две години, това творение на киноизкуството ни върна в първи клас. В заключение мога да  кажа, че режисьорският дебют на г-н Стайков (който е и сценарист), както и дебютът на голям екран на г-ца Колева, са пълен провал. Въпросът, който ме тормозеше вчера е - дали Блатечки е бил пиян, приемайки тази роля или просто е свършил саламът по хладилниците на хората.


Защо повече няма да стъпя в Апартамента

Апартамента винаги е бил любимо място с неповторима атмосфера, където да поседна да чета с купичка страхотен шоколадов крем или  прясно изцеден сок от ананас.

Беше. До вчера.

Вчера реших да заведа там близък човек, за да споделя прекрасното място. Рядко го хваля и препоръчвам, защото не е за всеки, пък и такива места трябва да се "пазят".
Отидох с голямото желание да хапна именно от онзи чуден шоколадов крем. Току-що бяха извадили тава с приятно ухаещ и все още вдигащ пара... киш. Наричам го така, защото съм посещавала кулинарния курс на BG Menu & Maggi, където Ивелина ни показа как се приготвя това кулинарно творение, лесно и много, много вкусно.
Виждам тавата и възхитено възклицавам - Аууу, какъв киш! Някак задължително ми се струва да опитам едно парче!

При тази моя реплика отнякъде се появява мъж, увит с шарен шал, който с доста рязък и надут тон ми се скара (цитирам):
- Това е тарт, какъв киш. Обиждате френската кухня с тая мръсна еврейска дума "киш". Това Е ТАРТ!

Последното почи го изкрещява. Аз гледам смутено и се извинявам под нос, не съм знаела, че киш е "мръсна еврейска дума". Освен това, фактът, че нямам голям крив нос не значи, че не бих могла да съм еврейка,а след неговата реплика - една леко обидена еврейка. Но здраве да е. На човекът явно му липсва елементарно възпитание и освен, че се изказва без някой да го е молил за мнение, но и се изказва с крайно неуместен тон.
Поръчвам си шоколад и сок, моят приятел си поръчва също. Секунда по-късно същият сърдит мъж с шарен шал се появява отново и фокусира пластмасовата ми бутилка с минерална вода, която нося заедно с чантата си.

- Махнете тая пластмаса. Забранено е тук. No plastic bottles.

Тъкмо да кажа - ОК, ще я прибера, и той добавя през зъби:
- Чу ли ме?

Рязкото преминаване на "ти" + липсата очевидно на каквото и да е възпитание у този човечец ме втрещи. Самонадеяният му тон ме наведе на мисълта, че това е "властелинът".
Попитах момичето, което приготвяше поръчката ми дали това е шефът, тя смутено кимна. "Да". "Е, аз пък съм Клиент и вече не изпитвам особено желание да бъда ваш такъв", казах аз.
И си излязохс усмивка.
Нямаше какво повече да правя на това място, нито някога ще мога да стъпя пак. Винаги съм обичала места с атмосфера. Атмосферата зависи много силно от хората. Винаги съм мислела, че зад това толкова одухотворено място стоят невероятни хора. А установих, че стои някакъв тип, с обноски,  които повече биха подхождали на съдържател на чалга клуб. Силно се съмнявам, че ще отида повече в Апартамента. Разочарованието ми е огромно.

Обичам киш, тарт, питка със зеленчуци, както щете го наричайте. Името не е много определящо.
Нямам нищо против евреите, нито някоя друга раса/религиозна общност. Широкоскроен човек съм и смятам, че за всички има място под слънцето. Обаче имам много против хората, които нямат елементарна култура и обноски. За тях няма място в средата ми.
На тарта можеш да кажеш киш, но на простака не можеш да кажеш интелигент. Това е.


Справка:
Киш
Тарт