Споко, на 65 ще си почиваш!

"Единствената видима цел на реформата е да  отдалечи пенсионирането във времето и ограниченият финансов ресурс да бъде разпределян сред по-малко хора."

в. Пари

Една тема, която ме нервива безкрайно. Заслушах се наскоро за идеите за пенсионната реформа, която щяла да разреши проблемите на системата и да усъвършенства модела й.

Значи, трябва или да имаш 37 години трудов стаж и да си на 60 (за жените)/ 63 (за мъжете)години, или пак със същия стаж, ама на 65 години. Започва да звучи налудничаво, но стигам и до частта, че осигуровката трябвало да се увеличи - плавно, но сигурно, до 10% през 2015. Увеличаването на възрастта нямало да има голямо значение, затова - стадото да плаща повече. Един работещ глупак да осигури пенсия на майка си, баща си, че и на комшията отдолу. Пропорцията е чудна.

Ще ни насърчават да се осигуряваме и допълнително, като ни облекчат данъчно. Тук изпитвам желание да се облекча върху тия умопомрачителни идеи.

Всеки ден виждам възрастни хора да се точат по улиците, в градския транспорт и на опашка в магазина - в битка за евтина кофичка кисело мляко или повяхнал зарзават. Така, значи, ще изглеждам след 40 години. И през всичките тези години аз трябва да работя, да работя и пак да работя, за да получа накрая месечен доход от 100 (с т о) лева, с които да живея, ако може да се използва тази дума за ежемесечното треперене колко ще е токът и колко лекарствата. А има страни, където да си пенсионер не означава да тънеш в мизерия...

Така погледнато, не виждам никакъв смисъл. Да не говорим, че с качеството на живот в страната ни, едва ли ще доживея заветната пенсионна възраст.

Яд ме е. Всеки месец от скромния ми доход изтичат сумичка за здравна осигуровка, която не виждам смисъл да плащам, защото в последните десет години не съм стъпвала в някое ДКЦ, нито при личната ми лекарка, която, за да ми даде направление има условие от рода на "трябва да е много неотложен проблем", "може, ако дойдеш от първо до пето число на месеца, че после ги свършвам" и прочие глупости, които и джи пи-тата са принудени да правят, щото ги санкционират за това, че...се опитват да лекуват хората. Имам проблем - отивам и плащам. Плащам на държавата за здравеопазване, което получавам чак след като си платя едни други 50 лева за преглед.

След това да отдам чест на сумичката за обществено осигуряване. Фонд Безработица, от който, ако недай Боже, остана безработна, ще получа 3 месеца по 100 лева. После - на фотосинтеза.

Пенсионна осигуровка, която, както вече казах - ще помогне на някоя баба да си купи преоценен хляб, но аз едва ли някога ще бъда възмездена за отнетата част текущ доход (и дано, дано не ми се наложи да се надявам на това).

Данъченцето, което по някаква милост е "плоско", макар че при мен това няма голямо значение, нека се радват онези с 20 пъти минималната работна заплата.

И така. Гледкам си фишчето и въздишам. "Удръжките" са си направо за една скромна ваканцийка някъде. Ама не за мен. И не сега.

Понякога си мисля, че е по-добре да няма никаква система в тая скапана държава вместо някаква пишман пародия на такава. Сценарият - работя си, заделям си парички в банковата сметка и като остарея - живуркам, както съм си подсигурила.

А сега - бачкам, живуркам, взимат ми паричките и нямам хал хабер как ще живея като грохна.

Как да не му се прииска на човек да работи в сивата част?