Надинка в Париж

Надинка тази година навакса за това, че не беше ходила почти никъде.

От май до август - Португалия, Италия, Франция, плюс море и всичките бг музикални фестове.

Тя вече написа доста лирични впечатления от пътъванията си до Лисабон, Синтра и Рим в другия си блог.

За Париж реши да пише тук, защото писанието няма да е особено лирично.

Първо, в Париж вече е есен. Посрещнаха я оранжеви есенни листа по всички алеи и полуоголени клони, както и температури, за които не беше подготвена и през по-голямата част от времето не можа да се отдаде на желанието си да бъде по френски шик и ходеше облечена в дънки и дебел суичър. Последният присъстваше в два екземпляра в куфара, и двата от  Hard Rock Cafe. Слава Богу.

Второ, в Париж има твърде много туристи навсякъде. Надинка уцели явно кофти период.  Под твърде много има предвид наистина твърде много. Всички се снимаха   подпиращи  с пръсти Айфеловата кула, обелиска и всички останали забележителности. Надинка се снима с Айфеловата кула между бедрата и после подпира носа си. Можете да я видите на профилната снимка в блога.

Трето, Надинка не разбра защо точно Париж е град на любовта. Да, видя хилядите катинарчета, заключили уж нечии чувства по мостовете над Сена, но това не стига. По-скоро Париж е град на комерса. Без лоши чувства. Просто единственото, което я впечатли наистина беше една прекрасна малка закусвалня на един от площадите, книжарницата на Шекспир и вътрешността на катедралата Notr Dame. И типично френският бял прозорец на хотелската стая с чуден изглед. И грамофонът в хотелското лоби.

Четвърто, никой не ти казва, че това, което поръчваш под името "sausages" е чиста кървавица, бахур или както там се нарича червото, напълнено с още много черва, усилено миришещо на чревно съдържимо.

Да каже и какво й хареса, че иначе постът става много негативен, чак шеговитият тон се губи, а? :) Надинка хареса :две точки:

Сергиите из Монтмартр, където продават всякакви книжни уникати. Нищо, че един мъж почти я наби заради опитите  да снима Плейбой от 1969та. Успешни бяха :D

Кроасаните и ягодовияр конфитюр, яйцата с бекон, усмивката на една сервитьорка.

Фестивалът Rock en Seine.

Добре организиран, стигаше се с метро, което е миризливо и претъпкано, но все пак те откарва до всяка точка на града и спирки има през 3 секудни, както и връзка с няколкото гари.

Дори храната на феста беше уникална. Това не можем да им го отречем. Както и факктът, че най-дългата опащка се виеше не пред бара за бира, а през малък щанд за...фрешове! :)

Green day направиха страхотно шоу. Погото беше безпощадно, още я  болят кокалите. Вече цяла седмица е без глас.

Нощната разходка с корабче по Сена, с чаша вино, е много добра идея. Остава само предизвикателството да се отървете от досадните фотографки, които ви дебнат там, снимат ви със или без вашето съгласие и после имат наглостта да ви искат по 15 евро на снимка, за да ви дадат собствените ви физиономии, разпечатани широкоформатно.

Улицата със сексшоповете и Мулен Руж могат да ви обогатят сериозно. Надинка, например, се впечатли от стол с някаква приставка за масаж на "чаените торбички". Беше на витрината на еротичния музей, който, за жалост, беше затворен в понеделник.

Яжте агнешко. Пийте вино. Поръчвайте си десерти навсякъде. Отидете в Латинския квартал късно вечер.  Снимайте се в градините на Военния музей. И в парка се отъркаляйте.

Задължително си заделете поне 50 евро, които да похарчите в Maison Georges Larnicol. Няма да съжалявате. 

Пазете тишина и не ползвайте светкавица в историческите сгради и църквите. Отделете си поне два дни за Лувъра. Поседнете на зелените площи пред базиликата Sacré Cœur.

Не  слагайте катинарче на някой глупав мост. От време на време боядисват мостовете и вашето катинарче ще се сдобие с пласт боя, Бог знае с какъв цвят. 

Не си правете банална снимка пред Айфеловата кула или пред Стъкларията. Разчупете малко.

При възможност си вземете влак от и до Летището, тия 60 евро в едната посока не са ви излишни.

Бон воаяж!