15.10.12

Защо повече няма да стъпя в Апартамента

Апартамента винаги е бил любимо място с неповторима атмосфера, където да поседна да чета с купичка страхотен шоколадов крем или  прясно изцеден сок от ананас.

Беше. До вчера.

Вчера реших да заведа там близък човек, за да споделя прекрасното място. Рядко го хваля и препоръчвам, защото не е за всеки, пък и такива места трябва да се "пазят".
Отидох с голямото желание да хапна именно от онзи чуден шоколадов крем. Току-що бяха извадили тава с приятно ухаещ и все още вдигащ пара... киш. Наричам го така, защото съм посещавала кулинарния курс на BG Menu & Maggi, където Ивелина ни показа как се приготвя това кулинарно творение, лесно и много, много вкусно.
Виждам тавата и възхитено възклицавам - Аууу, какъв киш! Някак задължително ми се струва да опитам едно парче!

При тази моя реплика отнякъде се появява мъж, увит с шарен шал, който с доста рязък и надут тон ми се скара (цитирам):
- Това е тарт, какъв киш. Обиждате френската кухня с тая мръсна еврейска дума "киш". Това Е ТАРТ!

Последното почи го изкрещява. Аз гледам смутено и се извинявам под нос, не съм знаела, че киш е "мръсна еврейска дума". Освен това, фактът, че нямам голям крив нос не значи, че не бих могла да съм еврейка,а след неговата реплика - една леко обидена еврейка. Но здраве да е. На човекът явно му липсва елементарно възпитание и освен, че се изказва без някой да го е молил за мнение, но и се изказва с крайно неуместен тон.
Поръчвам си шоколад и сок, моят приятел си поръчва също. Секунда по-късно същият сърдит мъж с шарен шал се появява отново и фокусира пластмасовата ми бутилка с минерална вода, която нося заедно с чантата си.

- Махнете тая пластмаса. Забранено е тук. No plastic bottles.

Тъкмо да кажа - ОК, ще я прибера, и той добавя през зъби:
- Чу ли ме?

Рязкото преминаване на "ти" + липсата очевидно на каквото и да е възпитание у този човечец ме втрещи. Самонадеяният му тон ме наведе на мисълта, че това е "властелинът".
Попитах момичето, което приготвяше поръчката ми дали това е шефът, тя смутено кимна. "Да". "Е, аз пък съм Клиент и вече не изпитвам особено желание да бъда ваш такъв", казах аз.
И си излязохс усмивка.
Нямаше какво повече да правя на това място, нито някога ще мога да стъпя пак. Винаги съм обичала места с атмосфера. Атмосферата зависи много силно от хората. Винаги съм мислела, че зад това толкова одухотворено място стоят невероятни хора. А установих, че стои някакъв тип, с обноски,  които повече биха подхождали на съдържател на чалга клуб. Силно се съмнявам, че ще отида повече в Апартамента. Разочарованието ми е огромно.

Обичам киш, тарт, питка със зеленчуци, както щете го наричайте. Името не е много определящо.
Нямам нищо против евреите, нито някоя друга раса/религиозна общност. Широкоскроен човек съм и смятам, че за всички има място под слънцето. Обаче имам много против хората, които нямат елементарна култура и обноски. За тях няма място в средата ми.
На тарта можеш да кажеш киш, но на простака не можеш да кажеш интелигент. Това е.


Справка:
Киш
Тарт


5 comments:

w8in4u said...

Ух, този индивид почти винаги когато отида е доста пиян или неестествено комуникативен. Има доста неразрешени пси проблеми, според мен. А кишът е доста използвана дума във френската кухня, което ме връща на частта с пси проблемите. добре, че софия е пълна с други приятни местенца :)

Nadinka said...

Да, доста такива коментари чух и аз, та ми стана ясно, че повредата не е в моя телевизор :)
Иначе добре дощла тук, Миша. Имаш интересен блог!

Mila said...

Четейки поста ти ми стана по-скоро забавно. Представям си обаче, че ако бях на твоето място, не би ми било особено весело... някои хора наистина много са си повярвали :) А това, както го описваш, ако не е киш не знам какво е!

Geri said...

Хмм, наистина да му приседне на човек киша, сладкиша или там, както се казва при подобно отношение!

thestyleconstructor said...

Не мога да повярвам! Мислех, че само аз съм изтърпяла подобно отношение... и то, благодарение на моята глупост да не престана да ходя, го изтърпях не веднъж, не два, а цели три пъти... В един от случаите си бях оставила на масата СВОИТЕ покупки, в найлоново пликче, при което той се появи от някъде, просто грабна пликчето ми и го запокити нанякъде, с МОИТЕ неща в него... Не мога да си обясня как е възможно да се върти бизнес с подобно отношение, но със сигурност повече няма да стъпя там, както и не бих го препоръчала на когото и да било. За жалост, повечето пъти, "прекрасните атмосферични" места с послание, се оказват рожби на хора с чудесно естетическо усещане и никакви възпитание или човешко отношение - снобизъм и изкуствено чувство за извисеност над останалите. И описанието гласи "не е за хора, които обичат бира и кебапчета". Ами, с това отношение, силно симпатизирам на капанчетата с бира и кебапчета, в които продавачката ти се усмихва...