"Разбивачът на сърца / Дон Жуан от Сохо"

Вчера беше премиерата на "Разбивачът на сърца (Дон Жуан от Сохо)" на сцената на Сатиричния театър.

 

Автор: Патрик Марбър
Превод: Златна Костова
Постановка: Проф. Здравко Митков
Музикална среда: Проф. Здравко Митков
Сценография: Невяна Кавалджиева
Участват: Михаил Сървански, Тони Минасян, Гергана Плетньова, Кирил Ефремов, Йорданка Стефанова, Янина Кашева, Калин Сърменов, Пламен Великов, Светломир Радев, Явор Борисов, Мартин Каров, Жанет Иванова, Мира Върбанова

 

© Снимка: Сатиричен театър

Патрик Марбър е сценарист на един от любимите ми филми, който ме докосва всеки път - Closer, базиран на изключително успешната постановка на Марбър със същото име от 1997. Известен с комедиите си и бурното си минало, Патрик Марбър е добре установено име в кино и театралните среди в Лондон. Особен интерес представляват младежките му години, когато се забърква с дрога и хазарт, търси попрището си като писател, комедиант и дори в телевизията.

 

Всичко по-горе ме подготви за достоверно нарисуван образ на главния герой на пиесата, и все пак бях изненадана - невероятен съвременен Дон Жуан - много жив, дълбок, завличащ в пороците си, същевременно много над клишираната представа за вечния любовник. Историята на млад, красив развратник, който живее постоянно на ръба на алкохола, дрогата и безразборния секс, всичко това подплатено с много егоцентризъм, себичност и напоени  със сълзи дамски кърпички.

 

Актьорският състав е достатъчно пъстър и интересен, но най-силно впечатление ми направи главният актьор, когото не бях виждала досега и дори се учудих, че не ми е познато това лице. Никак не можех да предположа, че не ми е познат просто защото Михаил в момента учи в трети курс в НАТФИЗ и това е едва втората постановка, в която участва. Този факт ме хвърли в бурна радост, защото съм сигурна, че името Михаил Сървански тепърва ще се споменава.

Макар и доста млад и явно без опит на сцена, той постига с този предизвикателен образ нещо, което единствено можеш да развиеш, ако носиш отвътре. При това винаги съм мислила, че дори най-големият талант подлежи на шлифоване и избистряне с времето. Сега смея да твърдя, че съм грешала. Този прохождащ актьор срина всичките ми представи.  Играта му беше невероятно освободена, естествена, а лекотата, с която изгради един абсолютно пълнокръвен образ на себичния млад човек, плюл върху морал и ценности и все пак невероятно магнетичен и привлекателен, който кара женските сърца да тръпнат от вълнение дори когато са разбити на пух и прах.

Имаше нещо необяснимо истинско в играта му и само мога да се радвам, че проф. Здравко Митков е рискувал по този начин вместо да заложи на познато лице, но както самият той казва, търсен ефект е ролята да бъде изиграна на чисто, от ново лице, за да се пресъздаде по напълно нов и освободен начин добре познатия образ на Дон Жуан. Смея да твърдя - абсолютна win-win ситуация.

 

Може би донякъде развалям това, което бихте натрупали като впечатление от постановката, ако я глеате без да знаете горните факти. Аз не ги знаех и разбирайки малката подробност за младостта и опита (и по-скоро липсата на такъв)  на новия Дон Жуан, изпитах още по-голямо задоволство.

 

Смехът и комичните моменти са гарантирани, както и непоколебимата тежест на сериозните.

Музикалното оформление и декорите бяха богати и интересни. Силен колорит внасят Йорданка Стефанова и Кирил Ефремов. Тони Минасян в ролята на верния спътник на младия развратник поставя достоен финал на постановката.

Накратко - много сериозна премиера, със сигурност ще бъде оценена подобаващо и силно се надявам тепърва да виждаме на сцена този новооткрит свеж полъх между театралните завеси в лицето на Михаил Сървански.