23.3.11

СпИн*(к)

Докато четях за българския синдром, наречен "кисело зеле" (batpep много подробно го е описал), в последствие прочетох и едно интересно сбогуване с последния зелев лист под формата на последна зимна сърмичка, докато правех всичките тези неща се чудех колко е лесно да свиеш на някого сърмите, стига да подгънеш листа на подходящото място.

После четох за синдрома на старите моми. Голямото бързане да влезеш в графата на отчаяните съпруги.
Е ли синдром това явление, че ако в определен момент, си сама, необвързана и без изгледи скоро да се бракуваш, ти се запечатваш в капана на мисли от типа "отидох си млада и невинна и за мен вече няма надежда". Доста глупаво. Жената е жена и на 40. Жената може да бъде майка и на 41. Имам много примери. Не че е желателно да те питат на колко е внучето, докато разхождаш сина си в парка...

Замечтана кандидат-домакиня. Балончето над главата й би показало чифт Маноло Бланик, сигурна съм!
То и при мъжете го има този синдром, само че те имат един период, в който се залъгват, че са щастливи ергени и даже поглеждат саркастично в бебешките колички на вече женените си авери. Синдромът става факт, когато вече нямат живи свободни приятели, с които да пият по бира. И добива застрашителни размери, когато започнат да оплешивяват.

Истината е проста. Ако не можеш да бъдеш щастлив, когато си сам, няма да бъдеш такъв и във връзката си. Щастието нали не ти го носи изцяло другия човек, я ти самият. Тя/той е онази частица, която липсва, за да е пълна картинката. Пък веруюто, че си си самодостатъчен е дъвката, която можеш да дъвчеш дълго-дълго, но накрая дори Корега няма да ти помогне да поддържаш стандарта.

Докато чета такива жизненоважни разсъждения, намирам кой с кого ходи и кой на кого изневерява, кои бански са на мода през лято 2011, толкова съм се издигнала над нещата, че снощи изпитах носталгия по нещо старо. Понеже гледах Рапунцел и си дадох сметка, че е единствената блондинка в киноиндустрията, която не просто няма цици, а в последствие става брюнетка без това да се отрази кофти на имиджа й. Освен това щом един кон може да бъде куче, какво толкова обидно намирате в това, че понякога казвам, че мъжете са кучета. Само вдигат крак и препикават териоторията, после хукват нанякъде, никога не знаеш къде точно, и ги намираш след време заклещени и жално скимтящи или пък бити и нахапани от себеподобни. И ако не близнеш ухото на горкия неудачник, то значи ти просто си неговата женска. Кучката. Мерси за комплимента.

Старото нещо, по което изитах носталгия, е секси гласът на Анастейша. Rhythm and Soul на високи токчета. Обичам я тази мацка.

Когато обаче до късно не можеш да се откачиш от компютъра, понеже ти дори смъртта не можеш да си представиш като нещо страшно, а гледаш на нея като минаване в статус offline, нещата се размиват. Размили са се пред очите ми надписите над албума, който реших да тегля тази нощ. И то не просто албум, а цялата дискография на вече споменатата дама. Първото нещо сутринта, щом отворих очи, беше да хукна към лаптопа и да видя свалило ли се е всичко. Понеже ползвам краден нет, та прекъсва понякога. Така е, пълно щастие няма.

Веднага копирах всички папки в iTunes, после в iPod-а си, тагнах ги, сложих им хубави artworks, които да ми радват окото и...реших да си пусна няколко парчета, докато се къпя и тършувам насам-натам в опит да направя сутрешния си тоалет.

Заглавията ми се сториха странни. Първите няколко. Но още бях доста сънена. Пуснах едно. Рукнаха гайди. Странно не, а стресиращо. Второто - някакво песнопение като в неделното църковно училище. Не че съм ходила на такова, но гледам много филми. Накрая ме удари в лицето жанра на албума - Етно. Кака Сия не знам етно да пее. Отворх отново сайта на торента и установих, че съм изтеглила стотици мегабайти етно музика на някаква световно неизвестна сръбска група, носеща името Anastasia. Със замах изтрих всичко. Туй то. Няма такова разочарование. Sick & tired extended version.

Нищо де. Довечера ще тегля наново и ще гледам този път да е Anastacia наистина. Ако не съм пак един Спинк, чиито очи са се превърнали в чертички още в десет вечерта.


*Синдром на придобита интелектуална недостатъчност

14 comments:

bozho said...

Добре, че не плащаш на мегабайт...
:D

Nadinka said...

Хм, тогава сигурно щях да бъда по-Фнимателна :D

Змей said...

Уф, просълзих се от т'ва за сръбската група, честно… :)

Anastacia rocks! :)

eva bor said...

:))) Много ме разсмя, сега и аз знам за Анастейша в сръбски вариант :))) Хубаво събуждане си си спретнала ... оправи ми настроението :)))

Nadinka said...

и аз се посмях, какво да правя, след първоначалния яд ми стана смешно :)

Комитата said...

Ахахах, Анастасия (Anastasija) е една от най-вървежните македонски групи, имаха концерт дори в София. Добри са, но когато човек очаква нещо друго е наистина гадно ;-)

Nadinka said...

Хахахаа ами някой е пропуснал това "j" в името на латиница и са станали по-скоро Анастейша :DD

Nostromo said...

Я, пост за Анастейжа. Знаех си, че, тръгвайки от киселото зеле, няма как да не бъде спомената. :D

Та тя е на 42 и неомъжена. Има ли някаква надежда за нея или вечно ще си остане стара мома?

Извинявам се, ако съм леко офтопик.

Nadinka said...

Нищо не каза за сърмичките? Да не би да ги предпочиташ с лозови листа? :D

cervixrectum said...

да ти кажа - ако станеш на 40 и още си мома, ще се прежала и ще те взема. Разбира се, зависи и от зестрата, която ще предложат за тебе, но съм готов на отстъпки. Аз тогава, ще съм на 60 - the golden age of manhood.

Nadinka said...

'баси...а казват, че нямало пълно щастие...
да знаеш, до тогава ще се пазя за тебе! <3

cervixrectum said...

Heathcliff, it's me, it's Cathy, come home now, i'm so coooooold.

Nadinka said...

I'm coming home to wuthering, wuthering, Wuthering Heights

cervixrectum said...

да си купиш кармазъ рокля за сватбата и да научиш танца.