СпИн*(к)

Докато четях за българския синдром, наречен "кисело зеле" (batpep много подробно го е описал), в последствие прочетох и едно интересно сбогуване с последния зелев лист под формата на последна зимна сърмичка, докато правех всичките тези неща се чудех колко е лесно да свиеш на някого сърмите, стига да подгънеш листа на подходящото място.

После четох за синдрома на старите моми. Голямото бързане да влезеш в графата на отчаяните съпруги.

Е ли синдром това явление, че ако в определен момент, си сама, необвързана и без изгледи скоро да се бракуваш, ти се запечатваш в капана на мисли от типа "отидох си млада и невинна и за мен вече няма надежда". Доста глупаво. Жената е жена и на 40. Жената може да бъде майка и на 41. Имам много примери. Не че е желателно да те питат на колко е внучето, докато разхождаш сина си в парка...

Замечтана кандидат-домакиня. Балончето над главата й би показало чифт Маноло Бланик, сигурна съм!

То и при мъжете го има този синдром, само че те имат един период, в който се залъгват, че са щастливи ергени и даже поглеждат саркастично в бебешките колички на вече женените си авери. Синдромът става факт, когато вече нямат живи свободни приятели, с които да пият по бира. И добива застрашителни размери, когато започнат да оплешивяват.

Истината е проста. Ако не можеш да бъдеш щастлив, когато си сам, няма да бъдеш такъв и във връзката си. Щастието нали не ти го носи изцяло другия човек, я ти самият. Тя/той е онази частица, която липсва, за да е пълна картинката. Пък веруюто, че си си самодостатъчен е дъвката, която можеш да дъвчеш дълго-дълго, но накрая дори Корега няма да ти помогне да поддържаш стандарта.

Докато чета такива жизненоважни разсъждения, намирам кой с кого ходи и кой на кого изневерява, кои бански са на мода през лято 2011, толкова съм се издигнала над нещата, че снощи изпитах носталгия по нещо старо. Понеже гледах Рапунцел и си дадох сметка, че е единствената блондинка в киноиндустрията, която не просто няма цици, а в последствие става брюнетка без това да се отрази кофти на имиджа й. Освен това щом един кон може да бъде куче, какво толкова обидно намирате в това, че понякога казвам, че мъжете са кучета. Само вдигат крак и препикават териоторията, после хукват нанякъде, никога не знаеш къде точно, и ги намираш след време заклещени и жално скимтящи или пък бити и нахапани от себеподобни. И ако не близнеш ухото на горкия неудачник, то значи ти просто си неговата женска. Кучката. Мерси за комплимента.

Старото нещо, по което изитах носталгия, е секси гласът на Анастейша. Rhythm and Soul на високи токчета. Обичам я тази мацка.

Когато обаче до късно не можеш да се откачиш от компютъра, понеже ти дори смъртта не можеш да си представиш като нещо страшно, а гледаш на нея като минаване в статус offline, нещата се размиват. Размили са се пред очите ми надписите над албума, който реших да тегля тази нощ. И то не просто албум, а цялата дискография на вече споменатата дама. Първото нещо сутринта, щом отворих очи, беше да хукна към лаптопа и да видя свалило ли се е всичко. Понеже ползвам краден нет, та прекъсва понякога. Така е, пълно щастие няма.

Веднага копирах всички папки в iTunes, после в iPod-а си, тагнах ги, сложих им хубави artworks, които да ми радват окото и...реших да си пусна няколко парчета, докато се къпя и тършувам насам-натам в опит да направя сутрешния си тоалет.

Заглавията ми се сториха странни. Първите няколко. Но още бях доста сънена. Пуснах едно. Рукнаха гайди. Странно не, а стресиращо. Второто - някакво песнопение като в неделното църковно училище. Не че съм ходила на такова, но гледам много филми. Накрая ме удари в лицето жанра на албума - Етно. Кака Сия не знам етно да пее. Отворх отново сайта на торента и установих, че съм изтеглила стотици мегабайти етно музика на някаква световно неизвестна сръбска група, носеща името Anastasia. Със замах изтрих всичко. Туй то. Няма такова разочарование. Sick & tired extended version.

Нищо де. Довечера ще тегля наново и ще гледам този път да е Anastacia наистина. Ако не съм пак един Спинк, чиито очи са се превърнали в чертички още в десет вечерта.

*Синдром на придобита интелектуална недостатъчност