Дневникът на охлювчето на Адам

Аа НЕ, не и НЕ! Не е това, което си мислите след като сте прочели какво пише Адам или пък  задникът на Адам и след моето заглавие. Нищо подобно. Следващите редове са автентични и представят една доста по-различна гледна точка. Да кажем - от по-ниско :D

Това е откъс от дневникa на Охлюва на Адам. Словата са събрани и надлежно записани не от кой да е, а от Дженифър Линч по време, когато изобщо не й е идвало на ум, че след тях нищо вече няма да е същото и нито Лора Палмър, нито Агент Купър могат да бият тиража на Охлюва!

Понеделник

В хубавата градина на Адам се появи някакво странно същество, което издава необичайни звуци и стъпва адски тежко по земята, макар че изглежда леко и е ниско на ръст. Все внимавам да не ме настъпи, понеже щъка навсякъде. Вече 5 пъти ме стряска и не мога да реагирам навреме да си прибера рогцата от ужас. Днес се случи нещо ужасно. Всеки ден Адам имаше навика да наблюдава два мравуняка, в които мравките не бяха това, което са и вършеха странни деяния. Понякога ми се струваха някак извънземни. Може би е от приятната течност, която Адам често разливаше по земята. Обичам да минавам по нея и да оставям лепкави следи.

Та днес тя ни попречи и това да правим. И дори посегна към любимата ни течност!

Боже, та тя дори няма черупка и е напълно гола! Ужас!

Вторник

Чуден ден. Валеше. Клоните на боровете се поклащаха зловещо. Адам си потътри задника да прави колиба. Съжалявам го, че е така лишен от удобството да имаш дом на гърба си. И оная лепка не спря да го тормози. Накрая се намърда в колибката му.

Благодаря ти, Боже, че не се опита да се натика в моята!

Сряда

Аааа, тази малката прекали. Събуди ни и двамата с крясъци. Щяла да се удави, Боб я дърпал, някакви найлони плуваха покрай нея... Адам едва не ме стъпка, докато тичаше да я вади от една локва, а после едва избегнах сблъсъка със задните й части, когато я стовари в колибата, мокра и мрънкаща.

А си живеехме добре едно време...Защо, Господи...?

Четвъртък

Мисля, че незабелязано Градината ни се превърна в Ад. Адам е станал ужасно припрян и все тича нанякъде под командите на това безчерупчесто...същество. Ева се казвало.

Тича! Всичко се тресе. Скрих се в черупката си и не смея да се покажа. Полудя тоя свят. Виждам говорещи дънери и нощем звездите ми намигат зловещо.

Тъкмо се примирих със суетнята около мен и се бях притулил на сянка под едно дебело листо, онази взе че изскочи неочаквано и ми го взе! После го сложи на задника на Адам. Горкият.

Петък

Рано сутринта Адам ме взе в шепи и побягна. Спря чак на другия хълм. Главата ми се разтръска, имам чувството, че ще ми се напука черупката от стрес. Тия двамата са луди! Поне да свием по една трева да изпушим, баси...

И знаете ли какво? Накрая онази се домъкна, разрева се и той омекна. Омекна ви казвам! Даде й да пуши от нашата ганджа. После двамата цял ден гледаха мравуняците, ама мравките не се появиха.

И защо беше цялото бягство след като после послушно се затътри след задника й обратно?! Направо се почувствах предаден.

Събота

Ей сега вече стана грубо. На Ева й се прищяха ябълки, но Адам се противопостави да се катери, щял да падне и да се натърти. Много се зарадвах, понеже се  бях закрепил за крака му да подремна и за момент се ужасих какво ме очаква. Докато се усетя какво става, оная лудата заедно с една змия принудиха бедния Адам да се катери. Разбира се, последва пукане на клони и се озовахме на земята. Ева, Адам върху нея, аз по средата, а гадната змия избяга. Тъкмо показах страхливо попалца да видя какво става и тия двамата съвсем ме довършиха. Като се налазиха, като се почна  едно лигавене... Добре, че се завряха да довършват в колибата, че нямам нерви направо!

И тревата е на привършване.

Неделя

Използвам хубавото време да си освежа къщичката. Ония двамата лежат и се кикотят от сутринта. Вече мисля за бягство. Свърши хубавия живот тука...