29.10.10

Σίσυφος


Някога преди хората били по-щастливи, по-здрави, имали ценности и морал и вярвали в доброто начало у всеки.

Понякога се чудя не дали, а защо се въртим в омагьосания кръг, стремейки се да се развиваме, същевременно с (понякога не толкова) ясното съзнание, че работим усилено за своето унищожение? Вярно е, че човечеството е извървяло дълъг път от камъка в пещерата до офиса в небостъргача. Вярно е, че и застоят е унищожителен. Вярно е, че човекът е разумно,  рационално, мислещо, стремящо се същество. Понякога обаче силно се съмнявам, че е толкова разумно, колкото ни се иска да вярваме. Липсва ни баланс. А всичко останало около нас се стреми към него. Въпреки нас. Срещу нас.

Сизиф', Франц фон Щук, 1920
Факт е, че едни вечно забързани и стресирани върастни, затлъстели и затъпели подрастващи и цинично извратени тийнейджъри съставляват масата на обществото. И то не само в България.

Смея да кажа, че има критерии, по които сме много изостанали и това ме радва засега. Може чалгата да се лее от тоалета на всяко второ момиче, но поне не убиваме децата си заради невъзможност да съчетаем грижите за тях с виртуалното плевене на фермата. Е, вярно, някои ги захвърлят по кофите, но това е съ
всем друг проблем.
Това, от което никой не може да избяга, са пипалата на социалните мрежи, които далеч вече не са просто виртуален свят, те са паралелен на реалния, където обаче всичко е така изкривено и извратено, че ти изглежда напълно невероятно, но то с всички сили протяга пипала извън монитора на компютъра ти. Всеки може да изнесе лекция за това как не е зависим, не се интересува и не си губи времето в интернет. Фактите обаче говорят друго. Всички (почти) имаме фейсбук, все по-модерно става блогването, туитването и прочие дейности, които ежедневно натоварват машинките в офисите и принуждават администраторите да филтрират на воля. И въпреки наименованието си, тези мрежи правят хората все по-асоциални животни.

Психолозите заговориха много и за влиянието на видео игрите и телевизията върху менталното здраве на хората. Ей така джиткаш цяла нощ пред компа и сутринта с кръвясал поглед, напълно зомбиран, отиваш на училище, вдигаш пушката и слагаш на място всички глупаци в класа. Кръв и лайна да има. Защото така е яко.

Просто ей така седиш всяка вечер и зомбирано гледаш синия екран с на пръв поглед незабележимите трептения, които изтребват последователно малкото ти останали мозъчни клетки. Всички риалити-та, сериали и простотии, които смърдят отвсякъде на евтиния и безмозъчност, те вкарват в дълбоки размисли, които после споделяш по форумите. Защото, видите ли, вечер след работа най-добре си почива човек като се разпльока в хола пред телевизора. И дори най-добре да се пренесе ценния приемник в кухнята направо. Жената да гледа сериала, докато готви, децата да тактуват с музикалния канал, докато се правят, че учат, мъжа да си изгледа мача с псувни и от време на време гневни подскоци и бой по масата, баба ти да види оня симпатичен младеж от прогнозата и да въздъхне, че ако сега беше на седемнесе ехеее...

Мисля си тия весели мисли и стигам до отдавна направения извод – Есть человек есть проблема, нет человека нет проблемы. Човекът е едновременно най-разумното (според собствената си самооценка) и най-подгизналото от собствените си изпражнения същество. Величието на човека било в мисълта, казал един философ. Е да де, ама вече толкова сме се изпразнили от мисъл, че се чудя кое ни е великото. „Постиженията” на подобни изчадия, като тази майка,  заради които пишат по вестниците? Откритията от рода на „ако продължаваме така, след  n на брой години няма да има какво да дишаме”? Топлата вода отдавна е открита и май от нея насам нищо съществено не се е случило. В посока напред. Всичко, което прави великото чудо – човекът, е да търси лесни начини да се самоунищожи. Нека не вкарваме тук алтруистични нотки, да не намесваме търсенето на лек за ХИВ позитивните и превенцията от рак на гърдата. По-скоро да се сетим за всички неща, които човекът е измислил, за да замъгли съзнанието си и да направи нещата "по-лесни".

Нека поговорим за това как ежедневно затъпяваме, изпростяваме и психясваме благодарение на собствения си труд да трупаме прогрес и постижения. Нека не говорим пак и за тъжните статистики колко малко хора четат и какво се чете, но колко много хора знаят кой е Азис и имат засилен афинитет към тази или онази порно актриса от „голямото кино”. Колко от вас могат да кажат, че децата им знаят коя е Мери Попинз? Но всички знаят коя е Хана Монтана. Колко са слушали класическа музика някога и колко са си дръпнали поредния Планета Пайнер Хит Сезони? Колко от вас сутрин първо отварят някой информационен сайт и колко – фейсбука си? Защо сме жадни не за информация, а за сеири?

Мисля, че леко се отнесох от първоначалната тема, но съм натрупала такава неприязън към човека, че вече с усилие си нагалам да виждам и красивите му черти. Които понякога също са спорни. И размити.

Човекът е мислещ. Понякога. Понякога мисли само, ако силно се налага да си спаси задника.

Човекът може да обича. Твърде често - когато иска и когато има изгода от това. И твърде рядко чисто и безкористно. Най-страшното – въпреки целия си егоизъм, човекът дори себе си се затруднява да обича.

Човекът твори. И два пъти повече разрушава. А това, което има най-малко право е да разрушава човешкото у себе си. Е, справяме се успешно.

Човекът има изградени ценностна система и вярвания. Но ценностите са толкова странна материя напоследък, че не се наемам да дефинирам. За мен е ценност любовта на ближния. За ближния ценност са собствените му желания.

Човекът е толерантен, свободомислещ, защото се раждал свободен. А после сам си слага оковите. Мда. Само че понякога сме толкова свободни още от рождението си, че докато пораснем, ставаме извратени. Границата е тънка, но нали все се стремим напред, стигнали сме я и задминали.

И аз съм човек. Неразбран. Аутсайдер. Не особено щастлив. Защото да живееш, мразейки собствения си вид, плашейки се от него и в постоянно противоборство с вируса, който го е завзел, е адски самотно начинание. Но чертата, която уважавам у човека, е неговото упорство. Няма да спра. Няма да махна с ръка и да приема всичката гнилоч наоколо за нормална, защото „времената са такива”, защото „сега така е прието”, „всички правят така” и „всичко се променя, ако не си част от промяната – умираш”.

Все повече хора осъзнават своята самотност. Въпреки че усилено бягат от мисълта за това. Скрийте се от всичко, което ви тормози. Погледайте телевизия да се разсеете, стреляйте, докато скапете джойстика, за да излеете агресията на кофти миналия ден. Аз просто ще попиша.

И ще се надявам, че

Някога хората ще бъдат по-щастливи, по-здрави, ще продължат да имат истински ценности и морал и няма да се откажат да вярват в доброто начало у всеки.

27 comments:

bozho said...

Още първото изречение е тотално погрешно. Понеже статията е базирана на него и тя залита в погрешна посока.

Nadinka said...

Може и да е погрешно, но поне има обосновка. А ти защо мислиш така? :)

bozho said...

Дълго е, ще напиша отделен пост при мене
Не отричам, че (почти) всичко, което изреждаш е така, но:
....
след малко в пещерата.

Nadinka said...

ok, ще чакам :)
и също така - признавам, че ще се радвам да ме обориш!...

lammoth said...

Нади, да те питам дали така актуалният филм "Social Network" не ти е повлиял за статията ? :)
Още не съм дочел поста ти, но определено признавам, че като нямах компютър играех и тренирах повече, четях повече. Компютърът, а и блоговете заеха голяма част от свободното ми време. Сега съм много зле, признавам. Но вероятно социалните мрежи са най-бързоразпростаняващата болест.
:)
Но честно да ти кажа, не смятам, че предишните поколения са били по-щастливи или с по-висок морал. :)

Nadinka said...

Ламотче, със сигурност има някакво влияние. Най-силното ми впечатление беше, че тази толкова "социална" мрежа е създаден от един асоциален тип в опит да отговори агресивно на средата, в която очевидно не се вписва. Няма как да не се впечатля от това. Не в + смисъл, разбира се. Мода е да сме много активни във всички дейности, които полека ни отдалечават от същинския смисъл на общуването, на търсенето, на разбиранията и всички други категории, за които хората имат някакви зададени параметри, които ги обединяват като общество.
Лично аз съм била от тези, които висят във фейсбук по всяко възможно време без да се усещам, че това дразни човека до мен, например, без да си давам сметка, че е болно да седя зомбирано на компа, докато той се опитва да привлече вниманието ми да говорим или нещо такова. Също така съм забравяла да свърша важни неща в офиса, защото съм се забляла пак в някоя простотия и съм си понасяла последствията.
Някак се видях по едно време отстрани, когато си наложих да огранича тая луда злоупотреба с интернет, но в моето обкръжение имах човек, който ставаше сутрин направо с пръст върху копчето Start на компа. И ми стана неприятно. Колко да съм мислеща, ако загубвам дар слово и реална преценка, циклейки по този начин? Обидих се на себе си направо :)
И тъй. Сега мога да кажа, че понякога прекалявам с блоговете. Но пък чета и комуникирам повече. Интересно ми е да се опитвам да кажа на други хора това, което те все още не разбират. Щото и аз не съм го разбирала. А животът е прекалено кратък, за да го прекарваме в подобни глупави занимания, от които буквално не ти остава спомен. Вместо да убиеш час-два в игри, чат и прочие, можеш да направиш толкова по-истински неща! Да гледаш телевизия например. Шегувам се :)))) Това пък тотално не го разбирам. Много съм щастлива, откакто нямам телевизор вкъщи. Прочетох супер много книги. Забелязах някои неща, които иначе никога не са впечатлявали.

Съвсем отделно от това, смайвам се колко са психясали хората. Да убиеш жена си заради статуса във фейсбук, да убиеш детето си, щото ти пречи да цъкаш фермата, да изпозастреляш съучениците си, щото много се кефиш на игри, в които се стреля. Това е абсурд по принцип, но като гледам - започва да става прекалено реално. Лудница. Направо не искам да мисля какво още ще се случи с изкривените ни мозъци.

Nadinka said...

Е, относно предните поколения - определено понякога в спомените остават само хубавите неща, които мама и баба разказват. Но аз знам, че бях по-щастлива в по-далечните времена, когато не бяхме толкова модерни, "либерални" и "демократични" :)

Millart said...

Процеса на падението винаги е застъпвал след възхода.И в двете има нещо красиво.Всяко явление е естествен процес бил той резултат от едно или друго все някога за всичко се намира възмездие.Но стига да поиска чоек и в двете може да търси и да намери.Винаги трябва да се впише някакси било то и в един глобално саморазрушителен процес,но и за него е загадка дали не съдържа градивност ;)

lammoth said...

Е, Надинке, навън кафенетата са пълни. Общо взето хората там не се различават много от фейсбук-маниаците или блогърите. Или пък от Телеманиаците.
Човек е заобиколен от страшно много информация, стрес, желания и т.н. и естествено се появява нуждата мнението и недоволството му да бъдат чути, коментирани, да бъде забелязан сред това гъмжило от хора.

Но както казваш, всичко е добре, когато не се стига до крайности. Всяко вманиачване си е отклонение от нормата :) Независимо дали е към ТВ, фейсбук или друга мрежа, шопинг, секс или каквото и да било.

леле, толкова дълъг коментар не е в мой стил. Виждаш ли какво направи сега, а, а? :Р :)))

lammoth said...

Пропуснах да кажа, че манията по фермата във Фейсбука е необяснима за мен. Само аз ли смятам, че е вбесяващо скучна, И останалите игри. Няма ли блогове за тия хора :P :D

Nadinka said...

за фермата съм съгласна, само не разбрах какво против прекаляването със секс? аз по-скоро намирам да подсъдно липсата на такъв :о

bozho said...

>"Но аз знам, че бях по-щастлива в по-далечните времена, когато не бяхме толкова модерни, "либерални" и "демократични" "

Даа
спомените от детството винаги са най-мили :)

Nadinka said...

millart-е, да не би да прочете целия дълъг пост? :) вчепетлена съм, ако ДА.

иначе напълно съм съгласна, че всяко разрушение може да се счита за начало за изграждането на нещо ново, с една малка подробност - когато разрушиш нещо, постарай се да почистиш отломките и останките преди да започнеш да строиш новото, защото директно върху остатъците не могат да се положат стабилни основи...

Nadinka said...

bozho, сигурно някой ден и фейсбук-поколението ще си спомня с умиление детството си - датата не рега, първи статуси, постижения във farmville, mafia war, бясно тагване първи срещи с гаджета от мрежата т.н. :DDD

но се чудя какво ти дава мрежата? знам много добре обаче какво отнема

lammoth said...

Знаех си, че ще ме скастриш за секса ! :P :D

bozho said...

http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=950 - готово

Svetla said...

И аз така мисля. Съгласна съм, че синьоекранната комуникация ни отнема нещо толкова ретро-естествено и несравнимо, нещо, което само прекият контакт може да предложи. Блоговете са добро място, но не разбирам манията фейсбук (абсолютна безсмислица, според мен, особено тия ферми и т.н.), още по-малко самотния туитър. Състезанията за връзки, класации и други безумства, които ти изпиват енергията за всяко любимо същество, което те чака на един дъх разстояние.
Хубава и все по-наложителна тема за размисли. Браво. Радвам се, че има такива като теб, говорещи и мислещи, казващи "царят е гол, по дяволите".
Червената лампа е светнала!

Nostromo said...

Този пост е малко като онзи пост, затова и коментарът ми няма да се различава много по смисъл. Крайностите са това, което реално е изроденото. Трябва да се търси златната среда, но, разбира се, често тя се постига след дълъг период, в който все на някой нещо не му харесва, докато се стигне до момент, в който всички са свикнали, или самата ситуация "ги е свикнала", или някой е дигнал революция и е променил ситуацията (рядко към по-добро)...

Nadinka said...

Аз най-чистосърдечно си признавам, че съм човек на крайностите. И се замислям, че може би наистина аз съм извратената, а не заобикалящата ме среда :D

Nadinka said...

О, и прочетох поста на Bozho по темата - разбира се, че могат да се извадят всякакви ризи - кирливи и не толкова - на всяко поколение, на всяко време. Да не говорим за разни събития от историята, със зверско избиване на стотици хиляди хора заради болните мозъци на разни личности. Все пак повечето "извратености" като това да убиеш жена си заради статуса й във фейсбук, да убиеш 3 месечното си бебе заради фармвил и други подобни, не са се случвали всеки ден в миналото. Не че са виновни социалните мрежи, интернет и т.н. Просто, както казах, човекът се замозабравя в манията си да се доказва като най-висшето създание във вселената.

Nostromo said...

Наде, сигурен съм, че имаш предвид "перверзна"... Ама каква самореклама си направи! :D

Nadinka said...

явно съм ясна отвсякъде :D
така е, тук е мястото най-сетне да призная...освен това прекалено ме възбуди мисълта за мъж във фигурален чорапогащник и това ме ядоса, затова написах онзи ужасен пост...мразя да се чувствам слаба и обсебена! :D

Nostromo said...

Човек не е слаб, когато има смелостта да си признава за такива неща. Ето на, аз пък се "изпуснах" за камшика... :D

Nadinka said...

btw, супер як камшик имаше в един магазин, но се разочаровах като разбрах, че не е от естествена кожа, уби ми се желанието да плющя :/

Nadinka said...

някак много ми олекна след признанието

Nostromo said...

"в един магазин"? Да не е оня с неоновата, примигваща фирма с надпис "SEX SHOP"? :D Знам го, много ефектни "фигурални чорапогащници" продават и адски добри идеи за подаръци ми идват, докато го обикалям. :))

slovoborstvo said...

На мен написаното много ми хареса, защото се мятам между подобни впечатления и чувства. Въпреки това и аз смятам, че хората не са били по-добри и разсъдливи в миналото. Ние просто имаме склонност да самоидеализираме миналото си. Повечето от личностите, които изграждат съвременната ни ценностна система, от Античността до днес, са педофили, убийци, садисти, лихвари, демагози и т.н. Тогава е излишно да се учудваме на сегашните резултати.