Ако така или иначе оставаш неразбран, дори когато се опитваш да бъдеш ясен...тогава май завинаги се сдобиваш с свободата да спреш да обясняваш на хората около себе си как се чувстваш и защо така мислиш. Независимо дали я искаш.
Свободата, Саламе, е голямо нещо. Каза Дон Кихот и захапа Санчо.
Истината също е голямо нещо. Голямо и обезценено. Като парче хамбургски салам. Като стар парцал от иначе голяма модна колекция. С голяма червена табелка "Разпродажба". Но понеже е oldschool и абсолютно аут от всички модни тенденции, стои си на рафта и събира прах. Или плесен (в случая със салама). От време на време я изтъркват, та дано някой се излъже да протегне ръка към нея.
Цената е нещото, което ни мотивира. Всички искаме да имаме скъпи неща. Струващи много. И всеки се притеснява да се покаже с нещо, което другите могат да разпознаят като видяно на щанда с намаленията.
Истината...След това я захвърлят в някой склад. Или на кучетата. Дори дрехите имат втори живот. Май саламът няма.
Много нерентабилно нещо е това - истината. Никаква възвръщаемост на инвестициите. Само разходи, разходи. Добре, че търговците на тия стоки компенсират с високите цени на излъсканите усмивки и луксозните наръчници за водене на разговори.
А свободата да спреш да обясняваш...всеки път, когато я изпитам, ме обзема гняв.
Аз съм аз. Ти си ти. Ние сме различни.
Тогава как сме ние, по дяволите?
Аз съм каквото-там-ви-хрумне. Ти си нещо-различно-от-каквото-там-ви-хрумне.
Тогава да си бием камшиците и в различни посоки!
Имам свободата да не ти обяснявам защо така мисля, нали?
4 comments:
Бе я продължи за ..камшиците :))
Та какво казваше за камшиците ..не че да се обясняваш, ами просто си продължи мислъта ..:))) Хахах :))
Когато човек е ядосан, винаги му се струва, че аргументите му са основателни. Знам, огорчението е нещо много трудно за понасяне. Гневът, обаче, се възпроизвежда като вирус... Сложи край на гнева си.
Представи си, че аз не искам скъпи неща. И затова си бия камшика. :))
Гневът е самоубийство. Но май нямам нищо против.
Post a Comment