След като бях покорена тотално от Dimiter на William Peter Blatty, реших да изгледам филмираната версия на култовия му роман The Exorcist. Филмът има доста висока оценка и дори е обявен за най-добър хорър филм, изпреварвайки A Nightmare on Elmstreet. Предвид, че съм отявлен фен на Фреди и приятели, стори ми се интересно да изгледам Заклинателя.
Може би подходих предубедено, но не съм чак толкова впечатлена. Трябва да съм честна обаче, че ако бях живяла през 70-те, сигурно не бих спала доста нощи след този филм.
Имаше доста запомнящи се моменти като ходещото на ръце момиче по стълбите, тупуркането беше сигурно най-зловещото нещо, което съм чувала. Или забиването на разпятието в слабините с крясъци F*ck me, F*ck me...
Не стана ясно обаче изобщо какво се случи каква беше ролята на археолога в Ирак, с който започна всичко. От къде дойде демонът, защо. Как така "умря" (или не) със смърта на отчето...
Не стана ясно обаче изобщо какво се случи каква беше ролята на археолога в Ирак, с който започна всичко. От къде дойде демонът, защо. Как така "умря" (или не) със смърта на отчето...
Сигурно вече сме прехранени и преситени, затова не ме потресе чак толкова, но за онези времена този филм е бил нещо нечувано.
Все още искам да прочета книгата, понеже често недоизказаното в литературата може да се приеме като плюс, като място за развихряне на фантазията и гъделичкащо мозъка. В един филм обаче на всяка втора секунда да можеш да си представиш доразвиване на сюжета, което не се случва, е разочароващо преживяване.
Хареса ми музиката. Имаше и интересни места. Къщата, в която се развива действието. Бедняшкия квартал. Сцените в лудницата бяха брутални.
Да видим книжното тяло какво ще даде.
6 comments:
Не, не се сдържам просто... Филмът "Заклинателят" не само е класи над симпатични, но откровено траш филми а ла поредицата "Елм Стрийт"; филмът всъщност е абсолютен кинематографичен шедьовър, който грам не е мръднал от годината на появата си. Не знам какво неясно има в него - прологът в Ирак, когато архи-враговете (Пазузу-Мерин) се "срещат" за пръв път, е един от най-силните opening моменти в историята на демоничния хорър. Книгата е не по-малко велика, а литературното й продължение е адски различно от първия роман, но също доста любопитно. Втората част на филма обаче е смазващо малоумна свинщина, докато третият филм бива (Брад Дъриф FTW, нали). И все пак – над всички е оригиналният филм/роман.
10/10
PS "Димитър" е добър и стилен трилър, в който има много по-неясни (в смисъл - символни) неща, отколкото в което и да е друго произведение на Уилям Питър Блати, попадало в ръцете ми. Книгата ти влиза под кожата и кефи, въпреки типичните за автора суеверни забежки (ще му го простим, най-малкото защото е отгледан от дълбоко посветена на католицизма майка, горкия).
Мда, почти видях как потреперват ръцете ти и сами започват да пишат :)
Филмът е класика, така е, това никой не го отрича. Просто споделих, че на мен някои неща ми остават малко неясни и нямаше кой знае какви ужасяващи моменти.
Не съм гледала втора и трета част, не съм чела все още романа, но както казвам в поста - предполагам, че прочитането му ще ми донесе по-интензивни усещания от филма.
А "суеверните забежки" внасят необикновен чар и нещо много светло в "Димитър", няма за какво да му прощаваме на мистър Блати :)
О, има, има.
PS Аз пиша с пенис.
Е, благодари му тогава от мое име за усилията.
Bia. заповядай при мен,
имаш награда!
ахахах :D
Post a Comment