12.7.10

Меланх-о-лично


В разгара на лятото си дадох сметка, че ал и пвц дограмите ни лишиха завинаги от чудесното усещане сутрин да опреш любопитния връх на носа си о заскреженото стъкло, изрисувано от зимния студ и да въздъхнеш, за да видиш как ще се променят формите от топлината на дъха.

Един ден ще разправям на децата си за това и те ще ме гледат неразбиращо :)


11 comments:

bozho said...

Къде с това зимно настроение посред лято :D

Bia said...

И аз не знам :/

lammoth said...

дояде ми се сладолед :)

sky_mender said...

Да му се не види! Домиля ми това усещане от детските години, а не бях забелязала, че си е отишло с раздрънканото черчеве.

Благодаря за очите на заем, Биа :)

DarthBlake said...

То пък едно лято , през ден вали и е под 20 градуса =) Иначе малко зимно и мелахолично настроние няма лошо :>

Bia said...

lammoth, айде, чух, че с близането идвал апетитът :D

sky, отиде си, отиде си и май едонственото заскрежено стъкло, което съм виждала в последните години, е предното на колите :)

DarthBlake, май е по-добре такова, отколкото с тия 35 градуса, че не се живее...как да не се размечтае човек за скреж по прозорците? ;)

DarthBlake said...

Ем ,то май ме е чу и в момента е небивала жега за 10.30 сутринта, верно и аз се размечтах за скреж , или поне за един дъжд =)

Bia said...

виждаш ли, няма угодия ;)

DarthBlake said...

А тва да нямам угодия , ми е част от професионалната квалификация ^_^

Bia said...

хехе, а тя е? :)

DarthBlake said...

Мъж! :D Иначе уча за мениджър ~~