19.7.10

Понеделник по кифленски

Ставане в 7.
Т.е. алармата звъни тогава. My beauty sleep needs a few minutes more.

Значи, ставаме в 7:30.
Понеделник трябва да започне добре. Муцка, дай ми сапуна с маслата.
2 минути масаж на скалпа със специалния ми мек шампоан. 3 минути разтриване със сапун. Ексфолиант. 3 минути с балсам на косата, много яко действа. И докато чакаш, четкаш зъбите. Накрая чистиш езика. Нали се сещаш, има едни такива четки със стъргалка отзад. Много ги рекламират.

7:45.
Увивам се в хавлията и дишам дълбоко на прозореца. Разтварям си чакрите за повече хармония. А оня простак съседът все си мисли, че "чакри" е нещо мръсно!

Викам си, мацка, дай да сложим нещо секси. Цял уикенд шопинг (не че съм в депресия, просто мноу яки парцалки във всичките молове, не можеш да си излезеш без поне 3-4 торбички!), дай сега да разходим находките.
Почва едно гладене. Нали все се надявам да отворя гардероба със затворени очи и отвътре да излетят вълшебни феи-гладачки, но - уви! Само измачканите ми дрехи излитат вурху мен, щото не съм ги подредила добре и става срив на рафта.

8:00
Изгладих! Полата поне си я взех такава, мой тип, немачкаема! Тия хора в ZARA мислят и за кифли като мен, при които феите нещо не искат да идват.
(Дали да си намеря някой мъж гладач-готвач-масажист-коафьор? Екстра хрумване.
Забележка: Да се обмисли обстойно).
Спешно: Да намеря токчетата!

8:15
Сешоар и четка.
Ах тука един кичур ме мъчи. Иска да ми развали деня! Да ми скапе понеделника, а с това и цялата седмица :(
Ужасен кичур! Посочвам му ножицата и го налагам с пресата. Ще види той! Я, взе, че се кротна. И замириса на изгоряло малко, ама да не беше упорствал излишно.

8:30
Малко спиралка и молив, докато пълня лъжицата с мюсли и все нацелвам с нея окото си, щото лошо координирам нанасянето на молива с поднасянето на лъжицата към устата.
Закъснявам вече, ама съм се на-ток-ала. Сега като мина покрай кварталния магазин с кафенето, ще ме огледат подобаващо. Не ти трябва огледало направо.
Даже кифлите от Салона за красота млъкнаха като минавах покрай тях. Ето това е забележително. Сигурно жадно са вдишали и парфюма ми. С ябълка и джинджифил. Как да не ускоря крачка като тепърва има да минавам покрай таксиджиите, кибиците в подлеза и цялата очакваща ме публика в метрото?

Аххх, прекрасен понеделник. А в подлеза продават гевреци. Ха! Нека си купуват простачките гевреци. Аз обичам кроасани, прясно изпечени. А един приятел вика, че кроасаните били обикновени кифли, ама всичко зависело от пълнежа. И даже ми праща дневника на някаква кифла, дето се е взела за морска сирена.
Жива да не бях! Какво ли иска да каже с това?

П.С. На снимката сме аз и сестра ми на кафе в центъра!

П.С. 2. "Кифлодневни" с номинация за Блог на седмицата! За повече тесто и мармалад тук:

4 comments:

malkiatprintz said...

Хехе.... добре, че нямам такива ядове :) А по отношение на вироглавите кичурите съм взел радикални мерки, защото при мен всеки косъм е не просто на различно мнение, а на коренно противоположно мнение от всеки останал :) "Дали да си намеря някой мъж гладач-готвач-масажист-коафьор?" Въх.. къде отиде моногамията... добра идея, само не трябва никой от четиримата да научава за другите ;)

Nadinka said...

Идеята беше за 4 в 1 ;)

malkiatprintz said...

Разбирам аз идеята, но за момент си представих този коафьор как ли ще масажира :) По-лош обаче би бил обратният вариант - този масажист какви ли прически ще прави... :) А кроасаните са си много хубаво нещо; много по-добро например, от мазните банички

http://gal2.ineogen.ro/galleries/socialbg/groups/8c/6d/787c2526_0510008830571_00_300.jpg

:)

Nadinka said...

Историята познава случаи, когато човек човека убива за една мазна баничка с боза/айрян :))