Amadeus

Днес освен, че е рожденият ден на Необмислените желания на Ел, се навършват цели 255 години от рождението на Моцарт - музикантът, чийто талант се проявява безсрамно рано, развива се бурно и го прави известен на съвсем невръстна детска възраст. Животът му е като експлозия, кратък, но ярък, шумен и наситен. По този повод много ми харесва погледът на Милош Форман във филма от 1984, където Амадеус има романтичния образ на безгрижен нехранимайко, пропиляващ таланта си в пиянство и оргии. И все пак - такъв талант не може да бъде пропилян, загубен  и забравен, което историята е доказала. Може да се случи подобно нещо, само ако такъв талант остане неоткрит.

2 в 1

Кака ви Надинка да се похвали с новата си придобивка:

И понеже съм супер практична личност, ще използвам възможността по същия повод да нахраня Мултирама, самозваният PC експерт, които продават този лаптоп с дълбокото убеждение, че на него има някаква ОС, и то не каква да е, а  Linux. Пише го в каталога, на сайта, на рекламната табелка пред самия лаптоп, повтори ми го 16 пъти консултанта, който беше дълбоко учуден, че изобщо знам разликата между видеокартата със собствена и такава със споделена памет...

 Не че е голям проблем да си купиш машинка, да се прибереш вкъщи и да я пуснеш в очакване как ще тръгне инсталация, а вместо това прочиташ "No OS installed on this computer". Ровиш в кутията, казваш си - имаш симпатичен диск с free DOS, което леко те фрапира, еее, няма recovery disc, ама то се  оказва, че няма и нищо тука, което да се нуждае от recover...

Та не отидох на място да ги нахраня Мултирам-овци, щото от опит с Плесио знам, че тия хора си нямат хабер какво говорят като се опитват да пробутватдават. Гръцко-българска работа. Демек - трагедия от класа и с традиции.

Само ме е яд, че бях решила да видя как ще ми хареса Linux, не съм работила на него. Пък после така или иначе щеше да играе Win 7. От друга страна, спестиха ми малко труд да се маха една и да инсталира друга ОС.

+/-

Важното е, че в момента имам вече всичко необходимо, машинката работи (чук-чук на дърво) и Надинка е доволна :)

П.С. Ако си купувате нещо от тия големи пе це експерти, проверявайте по 6 пъти какво ви дават. И липсата на рекламни лепенки по самия лаптоп, да, определено означава липса на някои неща, а не просто скромност от страна на производителя ;)

wow

А ти чуваш ли?

Тук сте свикнали да четете изблиците на гражданското ми недоволство, опити за ревюта на филми и разни цинични простотии.

Ще ви изненадам (надявам се приятно) с това, че днес ще прочетете нещо различно. Трябва да си сложа някакъв таг за тази категория, но тъй като едва ли ще пиша много в нея, та ще го сложа просто в "музи".

Първата премиера за новата година на Театъра на армията беше вчера - "Откат" по Захари Карабашлиев, под режисурата на Стайко Мурджев. И тъй като вече чух няколко злобни критики, ще дам и аз мнение, макар че нямах подобни намерения.
Актьорският екип е изключително интересен, тъй като е съчетание от няколко вече доказани имена и съвсем млади такива от сцената  на Театър „Българска армия” . Играта е много жива, с много редки моменти на преиграване, незначителни в сравнение с други неща, които съм виждала. Музиката,  едно от нещата, които най-много ми допаднаха, е на Петър Дундаков. Сценографията (Нина Пашова) също ме впечатли приятно. От всичко лъхаше някаква опростеност и сдържаност, които грабват  на фона на кичозната помия, която ни залива отвсякъде. Новото, което за пръв път се случи да видя, е съчетанието на класическата театрална постановка с анимация, която стои доста добре на фона на издържаната в бяло сцена. Като четете в афиша "3 D анимация" не очаквайте сини сливи и тронове. Става дума за съвсем друго нещо. Тук анимацията не е поредната дъвка за очите, а идейно допълнение към замисъла, който обикновено липсва на вече споменатите дъвки.

Пиесата се състои от няколко кратки динамични пиеси и не отегчава с голяма продължителност - около час и половина. Отделните части са някак накъсани. Защото животът е това -  отделни епизоди, на които е трудно да хванеш къде свършва един и започва следващият. Тематиката е силно актуална - липсата на комуникация между хората поради нечуването, е проблем, който, предполагам, всеки е изпитал. Диалозите са страхотни. Страхотни. И начинът, по който е изложен проблемът с нечуването, провокира да се замислиш колко всъщност чуваш от това, което слушаш - и обратното. Накратко - все повече хората водят монолози, въобразявайки си, че участват в диалози. Важното е да има шум от думи.

По памет, звучеше така: Не чуваш, никога не чуваш...защото, докато ти говорят, ти вече си зает да мислиш какво ще кажеш после. Факт. Което навлиза в другата част на проблема с нечуването - хората просто обичат да се слушат как говорят. Обичат да се чуват, да се самоизслушват, да изнасят тиради пред публика. Да чуват себе си. Но рядко другите. И още повече, ако другите ще кажат нещо, което няма да ти хареса, просто си изграждаш защитен механизъм, който пропуска покрай ушите ти, но не и вътре в тях, нежеланото изказване.

В тона на пиесата - на сцената нямаше пушка, затова и не гръмна, но пък имаше откат без пушка, което си е цяло събитие. И оценете факта, че вместо да отдаде енергията си на куршума и да се случи изстрел, пушката отдава енергията си на стрелеца, той само трябва да има силата да я удържи.

Ако вие обичате да слушате как другите говорят, и особено, когато го правят с хъс, артистичност, леко цинично и без задръжки, чуйте отката.
Не мога да кажа, че постановката е нещо уникално и невероятно, но в съчетание с интересната визия, която предлага,  "Откат" е приятната ментална изнанада, която препоръчвам да си направите през този сезон.

Powder p(uff)

Author: Ross Horsley

Любезност

Author: Ross Horsley

fOck The Review

Робърт Де Ниро кога ще спре да се снима в пълнометражни сериали? Думата fOck отдавна вече не е интересна, а шуртящият по лицата на всички кетчуп е меко казано отблъскващ.

100

Денят преди заплата. The Day. Ужасният ден, в който броиш последните банкноти (ако си късметлия), последните монети (ако си нормален човек като тук блогуващата Nadinka) или пък теглиш от запасите в банката (ако си някакво мега пестеливо и пресметливо копе*е).

Значи вчера с последни монетки в джоба, но с песен на уста отворих хладилника и се приготвих да ползвам най-якия коледен подарък - пасатора. Намериха се картофи, моркови, пресен лук, спанак, и не знам от къде ми хрумна - добавих чаша леща, ама био леща!
 Всичкото това хубаво сварено го пасирах на турбо. После изпекох крутони. Ако питате как - ами, лесно. Филия хляб, нарязана на кубчета, поръсени с босилек и зехтин, се запичат в микровелето/фурната. Стана страхотна супа със странен цвят, ама това е заради спанака. А магданозът ми е малко завехнал :)

Звучи като студентски живот, какъвто така или иначе не съм имала под тази форма.

Важното е да си свиркаш и да правиш нещата с любов!

Книжни тела: 2010

Ламотът продъни целия блогосвят да се хвали кои книги е прочел, отгоре на всичкото не се задоволи да посочи 2-3 души да поемат салама, ами покани целия си блогрол -  че тоя салам за кого по-напред?!
 Някак не обичам да се отзовавам на такива масови, нелични и неспециални покани, но ще му натрия носа. И аз четох през тази година пък! И даже след завършването на досадната магистратура, през която нямах време да чета друго освен тухли, тази година се развихрих и изчетох адски интересни неща. Опасявам се, че не мога да се сетя за всички заглавия обаче.

Не са поред и не съм изчерпателна. Просто имам слаба памет, не че много съм чела :D

В първите месеци четох Букай - "Приказки за размисъл", "Нека ти разкажа". Два чудесни сборника с притчи и разкази, които наистина могат да те накарат да се замислиш за много неща.

Определено 2010 мина под обаянието на Рей Бредбъри. Много го четох тоя човек, ама много. "451 по Фаренхайт", "Смъртта е занимание самотно", "Гробище за лунатици", сборникът "Париж завинаги", "Вино от глухарчета", "Сбогом лято", сборникът "100 разказа на Рей Бредбъри", "Дървото на вси светии". Оставям си за тази година "Нещо зло се задава".

Уилям Питър Блати - "Димитър", един страхотен фантастичен роман.

Не мина и без Стивън Кинг. Новите му неща не ме впечатлиха особено. Но се върнах към по-стари.

 "Проклятието" за втори път, просто защото първият път ме грабна и не поиска да ме пусне с последната страница.

"Зеленият път", за не знам кой път. Защото е безумно красива история, която те кара да вярваш в съществуването на Красивото и Доброто, макар и с тъжното чувство, че те най-често са стъпквани без съжаление, докато бъдат размазани подобно на гръбнака на малкия гризач...

Отново "Соларис", нецензурираната версия, която ми даде много, много, много нов поглед върху Лем.

Няколко книги за психология, които няма да цитирам по заглавия, защото не ми дадоха нищо ново/интересно като познание.

Започнах "В наказателната колония" на Кафка. Още съм в началото така че няма да пиша впечатления.

Мотае ми се още нещо, но в момента толкова се сещам. Като се прибера и прегледам лавицата с книги, може да се сетя още нещо, но ако сега не се сещам, значи не е било много важно :)

Прочетох вече доста хора, които описаха своята година в книги. Всеки може да се чувства свободен да поеме щафетата и да ни просвети за своите читателски приключения през 2010.

Too White, Too Tall, Too Beautiful - WTF?!

Носят се разни приказки за новата Клеопатра - Angelina Jolie, във филма на Scott Rudin, който се очаква да е готов през 2013 и освен всичко друго, слуховете твърдят, че ще е в модерния напоследък 3D формат.. Слухове или не, африканските братя вече са скочили много сериозно срещу Анджи - цитирам:

Jolie is "too white" to play the Egyptian Queen.

"I don't care how full Angelina Jolie's lips are, how many African children she adopts, or how bronzed her skin will become for the film," Shirea Carroll wrote in an editorial for Essence.com.

"I firmly believe this role should have gone to a Black woman...What's next?

Била прекалено бяла. Малко факти.
Продукцията от 1963 е един от най-скъпите филми в Холивуд - според iMDB - Adjusting for inflation, this is one of the most expensive movies ever made. Its budget of $44 million is equivalent to 297 million dollars. Оставям ви да си сметнете сами горе-долу gross-а.

Box Office
Budget:$44,000,000 (estimated)
Gross:$48,000,000 (USA) (January 1970)

Всички тия милиони не са ги вкарали братята африканци, сигурно защото Клео е била пак прекалено бяла -  Елизабет Тейлър - най-известната Клеопатра - не прилича  много на африкански чедо също, но това не пречи да е една прекрасна царица.
Мирише ми на расизъм и дискриминация този път от страна на чернилките. Не съм расистка. Ха-ха.  Но когато им се даде право на глас, някои хора прекаляват. За щастие през 60те са били още в борба за прословутите си права, иначе Лизи щеше да играе Клеопатра само при условие, че е намазана с черна боя Щъркел за селка печка.

Още:

While experts can't say with certainty what Cleopatra looked like, physically speaking, Jolie is probably not the most historically accurate choice. For starters, she's probably too tall, beautiful and skinny, according to what historians now know.

Значи, да изберем баба Яга за ролята!
Лично аз няма да отида да гледам филм с чернокожа и грозна Клеопатра, колкото и достоверен да е той. По-добре да направя един тур през Филиповци. При другите, които прекаляват, когато им подадеш пръст да ти отхапят ръката.

Не съм чула филмът да има претенции за историческа точност и издържаност. Това е изкуство, за Бога. В изкуството няма строги стереотипи (точно затова е изкуство, а не история, математика или архутектура), има различно, иновативно, разчупено мислене, има различен поглед, има движение, развитие и ексцентричност в определени граници. Трябва ли да напъхаме всичко в рамки, да се заснемат едни и същи филми по един и същи начин и с едни и същи като визия и градеж на типажи, за да се каже, че това е истински филм? Моля, моля. Не говорим за документална продукция. Тези ги оставете на National Geographic и историческите канали.

Аз съм 'за' Анджелина като Клеопатра. Страхотна индивидуалност, която смятам, ще стои страхотно на екран в тази роля. 'За' една разчупена визия на египетската мръсница!

ИнтЮресно

1. Статия на деня - Да мечтаеш поп-фолк

2. Дума на деня - ваджазлинг - вагина (vagina) и блещукам (bedazzling), която се използва за новата модна вълна да украсяваш хълмове и падини с декоративни камъчета

3. Клип на деня - Кавали

4. Снимка на деня:



Снимка: Булфото
 



Not all souls can be saved...

Season of the Witch

Genre: Adventure
Director: Dominic Sena
Writer: Bragi F. Schut
Stars:Nicolas Cage, Ron Perlman and Claire Foy
Studio: Lionsgate


Да видим...

Are You Afraid of the Dark?

Release date: 11 March 2011

Director: Troy Nixey

Genre: Horror
Producer: Gillermo del Toro

Writers: Guillermo del Toro (screenplay), Matthew Robbins (screenplay) and Nigel McKeand (1973 teleplay)
Stars:Katie Holmes, Guy Pearce and Bailee Madison
Studio: Miramax