21.1.11

А ти чуваш ли?


Тук сте свикнали да четете изблиците на гражданското ми недоволство, опити за ревюта на филми и разни цинични простотии.
Ще ви изненадам (надявам се приятно) с това, че днес ще прочетете нещо различно. Трябва да си сложа някакъв таг за тази категория, но тъй като едва ли ще пиша много в нея, та ще го сложа просто в "музи".

Първата премиера за новата година на Театъра на армията беше вчера - "Откат" по Захари Карабашлиев, под режисурата на Стайко Мурджев. И тъй като вече чух няколко злобни критики, ще дам и аз мнение, макар че нямах подобни намерения.
Актьорският екип е изключително интересен, тъй като е съчетание от няколко вече доказани имена и съвсем млади такива от сцената  на Театър „Българска армия” . Играта е много жива, с много редки моменти на преиграване, незначителни в сравнение с други неща, които съм виждала. Музиката,  едно от нещата, които най-много ми допаднаха, е на Петър Дундаков. Сценографията (Нина Пашова) също ме впечатли приятно. От всичко лъхаше някаква опростеност и сдържаност, които грабват  на фона на кичозната помия, която ни залива отвсякъде. Новото, което за пръв път се случи да видя, е съчетанието на класическата театрална постановка с анимация, която стои доста добре на фона на издържаната в бяло сцена. Като четете в афиша "3 D анимация" не очаквайте сини сливи и тронове. Става дума за съвсем друго нещо. Тук анимацията не е поредната дъвка за очите, а идейно допълнение към замисъла, който обикновено липсва на вече споменатите дъвки.

Пиесата се състои от няколко кратки динамични пиеси и не отегчава с голяма продължителност - около час и половина. Отделните части са някак накъсани. Защото животът е това -  отделни епизоди, на които е трудно да хванеш къде свършва един и започва следващият. Тематиката е силно актуална - липсата на комуникация между хората поради нечуването, е проблем, който, предполагам, всеки е изпитал. Диалозите са страхотни. Страхотни. И начинът, по който е изложен проблемът с нечуването, провокира да се замислиш колко всъщност чуваш от това, което слушаш - и обратното. Накратко - все повече хората водят монолози, въобразявайки си, че участват в диалози. Важното е да има шум от думи.
По памет, звучеше така: Не чуваш, никога не чуваш...защото, докато ти говорят, ти вече си зает да мислиш какво ще кажеш после. Факт. Което навлиза в другата част на проблема с нечуването - хората просто обичат да се слушат как говорят. Обичат да се чуват, да се самоизслушват, да изнасят тиради пред публика. Да чуват себе си. Но рядко другите. И още повече, ако другите ще кажат нещо, което няма да ти хареса, просто си изграждаш защитен механизъм, който пропуска покрай ушите ти, но не и вътре в тях, нежеланото изказване.

В тона на пиесата - на сцената нямаше пушка, затова и не гръмна, но пък имаше откат без пушка, което си е цяло събитие. И оценете факта, че вместо да отдаде енергията си на куршума и да се случи изстрел, пушката отдава енергията си на стрелеца, той само трябва да има силата да я удържи.


Ако вие обичате да слушате как другите говорят, и особено, когато го правят с хъс, артистичност, леко цинично и без задръжки, чуйте отката.
Не мога да кажа, че постановката е нещо уникално и невероятно, но в съчетание с интересната визия, която предлага,  "Откат" е приятната ментална изнанада, която препоръчвам да си направите през този сезон.


17 comments:

Millart said...

Много точно ревю!Браво :)

sky_mender said...

Мен ме спечели още с името Карабашлиев, по една случайност на 26 ще съм в София, остава да имам късмета да си намеря и билети.

Nadinka said...

Дано :)
Тя още не е набрала скорост, дано има билети!

lammoth said...

Браво за ревюто! :)
Аз преди няколко седмици бях на опера, гледах "Лешникотрошачката" в Софийската опера :)
Лешниците ми са още здрави, но пък си забравих шапката в операта :( Баси заплеса :(

lammoth said...

мамка му, повторих думата "опера" 3 пъти, няма ли синоним? :)

Nadinka said...

здрави са, щото не съм била аз трошачката, ама тогава ми беше отпуската :D

Nadinka said...

думата опера си е яка, няма синоним, но можеш да кажеш марка телевизори? :Р

sekamo said...

Чудесно е това ревю, благодаря! Съвсем навреме попаднах на него чрез теб, тъй като довечера пък аз ще гледам "Откат", а се бях притеснила от отрицателните отзиви, които съм чела досега. Така че храня надежда и отивам с настроение :)

Nadinka said...

О, надявам се да ти хареса, както на мен :)
Ще чакам да споделиш впечатления!

sekamo said...

Буквално часове след като съм гледала постановката, мога спокойно да споделя, че моите впечатления се препокриват с твоите :) Чудя се защо са били злобните коментари, на които бях попаднала по-рано, при положение, че са минали едва 2 представления досега. Може би новото, различното и идейното се приема по-скоро с отрицание, вместо да се поощри!
Nadinka, явно с теб ще сме от тези, които ще препоръчват постановката да се гледа. Дано само да има и кой да ни ЧУЕ ;)

Nadinka said...

О, злобни коментари винаги има! И то по адрес на нещо, което е добро! Хората обикновено озлобяват срещу нещо, което е хубаво, добре направено, успешно. Завистта е голям бич за завистниците.
Разбира се, постановката тепърва ще става все по-добра от към игра и представяне! Младите хора с иновативни идеи често срещат негативното отношение на масата, неразбираща или не можеща да преглътне чуждите успехи.
Факт е, че да правиш изкуство в България е въпрос на мазохизъм, но аз се радвам, че все още има хора, които поставят ценностите си над дребните нужди, които оцеляването налага.

Радвам се, че ти е харесала постановката! Аз бих я гледала отново при първа възможност :)

Violka-Antevasin said...

Оооо, аз ВИ ЧУВАМ, аз, аз, тук, тук :) Да, оказа се, че със sekamo имаме обща страст, ако мога така да го нарека и това е Захари и неговото изкуство. Много искам и аз да гледам пиесата "Откат", но ми трябва още малко лудост да прескоча до София само за това, но нищо не се знае :) Поне успях да гледам "Неделя вечер".

Да, Nadinka, съгласна съм с теб, че явно правенето на изкуство тук в България е равно на мазохизъм, велико умопомрачение. Снощи се рових из нета за новите бг филми и като четох интервютата на режисьорите... ми се доплака. В частност говоря за интервюто на Цветодар Марков - "Лов на дребни хищници" 10 години .... 10 години докато направи първият си филм и не се знае дали няма да е последен според думите му. И не е единствен, който със зъби и нокти се бори.
Поздрави

Nadinka said...

Здравей, Violka :)
Радвам се, че се чуваме! И се радвам, че има хора, които се интересуват какво се случва с родното изкуство. Защото иам твърде много хора, които като чуят made in BG и веднага плюят. Трудно е, много е трудно без пари да осъществиш каквито и да е идеи. А имаме способни млади хора, които имат какво да покажат...Повечето обаче отиват да го правят навън, където поне биха били оценени. Тъжно, но факт - никой не е пророк в собствената си страна. Особено, ако става дума за изкуство. И особено ако тази страна е България...

Violka-Antevasin said...

Така е Nadinka, уви така е. Аз пък като чуя за "made in Bulgariq" наострям уши и очи :)
Аз съм Българка, искам да ми говорят (и) на български от филмите, от книгите от всичко. Ние сме тези, които трябва да помогнат на българското изкуство да се развива, като го и спонсорираме, чрез четене, гледане, ходене на театър...
Поне това са моите виждания.
На една птица като й подрежеш крилата, искай от нея да лети... Затова "птиците" отлитат от Бг, отиват в чужбина, където не им режат крилата, да радват чуждите...

Nadinka said...

Така е, ние сме тези, които трябва да подкрепим! Но даваш ли си сметка колко повече са онези, които ходят по-често в Най клуб вместо на театър? :/

Violka-Antevasin said...

:) Щом е за 'оплюване' (говоря глобално) много сме силни в това, няма как да не си го признаем и няма какво да си кривим душичките балкански. Но, когато става дума за 'подкрепа' на нещо важно, ако не ни го напомнят всеки ден, 3 месеца подред с песни и танци по телевизията ... Не ни търси, но после ние пак ще сме там, когато дойде ред да 'оплюем' това, че нещата са се провалили.
Всички сме виновни, държавата и ние, защото ние сме държавата също.
Уф... извинявам се, много политическо стана!

Nadinka said...

Държавата сме ние, ама държавата са и онези, които не плащат данъци, които крадат, които злоупотребяват, държавата са и онези, които не гласуват, както и червените бабички, които се надигат и не пропускат да гласуват...Държавата са и онези, на околовръсното, държавата са и келявите ни управляващи...Много комплексен въпрос :/