A Tale of the Movie Board

Имало едно време един много компетентен киноман, който изписвал десетки страници с кино ревюта, седейки сутрин на онази интимна седалка, върху която човек се освобождава от всякакви тежести в приятно усамотение. Пишел дълго и задълбочено. Повече време прекарвал единствено в гледане на филми.

Та така. Пишел Ностро, пишел и по едно време спрял, отегчен от факта, че си няма публика. Започнал да чете един слабо известен труд, носещ интригуващото заглавие "2009-2014 преглед на перспективите пред 60-милиграмовите опаковки за сирена". И след като разбрал, че моцарелата и опаковките са много занимателна тема с високо интелектуален отенък, той се замислил за това как би могъл да даде на света свой труд и да изпълни научната си мисия на планетата. Ностро по това време бил все още много скромен, той си казал, че дори и един читател да прочете умотворенията му, ще е достатъчно, за да  се почувства удовлетворен. И запретнал ръкави.

Така се появил неговият труд, където неуморно с пот на чело, Ностро списвал и описвал своите впечатления, които нараствали с всяко следващо dvd, влязло в процепа на оптичното му устройство. Доста скоро дошло и удовлетворението. Първа го забелязала малката японка Bungle, която го похвалила и насърчила. Така Ностро се превърнал в кино-гуру за броени седмици. Неговата оценка тежала повече от тази в imdb. Събрал за рекордно време орди от фенки. (Само Скротума бил по-известен кино-критик от него, но за него някой друг път. Сега говорим за нашия герой, член на политическата ни партия,  верен помощник и незаменим съветник на нашия водач Ламот.)

Тениската, с която спя

Но, стига локуми, уважаеми другари. Събрали сме се тук да поздравим Ностро за неговия принос в облагородяването на кино-вкусовете на тук присъстващите блогъри. И да му кажем, че хората, които го четат са много повече от един и много се радват, че той пише за кино, а не за опаковките на сирената, щото покрай сиренето може да пропише и за виното и перспективите на етикетите и корковите тапи, а това е една твърде дълбока тема, която би изгубила Ностро в своите дебри.

С пожелание за още много години адекватни ревюта, готини читатели (това сме ние :D) и творческо удовлетворение. Радваме се, че те има в Блог О'ландия! :)

И моля, някой да помогне на Ностро да си направи сметка Востро, понеже той с бумащината не се оправя. Ние ще се погрижим да я напълним с хубави пожелания ;)

Варна, морето и такситата

Все съм чувала хора от различни краища на страната да казват, че в София са ги "извозили" с такситата.

Е, аз току-що се возих на такси 3 км за...10 лева. Седнах си на летището, казах, че искам да отида еди-къде си, човекът тръгна. Няколко метра по-нататък каза: "Но нали знаете, че ще струва фиксирана сума? 10 лева". До града даже струвало 13! Представете си! Добре, че имах да пътувам само до промишлената зона. И сааамо за 10 лв. А разстоянието е макс 3 км, взето за 5 минутки. И на предното стъкло на колата има лепенка, че вози за 89 стотинки на километър...

Искането на касова бележка беше посрещнато с насмешка и ми беше подхвърлена една такава, указваща сумата от 7 лева...Обаждане до диспечерка на фирмата. Завърши с - "ами той колегата щом така казва...".

На всичкото отгоре, бакшишът се обиди, защото му казах, че хората от провинцията се оплакват от тарифите и измамите на софийските таксита, но на мен такова чудо в София не ми се е случвало никога. При думата "провинция", чичката веднага ме застреля от упор с обиден тон, защо съм казвала за страната - провинция?! Как можело такова нещо. Сигурна съм, че ако знаеше думата дискриминация, щеше да я ползва.

Ами, казах, както може вие да ми взимате 10 лева за пет метра и да ми давате бележка за 7. Ето така. Може.

Няма такава наглост. Останалите 4 дни тук се надявам да намеря някоя свястна фирма, защото си представям за колко ще ме возят от единия край на града до другия, какъвто е случая с местата, които трябва да посетя. Евала, варненски бакшиши, така се прави, няма това-онова! Яко газ.

П.С. Таксиметровата компания май се казва Паралел и има договор с Летище Варна. Никъде по таблото нямаше име на шофьора  и номер на колата.

True Grit (2010)

Ethan & Joel Coen - различно ненормални, както винаги.

Jeff Bridges - уникален отново.

И един страхотен дебют - Hailee Steinfeld.

Western it not dead. Както и чешитите.

Лична оценка 9/10.

Маркетинг

Снимка: Личен архив

Къде да се рекламира Canali, ако не...на Канала?

Lost In Translation

Тъй като манерките са едни празни, кухи и дрънкащи поради своята кухост съдове, в тях трябва да се налива внимателно, по възможност от специалисти. За случая са основани т. нар. училища за физическите приносители на тези манерки.

Misfits

No, in fact I did NOT enoy it.

Комунист секс-маниак!

Аз съм комунист, обичам

всичко алено-червено,

маниак да ме наричаш

първа радост е за мене!

Вожде, благодаря за червеното шалче! Благодаря за послушанието, с което понасяш камшичните удари. Благодаря, че поне ти ме разбра и не ме низвергна заради низките ми сексуални страсти (и заради Ленин).

Три пъти Ура за нашата дружба!

Честит рожден ден на Ламотхландия. Приеми моя скромен подарък, който знам, че много ще те зарадва - публикувам търсенията на други сексуално-маниакални хора, незнайно защо - попаднали в моя блог по следните ключови думи:

 Знам, че се възбуждаш от бели чорапи, живо те интересува дали се къпят ескимосите или само се мажат с китова мас по дупетата че да минава по-плавно камшика. За порното не се безпокой - в Германия проституцията е напълно легална, даже 80% от каките са наши и от северната съседка. За Франция не знам, ама тамошните режисьори на филмчета за възрастни правят такива невероятни шедьоври, че и в университетите ги пускат, да видят младите как се правят нещата. Пилешките крака и някои други ключови думи няма да коментирам :D

Представата за това как слагаш калъф на юргана си е супер възбуждаща, напълно те разбирам и силно ти се възхищавам, че можеш...да го слагаш. Чаршафа.

Хайде, да списваш блогчето със здраве и...наздраве :)

P.S. Това вчера беше тийзъра :D
P.S.2 И не гледай какво излиза като втори резултат от "Подобни статии" в ТБЛ :о

Бъдеще, здравей, здравей!

Или аз съм изостанала от тенденциите или тенденциите са стресиращи. Вече силиконови фльорци ще се правят на сватбени агенти и фолк бургии ще ни учат на стил. Интересно ми е коя булка ще се навие да вземе Златка да й организира сватбата? Сигурно и тази, която би се учила на стил от Андреа. Няма такава държава. Порнографията е навсякъде, а уж била забранена със закон. После няма да е трудно да си отговорим за въпроса Къде сме ние и Защо народът ни е неграмотен. И как така се е случило, че осемгодишните не знаят таблицата за умножение с 1 дори, но знаят имената на всички тежко напудрени псевдоартисти, които въртят баджаци по телевизията на Митко Пайнера.

Защото живеем в държавата на проститутките, милицаите и дебелите вратове.

Бъдеще, здравей, здравей! Ти светиш така ярко и оптимистично, че ми се ще да хвана и аз T2 и - навънка. В името на младото поколение и бъдещите такива, иска ми се силно да вярвам, че Човек се формира преди всичко от семейната си среда и след това от останалата част от обкръжението. В противен случай бих предпочела да се самокастрирам вместо да отгледам някой член на бъдещето светло гей-чалга-силиконово поколение.

Амин.

Стъпки в пясъка (2011)

Да започна с това, че следващите редове не са ревю, не са писани от кино-критик и нямат претенции да се налагат.

Да предупредя, че става дума за нещо с етикет Made in BG (и малко в USA :)). Ако това е повод за гримаса, по-добре не четете надолу.

За останалите.

Току-що гледах "Стъпки в пясъка". Да си призная честно, останах изненадана. Приятно. Дори през тези минути в киносалона и за секунда не ми мина мисълта "Този филм (не) ми харесва". Защото седях, гледах и не си спомнях къде точно се намирам. Достатъчно беше да чувствам.

Историята е добре позната. Младият човек, разочарован, без цел и посока, отегчен, бягащ, търсещ, сам. Проблем не само на поколението от времето преди падането на Берлинската стена, проблем все по-наболял днес, когато много мои връстници и познати си хващат раниците и заминават нанякъде, защото няма какво да ги задържи в този град, в тази държава. Само че сега не е нужно да преплуват Дунав посреднощ, за да намерят цивилизацията. Страхотен Иван Бърнев.

Нищо ново и все пак много емоционално поднесено старо. Сигурно много от "познавачите" на кино изкуството могат да изредят десетки недостатъци в режисурата, сценария, актьорската игра и прочие. Сигурно и аз мога, ако се напъна повече. Но този филм ме накара повече да чувствам, и след това да мисля. И то не за качествата и недостатъците на изпълнението. А за хората като човеци. Проблемите. Самотата. Бягството. Порастването далеч от всичко познато. Загубите. Победите. Пътищата. реките. Самолетите. Измяната.  Разбирането. Прошката. Незабравянето. Посрещането след 20 години смърт. "Слави, маме, съсипах ти сакото". И сърцето, което винаги търси път към мястото, от което си бягал през целия си живот. Клиширано, но и клишетата си има причина да са се наложили като такива.

Точка. Не търсете ефекти. Не търсете комерсиални похвати. Не очаквайте лъскава визия. Ще видите една родна действителност от недалечното минало. И един млад човек, който по нищо не се различава от мен, и от вас. В лутанията и трудностите си.

Раздвижването в родното изкуство все повече ме радва. Има надежда. Но тя не е в предубедеждението, че Made in BG=Боклук. Поздрав за всички, които ще ме нахранят, макар и наум - вие също сте made in bg :) Дайте си шанс.