Бях разочарована от организацията в Арена Армеец. На вход А1 имаше огромна тълпа хора, търпеливо чакащи реда си да влязат, докато на другите входове имаше "опашки" с по 7-8 човека.
Не благоволиха да отворят още входове.
Поради тази причина хората се "точиха" и подреждаха по местата си до 20 часа. Премиерата беше обявена навсякъде от 19:30. Реално прожекцията започна в 20:25. Минути преди това Въргала се извини за закъснението и ни призова да му простим лошата организацията, защото бил много симпатичен. Чарът не можа да замени липсата на подход към организирането на подобно събитие.
Зрителите, уважили лентата в премиерния ден са били около 4000 по информация от медиите.
Бях от хората, които трябваше да се доберат до вход А1.
На влизане един от СОТ-аджиите ми грабна по възможно най-груб начин кутийката бира, която току-що си бях купила отпред и изсумтя "Никаква бира вътре". Беше странно защо тогава на входа имаше шатра и продаваха напитки и сандвичи. Реших, че явно така трябва, все пак това е спортна зала, а не киното в мола. Даже си казах - ето, браво, има дисциплина. Бях даже горда за момент, но само минути по-късно установих, че вътре всеки втори човек носеше бира, някои си имаха и пуканки. Не че съм от онези киномани, които без пуканки и пиене не могат да гледат филм, но след като чаках час, за да вляза, после още половин час да започне филмът, ами... имах нужда да пийна!!!
Другото нещо. Хората трудно се ориентираха да си намерят местата. Нямаше никакви служители, които да те насочат поне по кой коридор да тръгнеш. Когато искаш хиляди хора да видят труда ти, потруди се още малко да ги организираш на ниво. Критиката ми е съвсем добронамерена. Работата е хубава, ама българска. Както и факта, че ако слезеш от тролея на спирката точно срешу входа на иначе европейската ни зала Арена Армеец, няма как да пресечеш и да ползваш главния вход. Трябва да вървиш отдясно по несъществуващ тротоар още 50 метра и да пресечеш откъм паркинга на залата.
Мислех да поствам за филма по принцип. Все пак да напиша нещо и за него.
Филмът си струва гледането, аз лично бих го гледала втори път, но на кино, където няма да стоя час на опашка и където няма злобно да ми вземат питието...
Свеж, забавен, доста разчупен. Не казва нищо ново, както коментираха някои, поредният филм за прехода, но пък поднася по интересен и алтернативен начин познатото старо. Особено след събитията от последните седмици призивът от 1989 за постигане на разделение на икономическа, социална, религиозна и етническа основа чрез създаване на партии за всяка от целите, стои напълно адекватно и твърде актуално.
Българската реалност, показана в скеч и на шега, но право в очите. Хареса ми, въпреки, че не очаквах. Не си падам по скечовете на Въргала и никога не ми е бил интересен. Дори раздразнението от гореизброените организационни пропуски не можа да ме накара да се настроя негативно обаче :) Досега не бях виждала няколко хиляди човека едновременно да се превиват от смях по седалките.
Актьорската игра е задоволителна и на моменти изненадващо добра. За кой ли път се разочаровах от Захари Бахаров, който явно не може да изиграе нещо различно от себе си. Христо Шопов и Малин Кръстев - на ниво, както винаги. Доста силна и драматична роля на Въргала, който се превъплъщава в образа на двамата герои - Цеко Цеков и онзи с името, което не мога да запомня посмъртно. Главният герой - измъчен, беден и типичен представител на старата градска обедняла буржоазия, който държи да подчертае, че и баща му, и дядо му са родени в София, без това да обяснява защо живее в мизерия... На моменти предизвиква смях, на моменти е повече от жален. И другият -човекът с властта и парите, който може да си купи всичко.
Накрая остава сянката на съмнението дали двете страни на една и съща монета не са... двете лица на тази монета. Оказва се, че вместо очакваното ези и тура, имаш дублирано ези и нито следа от тура.
Началната сцена, в която има и доста добре направено 3D (висока оценка, дадена от специалиста Миленов) ме грабна, имаше и няколко взрива, които изглеждаха като направени от студент по визуални ефекти, ама първокурсник.
Поставянето на "задачите" на строителите на новия ред, както и откровената ирония по адрес на родната полиция са основното, което се набива на очи в сюжета. Семейната двойка, която се движи като "шум за фон" в доста от сцените предизвиква усмивки, а "камъните" в градината на Топлофикация и ЧЕЗ са доста на място. Верев, надеждев и Любев са особено симпатични. Почти колкото двамата терористи, които все пак са твърде симпатични, за да ги оставим да избухнат с колата.
Особено ми хареса "прегледа" на накацалите по задръстеното Цариградско шосе водачи на автомобили. Не липсваше пернишки голф. И трабант. И напушен младеж.
По-внимателното вглеждане ме накара да се замисля за стоящия зад осембуквеното понятие индивид, който няма пари за нищо, но плаща данъци за всичко.
Българин(ът).
Замисляш се за това кой е големият плъх. И кой го смачква накрая.
Замисляш се още дали ако ти махнат стъкления похлупак няма да продължиш да се движиш в усвоените вече граници като бълхите от експеримента...
