Български пощи - nevermore!



Може би все още сте си някъде в 1879 година...



Давам си сметка, че в този блог вече пиша само за да "нахраня" някоя компания/институция. Такъв е животът в България явно, тъжен факт е, че си загубен отвсякъде и правата ти са несъществуващи за каквото и да се захванеш.

Ако си потребител и клиент - ще бъдеш прецакан. Няма начин. Или трябва да се свиква, или да хващаме горите. Или самолетите. И нанякъде. Мисля, че след този пост ще спра да пиша тук, защото вече ми дойде до гуша.

Към същността. Този път са Български пощи ЕАД.

На 21.01.2012 решавам да пусна една международна пратка с идея да изненадам приятно човек по хубав повод. Изпращам я "приоритетна", тоест - доплащам за нещо като по-бърза доставка в рамките на 7 работни дни. Поне така ми казаха. Дадоха ми разписка с ноемр за проследяване. Който вършеше някаква работа точно 4 дни, докато пратката излезе от България. От другата страна - на сайта на чуждестранната поща - няма информация за съществуването на такава пратка.

Търпеливо чаках. 2 седмици. Човекът беше извън града си. Казвам си - сега известието за  пратката стои и го чака само да се прибере.

Още две седмици минаха, а пратката все още е в небитието.

На място в пощенския клон - цитирам - Не можем да ви дадем информация, щом е напуснала страната.
Казвам, че е минал един месец точно и питам какви са опциите да проверим какво се случва изобщо.
Имате право на рекламация. Пишете рекламация, има информация на сайта ни.

Първо опитвам с телефоните, има два номера за изходящи международни пратки. Никой не вдига цял ден.

Безполезна информация =>

за международни пратки:

02/ 949 31 30 - за изходящи пратки
02/ 949 33 76 – за входящи пратки

 На телефоните за входящи пратки вдигнаха, но ме уведомиха любезно, че не могат да помогнат.

Попълнете си форма за рекламация.

Е, попълвам. Прилагам копие от документите. После прочитам, че отговор ще получа - четете внимателно:

 

Съгласно т.51.от посочените Общи условия „Български пощи” са длъжни в срок до 1 месец от предявяване на рекламацията за вътрешните пощенски пратки и парични преводи и 3 месеца за международните пощенски пратки да уведомят рекламанта за резултата.

С думи прости - на куково лято.

Абсолютна глупост =>

„Български пощи” ЕАД се стреми към една по-ефективна комуникация със своите крайни потребители и бизнес клиенти.

Уважаеми Български пощи, моля махнете горния текст от сайта си. Трагикомично е.

Вече съжалявам, че не платих малко повече за доказан куриер, със сигурност щях да си спестя тези неприятности, пратката щеше да е получена и да изпълни целта си - а именно - приятно да изненада получателя.

В заключение - една хубава книга с послание  е някъде в небитието, човекът никога няма да научи, че съм искала да направя нещо мило за него, а аз никога повече няма да ползвам услугите на Български Мощи Ад.
 
  П.С. Да не помислихте, че ще пропусна да попълня любимата си (вече) бланка на сайта на КЗП? :)

6 of 6



Adele for Vogue



Бях много щастлива да науча, че Adele е взела награди за всичките си 6 номинации Grammy. Изпълнението й на церемонията е прекрасно, а тя цялата сияе. Красива и много вдъхновяваща. Публиката е на крака. Усмихвам се пред монитора си и ми става хубаво.

Малко по-късно споделям с колеги по време на обяд. Реакциите им ме изненадаха неприятно. Чух коментари от рода на "тя е дебела", "да, 120 кила е", "тая ако ми е вкъщи как ще я изхраня". Стана ми тъпо, че съм очаквала повече от тези хора. Винаги по подразбиране очаквам повече от хората, повече отколкото могат да бъдат.

Очаквах подкрепа от женската част. Мъжете са ясни. На тях им трябват деколтета, бедра и оскъдни дрешки. Достатъчно, за да е музика. Явно.

Те предпочитат Лейди Гага, щото повече ставала, без фейса, ама иначе ставала... Но когато и то женската част чух "Ужас, тая верно ли е на 24? Като леличка е"...

Край на първи рунд.

Туш.

Пуснах си пак клипчето от награждаването. За мен тази жена е убийствено чудесна. Гласът й няма нужда от коментар. Очите й, жествоете, й всичко така пълно с живот, че те грабва и завихря емоционално. Думата е просто вдъхновяваща.

Мисля си, че се надявам тя да знае колко много хора я харесват точно такава, каквато е. Надявам се още - да си остане такава, различна от комерсиалните продукти на съвременното калъп-изкуство. Че калта няма да я повлече. Защото от два дни всички пишат и говорят за Уитни. Която беше глас, емоция и визия. Беше всичко. Всичко, което я уби. И ден след смъртта й не спирам да попадам на грозни статии, в които пише с големи жълти букви, че е умряла от свръхдоза, че се била пропила и още куп неща.

Масата се нуждае от сенцазии. И медиите й ги дават.

Масата се нуждае от чуждата драма, от чуждите провали. За да е нахранена и сита. Масата не я интересува какво се е случвало зад кулисите на нечий живот. Освен ако не става дума за скандали. Масата обича да мрази.

Масата задава параметрите. Затова и в последните години за мен рядко се намира качествена съвременна музика. Все по-често слушам класическа. Тъгувам по миналото. И отказвам да гледам шарени клипове, които претендират да са музика. Истинската музика попада в душата, но влиза през ушите. Давам си сметка, малко са хората, които не слушат с очите си. А едно време нямахме достъп до много неща. Имаше парчета, които ни докарваха до екстаз. Години по-късно за пръв път гледах клипа на една такава песен и си помислих, че е от тези, които просто трябва да слушаш и по-добре да не гледаш. Това не я прави по-малко хубава. Напротив.

Adele ме вдъхновява. И ако трябва да избирам да имам около себе си Барбита и Кеновци или хора, които ме заливат с емоция като пълноводни реки... няма да е трудно да избера.

Много ми хареса какво каза Йовко: "Един ден, а той винаги идва, когато опаковките загубят значение, някои хора се оказват, че са имали само опаковка."

Лудите, лудите... те да са живи. И онези, които търсят съдържание под опаковката.