Анн от "Зелените покриви"

 

Дори не си спомням от къде ми попадна името на Луси Монтгомъри (звучи твърде женско и твърде... женствено, за да го приемеш насериозно, но зачетох началото на първата й книга и се убедих, че няма нищо общо с Арлекин романчетата).
Родена в заможно семейство и израснала на свобода на канадския остров Принц Едуард - може би това обяснява богатото въображение и словесната свобода, с които писателката рисува романтично-реалистичния си свят. И за да сме наясно - единствената романтика в поредицата ще намерите в залезите над водите на Бляскавото езеро и тихите изгреви над мансардата, където ще видите Анн да мечтае, подпряла с длани лицето си и зареяна някъде в далечината.

 

Историята започва в един хубав пролетен ден с пристигането на сирачето Анн  във фермата "Зелените покриви ", където тя намира дълго търсената обич, приятелите и семейството, които винаги са й липсвали. Благодарение на една грешка, животът на Анн и на хората около нея се променя напълно.
Малката Анн силно напомня Пипи Дългото чорапче с нейните огнени коси и странно, твърде емоционално поведение, което хвърля в ужас благовъзпитаната  й осиновителка Марила. Анн се настанява в стаята на източната мансарда и населява новия си свят с вълшебства, феи и приказни герои. С годините Анн се превръща в по своему красива и много различна млада жена, запазила своите светли идеали и способността да мечтае постоянно, но вече облагородила с търпение и мъдрост своята емоционална същност.

Чистотата на този вълшебен Аннин свят, съчетан с красивите природни картини, нарисувани по страниците на книгите, притежават увлекателна сила, неподлежаща на описание. Усещаш аромата на цъфналите череши, заслепява те блясъкът на езерните води, почти чуваш грохота на морето и протягаш ръка да прегърнеш чернооката Даяна и да се порадваш на трапичнките й.
И ти се иска да дишаш още и още от тази еуфория, в която те хвърля Луси М. Тук идва добрата новина. Поредицата съдържа цели 8 (да, осем) книги за Анн Шърли, които проследяват целия й живот (последните две - този на дъщеря й).

В chitanka.info намерих първите две книги от поредицата и ги прочетох на един дъх, след това се разрових и намерих останалите 5 на английски, което е чисто предизвикателство за прагматичния ми бизнес-английски речник и изказ, но напълно си заслужава. Можете да ги свалите в epub тук - free donwload.

Анн Шърли ще ви грабне и никога няма да ви пусне. Подобно на много други детски герои - понякога ги откриваме, когато сме далеч от детската възраст и може би от носталгия по загубеното детство би обикваме още повече. Може би това ще е една от героините, с които задължително ще запозная някой ден дъщеря си.
Ако не вярвате на мен, имайте предвид, че Марк Твен е нарекъл Анн „най-доброто и най-обичано дете в литературата след безсмъртната Алиса“. И това ако не е препоръка! :)




 

Платените блогове

 

Тази сутрин изпаднах в един доста продължителен и твърде неползотворен спор относно платените блог постове и директните продажби чрез търговски представители (основно козметичните компании).

Моят опонент защитава тезата, че писането срещу заплащане и "подаръци" е извън етичния кодекс и е грозно. Самата аз никога не съм писала платени публикации, но познавам хора, които го правят и според мен са достатъчно обективни. Понякога, когато харесам продукт/заведение или каквото и да е, пиша, за да го споделя с повече хора - абсолютно безвъзмездно.

Моята теза е, че платена публикация не се възлага на никому неизвестен блогър, а наложените вече блогъри твърде много държат на името си, за да си позволят да пишат неистини срещу левчета или безплатен крем/телефон/епилатор/книга.
 

Спорът прерасна в пререкание, защото аз не намирам нищо грозно в това някой да ти изпрати продукт, който да  тестваш и след това да дадеш - подчертавам - обективна оценка. Според опонента ми това е неетично и е продажно. Цитира ми етични правила, които се изучавали в по-високи нива на професионално обучение (CFO, консултанти и др.) и че компаниите, които ползват аудиторията на даден блогър, се възползват неправомерно и леко безвъзмездно от нея. За козметичните компании приложи следния аргумент- "те се възползват от личните и социалните контакти на своите търговски представители, за да продават".

Не мога да кажа друго, освен, че тук всичко зависи от личните качества на човека. Не виждам разлика с традиционния корпоративен подход. Въпреки наличието на законови рамки, винаги има "вратички" и удари под кръста. Или визуално манипулираната реклама по телевизията, която ми обещава уау-прическа е по-етична от позитивното ревю на блогърка, което тя ще напише в блога си за същия продукт, (може би) защото го е ползвала безплатно?

 

Бих искала да получа странични мнения

• от хора, които го правят:

Задължени ли сте да напишете позитивна оценка, само защото някой  ви е предоставил продукта си безплатно? Смятате ли, че е неетично да приемете, тествате и пишете ревю за скъп продукт (техника)? Този подход против етичния кодекс на бизнеса ли е и смята ли се такава реклама за неправомерна, неетична? Нямам представа как се приема той в корпоративния свят, но знам, че много големи компании използват този  "канал" за реклама и продажба.

 

• или от хора, които ползват услугите на този тип реклама/препоръка от блогъри:

Залагате ли на подобен тип реклама и защо?