Too much talk = No communication

Все попадам в ситуации, в които се убеждавам, че колкото повече говорят хората, толкова по-малко се разбират. Питам се, тогава, защо са тези напъни да се говори, и то да се говори с напудрени, изтънчени, специално ароматизирани думи? Винаги съм мислила, че най-интересните, най-важните неща, с каквито и думи да се кажат, все ще са най-интересните и най-важните.

Когато чета нещо, написано с "висок" стил, се замислям - идеята е да те разберат читателите, или да покажеш колко богат речников апарат имаш? Още от училище се дразнех на учебниците, написани като за професори по астрофизика в руски университет. Погледнете американските учебници. Написани просто, лесно, разбираемо. Защото американците са тъпи, ще кажете. Тъпи, тъпи, но сега целият свят им плаща сметките. Пак да проверим кой е тъпият.

Но ставаше дума за писането. Специално в блогосферата, писането често е особен вид комуникация. Тоест, трябва да има такава. Ако те четат сто души, нормално е да има комуникация между теб и тях. Иначе си като Папата - стоварваш написаното като реч в катедралата и това е. Очакваш другите мълчаливо да се прекръстят в твоя чест. 

 Ако ти пишеш с онези възвишени фрази, които споменах, не се учудвай, че хората рядко коментират статиите ти. Коментар на подобна статия ще е като върху напудреното лице да намажеш фон дьо тен. Не, не разбирай, че те нямат нужда да бъдат коментирани, понеже явно са матирани перфектно. Ако искаш комуникация с читателите си, остави вратичка в написаното, остави и нещо, което те да могат да допълнят, да се почувстват "в час" с темата. Нещо като отвореният край на роман. Вълнува те много по-дълго от този с хепи енд, защото в главата ти започват да се роят варианти за завършек, всеки със своите аргументи. Така е и със статийките.

Иначе комуникацията е тип:

- Мамо, може ли вече да нося сутиен?

- Не! Не може!
- Но, мамо! Вече съм на 14 години!
- Млъквай , Васко!

Така. Сега внимавай със сложната парадигма на семантичните философски начала, както и с патоса на своите екзистенциални трактовки, ментални метаморфози и волатилни елементи на паметта.

И пиши разбираемо. Не си в руския университет на изпит по органична химия и статическа физика.

OFF topic. In Brief има честта да бъде номиниран за Блог на месец януари. Можете да го подкрепите тук: http://blogoftheday-bg.blogspot.com/2010/01/blog-post_12.html.

Blogger tips

Няколко стъпки за начинаещи блогъри в платформата на blogspot.

Как да използваш едитора?

Първо провери дали ползваш последната версия, ето от тук:

Setting--->Basics

В долния край ще видиш това:

Провери дали е отбелязан като активен Updated editor. Aко не е, избери го. Има единствено преимущество по отношение на качването и обработването на .jpg файлове в постовете. Вече определяш разположението и размера на снимката след като я качиш. Това доста опростява работата, ако в един пост трябва да качиш много снимки и да ги подредиш по определен начин.

Самият едитор не изглежда много по-различно. Имаш стандартните бутони за Undo-Redo; шрифт, размер на шрифта, стиловете Bold, Italic; цвят на буквите, както и цвят на  самото поле; бутонче за линкване, за upload на снимка; и тук идва важният момент с бутоните за подравняване на текста, които блогърите твърде рядко използват.

А именно - бутон за ляво, за дясно подрваняване, за центриране на текста, както и този за двустранно подравняване, който пледирам да се използва без страх. Все пак като четеш книга, текстът в нея не е сбит вляво или вдясно, нали?

Бутонче за булети, номерация. Иконката Т с червено хиксче се използва за премахване на форматирането.

Третата посока, в която ще се опитам да бъда полезна, е оформянето на блога като цяло. В Layout--->Page elements можеш просто с влачене да разместваш секциите, като в зависимост от template-a някои са "закотвени". За да си добавиш секция, например My Blog List, кликваш Add gadget и от отворилия се нов прозорец си избираш - в Basic са секции като Blog list, Text,  Picture, Followers и др.

В следващият label - Fonts and colors можеш да избереш цветовете и шрифтовете за различните секции, заглавия и други, така че да паснат максимално на избрания template.

В Edit HTML секцията добавяш кодове за различни приложения и бутончета (за някой Counter, Свеежо или за ТопБлог, примерно).

В Choose new template можеш да разгледаш как би изглеждал блога ти в различни варианти.

Приятно блогване!

И не забравяй, че съдържанието винаги е много, много важно, но още по-важно е как е поднесено. За да грабне окото да се зачете, привлечи го с добре оформен дизайн :)

Музите

Зад великите дела на всеки мъж (почти) винаги стои някоя жена, наречена негова муза. Както лесно можем да се досетим, това далеч не е неговата съпруга.
Жените имат ли нужда от муза в панталони или мъжете просто са търсели оправдание на страстите си? Музата просто любовница ли е или източникът на неизчерпаемо вдъхновение за твореца?

Музата на Modigliani - френската художничка Jeanne Hebuterne.

На жените като нея трябва да благодарим за особен принос в изкуството под всякаква форма. Нищо чудно, че има толкова гола красота в творбите на Modigliani...

Покажи ми блога си

...и ще ти кажа какъв си.

Когато чета блоговете на непознати хора, ми е интересно да се сблъсквам с различното, с чуждите възгледи, да откривам себеподобни, различни, но интересни, политически, поетични, просто лични странички...Във всяка от тях има нещо, което може да те грабне. И да ти разкаже нещо за стопанина си, нещо, което той не е написал в полето "За мен".

Бели писаници на тъмен фон. Искаш да изпъкнеш, търсиш ефектите на контрастите повече отколкото останалите, които използват бялата страничка и черното мастило. В което няма нищо лошо. B.U.

Виж оформянето на статиите. Грамотно написани, подравнени, с подходящи фотоси, които радват окото допълнително веднага ме зарибяват. Често забелязвам, че блогърите не използват бутончето за двустранно подравняване на текста. Дори тези от тях, които имат претенции да са високо интелектуални типове. Но на мен това ми вади очите.

Съдържанието. Интересно, но има хора, които ползват блога си, за да сложат веднъж дневно там един клип. За това има Фейсбук и Туитър. И какво ли още не. Радвам се на страничките, където има някаква тенденциозност, следва се някакъв модел, има зададена тема. Т. е. подреденичко е. Като библиотечка. Има такива писачи, които пишат рядко, но така, че всеки ден надничам в Reader-a да проверя дали не са пуснали нещо.

Блогрола. Малко блогъри го подновяват често. Повечето от тях забравят да сложат там страничките, в които хвърлят око. Доста такива виждам, които дори не ползват тази секция. Аз харесвам местата, които чета и съм ги поставила на видно място. Въпрос на блог култура. Доколкото я има.

Оставям място и за тези, които са окичили заглавната си страница с поне пет-шест брояча. Хубаво е да си следиш трафика, но когато аз  отворя такава страница, не знам дали да търся постовете и как да избягам от минираното с бутончета поле.

И все пак блогчето остава лично (?!) пространство, с което постъпваш, както намериш за добре.

Може би след време ще допълня това списъче. На първо време - толкова.

Ода за хлъзльовците

Има един тип хора, хлъзгави като мокри червеи, които винаги се изплъзват от "трябва" и "длъжен съм да". За тях ще напиша няколко реда с въпроси, на които знам, че няма да получа отговори, но ще се възползвам от правото си все пак да да ги задам. Ще нарека този тип хлъзло. И да, представяй си гол охлюв, например Deroceras reticulatum. Също толкова симпатични са. И не случайно навсякъде в този пост  ще го прочетеш с малка буква.

Сигурно всеки има в работния си колектив (ама че дума, все едно нещо наистина ги събира истински?) поне един от тези хора. Винаги изглежда много зает, най-често се оплаква, недоволства, мрази промените, настръхва срещу всичко ново, показва се онеправдан, засегнат от всичко, а всъщност...всеки ден ти се улавяш, че вършиш нещо, което е негово задължение. Защо? Ще ти кажа от личен опит - ако твоята работа днес и всеки ден зависи от това този хлъзльо първо да свърши нещо, което той никога не върши (както трябва), най-вероятно ще вдигнеш ръце и над главата си  ще видиш знаеш ли какво? Запретнатите си ръкави, готови да поемат и неговите задачи, за да вървят твоите. Дразнещо е. Чуваш ли хлъзгавия звук от измъкването? Кънти в ушите ти? Бъди търпелив. Първите няколко (при мен бяха първите 200-300) пъти ще изпадаш в сляпа ярост и можеш в знак на пълно отрицание да му креснеш, че и ти няма да работиш, докато той не се вземе в ръце. Но ти не можеш така. Съвестен си. Потиш се пред шефа, защото винаги си изпълнителен и сега не искаш да предаваш това, което винаги си. Мислиш, че гневът е лош съветник и притихваш. За общото добро започваш малко по малко уж да помагаш на хлъзльо, и неусетно ти започваш да вършиш работата му. Шефът ти никога не разбира за това, защото е един вечно зает човек, който се вълнува от това всичко да е свършено правилно и в срок. Той не може да знае какво става в главата на всеки от седящите на бюрцата отсреща. Няма да прочете и блога ти.

След година можеш да се уловиш, че вече дори не мислиш за тази част като за негово задължение, което ти си поел. Всичко е наред, тече гладко, дори отношенията ви с хлъзльо са чудесни. Знаеш ли защо? Аз не съм сигурна, макара че се питам всеки ден. Защо има хлъзльовци? Защото има такива като теб и мен, най-вероятно. Най-логично е. Защо не се оплакваш от него? Защото знаеш (поне аз знам), че няма особен смисъл. По някаква незнайна причина хлъзльовците винаги имат някаква протекция, вероятно от Бога на Мързела, която винаги ги вади сухи от вира. Пръските кал и вода са по твоето лице.

Пиша тези редове и ме обхваща бяс, но някак по-спокоен бяс. Описаната ситуация е неизбежна, има я от зората на света, сигурна съм, и ще продължи да съществува до сблъсъка на планетите, в който ще се роди нов свят. Ти и аз няма да оцелеем, овързани в запретнатите си ръкави. И някой хлъзльо, тихичко скрит  в чужда черупка, ще излети от удара, ще се приземи меко на новофомираната покривка на света, ще пусне малките си пипалца и ще припълзи към центъра на този нов свят, където ще даде началото на всичко. Отново.

Money vs Motivation?

Вчера имах повод да си задам някои въпроси, които според мен имат твърде еднозначен отговор, но все пак...Получавайки уведомление, че най-накрая къртовския ми труд в последно време (което се оказа доста дълго), ще бъде възмезден с прилично, даже доста, увеличение на възнаграждението. Всичко това беше подкрепено с реплика, че заплатата не бива да е основен стимул за служителя . Питам аз - а какво друго? Да бъдем идеалисти и да работим за слава и душевно  удовлетворение? Да, ама с тях не можеш да си платиш сметките или да се нахраниш. Може би някой спец по ейч ар, така важните човешки ресурси (?!), ще може да ми обясни открито каква е целта на подобни бръщолевения. Много ясно, че за всеки е важно какво получава по дебитната  си карта в края на месеца. Рабира се, важно е да харесваш това, с което се занимаваш, но колкото и да си доволен, ако не си оценен подобаващо, или оцеляването ти е под въпрос...що за идеали са това?

Сигурно като човек на точните работи (демек финансите), съм твърде обсебена от цифрите, но не ги разбирам тези научни изказвания за мотивацията, която трябва да идва от всякъде, но не и от сумата във фиша ми.

Хм, мен доста ме мотивира точно тази Госпожа Цифра. Приемете ме за първично копеле, ако щете, уважаеми психолози и ейч ар-и, но на мен тиквен медал, "Браво" и потупване по рамото не ми помагат особено да се мотивирам.

Let's talk about money. Простата истина. Ако цениш нещо, ще платиш добре за него.

Протест!!!

Току-що ми стана известна чудната новина, че градинката до Руската църква ще бъде заменена от седем етажна бизнес сграда....На кой мозък му хрумна, а кой болен позволи подобно нещо?!

София не може да загуби едно от малкото си красиви кътчета, за да се сдобие с още едно бетонно грозно творение на нашенската простотия. Стига. Очаквам да направят голф игрище в Борисова и спа комплекс на мястото на Южен парк!

Протест трябва да има. Едва ли има софиянец, който би отминал тази поредна безмозъчна идея...

Ако това наистина се случи, заминавам да бера банани в Африка. Поне там маймуните няма да се опитват да минават за хора.

Тема за размисъл

Последният брой на Капитал прави една разходка из поп културата на 2009. Установих, че най-гледаните филми са впечатлили и мен (Ice age 3, UP).

Най-слушаното по радиото - и то добре.

Това, което ме потресе обаче са резултатите от Замунда, според които най-дърпаната музика е Payner Folk, Hits, Ballads, Hit Mix и прочие Payner shits. После не се учудвайте, че в нета е пълно с кретени ( и то да бяха само там!). Те си купуват компютър, за да свалят хитове и Преслава...

Шок и ужас.

Какво чете българинът, докато слуша Преславка? Телеграф, Уикенд или Трета възраст, как какво. Представи си сега леля Пенка, която седи по пеньоар с ролки на главата, прелиства с намастилени пръсти Уикенд, тюхка или злорадства затази или онази изложила се "звезда" и нетърпеливо поглежда часовника - кога ще стане време за Перла, че да накара дъщеря си да смени Планета със съответния канал (бТВ май беше?). И това ако не беше годината на турските сериали...

Най-четените книги също ме иненадаха. Коелю на манекенките е заменен със Стефани Майер на пуберите и романите, които (уау, какво въображение), са наречени все тематично - Новолуние, Затъмнение, Зазоряване (това са продавали най-много в Пингвините). Тийнейджърите явно четат все стойностни неща. Докато слушат чалга. Интересно защо изобщо са чели тези книги, като са можели да изгледат бледните физиономии на героите на големия екран.

Пълен мрак :(

В Хеликон са продали и някоя и друга "Малкият принц" и по нещо на Букай. Има надежда. Светлината в края на тунела може и да не се окаже влак.

Последното, което ме разби - ще гледаме семеен Big Brother. Че беше малка соло излагацията в последните няколко години!

Пожелавам си в края на 2010 тази "класация" да изглежда по-различно. Сега ме разплака почти. Какво ми остава освен да си пусна "Водка с утеха" и да изгледам "Мечтите са безплатни".

The True Story :D