29.1.10

Too much talk = No communication

Все попадам в ситуации, в които се убеждавам, че колкото повече говорят хората, толкова по-малко се разбират. Питам се, тогава, защо са тези напъни да се говори, и то да се говори с напудрени, изтънчени, специално ароматизирани думи? Винаги съм мислила, че най-интересните, най-важните неща, с каквито и думи да се кажат, все ще са най-интересните и най-важните.
Когато чета нещо, написано с "висок" стил, се замислям - идеята е да те разберат читателите, или да покажеш колко богат речников апарат имаш? Още от училище се дразнех на учебниците, написани като за професори по астрофизика в руски университет. Погледнете американските учебници. Написани просто, лесно, разбираемо. Защото американците са тъпи, ще кажете. Тъпи, тъпи, но сега целият свят им плаща сметките. Пак да проверим кой е тъпият.
Но ставаше дума за писането. Специално в блогосферата, писането често е особен вид комуникация. Тоест, трябва да има такава. Ако те четат сто души, нормално е да има комуникация между теб и тях. Иначе си като Папата - стоварваш написаното като реч в катедралата и това е. Очакваш другите мълчаливо да се прекръстят в твоя чест. 
 Ако ти пишеш с онези възвишени фрази, които споменах, не се учудвай, че хората рядко коментират статиите ти. Коментар на подобна статия ще е като върху напудреното лице да намажеш фон дьо тен. Не, не разбирай, че те нямат нужда да бъдат коментирани, понеже явно са матирани перфектно. Ако искаш комуникация с читателите си, остави вратичка в написаното, остави и нещо, което те да могат да допълнят, да се почувстват "в час" с темата. Нещо като отвореният край на роман. Вълнува те много по-дълго от този с хепи енд, защото в главата ти започват да се роят варианти за завършек, всеки със своите аргументи. Така е и със статийките.
Иначе комуникацията е тип:

- Мамо, може ли вече да нося сутиен?

- Не! Не може!
- Но, мамо! Вече съм на 14 години!
- Млъквай , Васко!

Така. Сега внимавай със сложната парадигма на семантичните философски начала, както и с патоса на своите екзистенциални трактовки, ментални метаморфози и волатилни елементи на паметта.
И пиши разбираемо. Не си в руския университет на изпит по органична химия и статическа физика.


OFF topic. In Brief има честта да бъде номиниран за Блог на месец януари. Можете да го подкрепите тук: http://blogoftheday-bg.blogspot.com/2010/01/blog-post_12.html.


6 comments:

Buksy said...

Хаха. Особено ми хареса предпоследния абзац - Така. Сега внимавай със... кшшшшшшшш шшш шш шшшшшш шшшшш кшшшшшш шшшшш (white noise) :)

أمل said...

Aко искам да звуча ЕнтелЕгентно, трябва целият пост да звучи като 'шшш шш шшшшшш шшшшш кшшшшшш шшшшш (white noise)":))

Unknown said...

хахаха подркерпям с две ръце!Аз лично подобни текстове просто ги отсвирвам след 3-тото изречение.Не че не разбирам ами след като го прочета цялото усещам колко по-приятно би било за четене с по-хармонични и ясни изрази.Като видиш няколко подобни просто вече имаш тренинг да разбереш от първата и избягваш по-нататъчните натоварвания:)

Ирония Идиотова said...

Пуснах един коментар, но явно сама съм си виновна,че не се е показал. А той гласеше горе-долу следното:
" Направо ме хвърли в абстракцията:))
Подкрепям с всички проценти всяка една дума от този пост.:)

"- Мамооо, мааамоо беее, какво е травестит?- питало майкай си едно момченце и продължавало да мрънка.
Майката, заета със своите си неща, раздразнително му казала:-Офффф, отиди в кухнята да питаш леля си Гошо!"
:)))

пс- дано не се дублирам(изчервяване):)

أمل said...

Само веднъж си го написала, спокс :)
Ама чак пък в абстракцията :)))

Savlena said...

Хахахах,абстракция на ежедневието ни?Ами я ми перифразирайте този израз -чисто мъжки "жена,обичам те,щото си на ниво!"
Ама чие ниво ,какво ниво и в коя проекция жената е на ниво?
А тя милата носила 80% от дохода...и по този начин формирала "нивото",ама мъжкото.:)))