Ле Бов и още нещо

Наскоро чух, че ако нещо не е отразено във фейсбук, значи просто не се е случвало. Не знам дали същото важи за blogger, но реших за всеки случай да отразя светската сбирка на дузина видни блогъри (и всичкото това по инициатива на г-н Иванов, нашето блог-божество, който спомена, че дори би било редно всички да напишем по нещо за събитието).

Значи по хронология.
Както вече писах, бележит наш  арт-ист отбележи още една година в календара си и трябваше да го отпразнуваме по подходящ начин. Понеже ни познава добре, той избра възможно най-подходящото място - далеч от цивилизацията, откъснато от света, място, чийто вход за достъп е отбелязан с табелка "Не преминавай - опасно за живота!". С една дума - нашето място за тайни забавления. И любов. Всичкото на Гара Бов.

Натоварени с пържоли и зарзавати, с песен на CD и алкохол на сърце, пътувахме до там, наслаждавайки се със свежо повдигане на всеки завой, за жалост, никой не показа какво крие в дълбоката си същност по време на пътя.

Къщата беше само наша. И дворът също. Понеже сме високо интелигентни и активни млади хора, погрижихме се дори за спортни мероприятия преди състезанието по вдигане на чаша и пуфтене с пури.

Както вече споменах, плеяда видни блогъри на едно място - Цветето, Узумаки (вече ти сложих линк горе, стига ти толкова), Mr Gakov,  Пла, Вал, Пешо (който още не подозира, че от него ще излезе голям блог-талант), и други не толкова блогващи личности, които обаче блестят с редица други таланти. Ядохме, пихме, пушихме и свирихме, валя дъжд, спря токът, снимахме, говорихме глупости и програмата беше пълна.

Щях да прпусна култовия обяд в най-култовото "заведение", което мисля, че никой няма да забрави до края на дните си. Тук-там забравено кюфтенце, но накрая - намерен таратор.

Хора, сега се сещам, че не пуснахме на рожденика "Честит рожден ден", за да ни покаже специалния си танц. Голям пропуск!

Ядохме баница и кисело мляко от крава, пред която предния ден Миленов изпадна в див възторг и почти я целуна. Подозирам, че от умиление тя е дала всичко от себе си във вечерния млеконадой.

Културното събитие продължи на следващия ден с  посещение в манастир Седемте престола. Все пак трябваше да прочистим омърсените си вечерта души, за да можеш да продължим към Дядо Йоцовото място и да куснем топло шкембе. Естествено, някои се отцепиха от колектива, за да бързат към мизерна София, че да не изпуснат Формулата. Хм.

Подозирам още, че всички прекарахме приятно. Тъжното е, че остана алкохол и доказахме, че не сме никакви пияници, макар че някои се представиха подобаващо и отмиха срама от групата некадърни пияндета.

Мисля, че от всички присъстващи, само Лъки беше нормален. Заключението е следствие от дълбок размисъл над случилото се и още по-задълбочено вглеждане в снимковия материал.