8.9.10

Ох, на мама!*



Животът е един голям кръговрат, от който изход няма, а спасение не знам дали дебне отвсякъде, но със сигурност в дебрите му дебнат доста други неща. В духа на Шишо Бакшишо ще кажа, че днес недоволстваш от мъжа си, утре възпитаваш благоверен за някоя бъдеща (мрънкаща) женица. И така до края на света, колелото се върти ли, върти.

ФакТ. Понеже сме свикнали все да се оплакваме от мъжете, жени, редно е да ви кажа, че за повечето им недостатъци сме си виновни ние самите. Защото, докато възпитава малкото си отроче, леля Мара/Цеца/Гинка не мисли за него като за бъдещ мъж, а именно като за маминото слънчице, на мама съкровището и прочие мили съкровени прозвища.
Уважаеми жени, този малък синковец, чийто гащи перете, ще трябва да стане някой ден мъж, продължител на род, традиция и т.н. все отговорни задачи, за които вие, ама вие и никой друг, трябва да го подготвите.

За целта изпълнете поне долните елементарни стъпки. За останалото все пак ще трябва да поеме отговорност заемащата поста след вас.

1. От малък го научи, че пастата за зъби и сапунът не растат в банята, а се купуват от магазин. Така на стари години няма с изненада да установи, че в магазина продават и друго освен алкохол, цигари и дъвки (чат-пат – кондоми).

2. Гореспоменатите гащи, както и чорапите не ги носи Дядо Коледа (нито Снежанка, за съжаление), а ги купува мама. Мила мамо, ако синковецът е на повече от 15, насочи го към необятния пазар, помогни му да направи избор в какво да си слага д-то и завинаги превърни това в забранена за весдесъщите си съвети (и покупки) територия.

3. Прехвърли ли 12, спри да го наричаш с галените имена, с които го повиваше в памперса. Не знам дали тогава не е късно вече.
Когато вече е 17+ не се обаждай на всичките му приятели, ако закъснее с един час след училище/купон. Това не означава да го оставиш на произвола на съдбата, а да му покажеш, че разчиташ на неговото благоразумие. Ако пропуска да се прибира понякога за повече от 2-3 дни, май не си успяла да го възпиташ в такова :(

4. Спри да го чакаш с манджа на масата в кухнята до полунощ. Никоя нормална жена няма да го прави след теб, а ще го научиш на лоши (и доста вредни) очаквания. И спри всеки ден да питаш какво би искало на мама слънчицето за вечеря, защото ако иска да си поръчва яденето, за тази цел има заведения.

5. По някое време все пак го карай да прави по нещо вкъщи. Ей тъй, профилактично. Дребни ремотни като смяна на крушка са много полезни. Ако е прекалено нежен или умен за подобни неща, обясни му, че ще трябва да си вземе жена-механик или да заработва толкова, че да може да вика майстори за всичко.

6. Може също да му покажеш откъде се пуска пералнята/миялната/сушилнята. В това няма нищо унизително за неговата мъжка същност, доста по-унизително ще е да обръща чорапите си от „по-чистата” страна, ако случайно те няма вкъщи за повече от седмица и чистите попривършат.

7. Не допускай да се държи с теб като със свой досаден придатък или пък да трепери от ужас под тираничната ти майчина любов. Не забравяй, че отношенията му с теб са основата, върху която той ще гради отношения с нежната половина на човечеството.

8. Не говори на приятелката му какво Той обича да яде и как Той обича да са му сгънати дрехите. Отдавна са отминали онези тъмни времена, в които в сватбения ден майката предава сина на отговорно пазене/гледане на някоя нещастна младоженка, чиято функция е именно да замени маминка. Днес такива благоверни патки почти няма тъй че не обричай сина си на бъдещо злополучие в общуването с жените, на които ще се наложи да му обяснят, че нямат желание да го дундуркат вместо теб.

9. В никакъв случай не го оставяй да свиква, че за всичко ще му бъде простено. Или че ако днес не се наака, ще получи шоколад. Досегът с всеопрощаващата майчина гръд свършва с последното кърмене. Оттук нататък женските гърди имат съвсем друг смисъл от „мястото, на което можеш да поплачеш, ако са те напляскали”, а шоколадът ще трябва да го подарява той.

10. Ако мислиш за малкия сладур като за бъдещ голям мъж, няма да сгрешиш и в това няма нищо нередно. Помисли си колко по-хармоничен живот щеше да имаш, ако не трябваше постоянно да вървиш по петите на онова прасе, мъжа ти! :)

П.С. Горното е написано с особено извратено чувство за хумор, вдъхновено от кратки, но ползотворни сблъсъци с представители на силния пол, след които се замисляш за психологически зависимости, репликация и мултипликация на резултатите от грешни ходове в настоящето в особено големи и страшни размери в бъдещето, за чичо Фройд, майка му и първата й братовчедка, както и за инструменти за изтезания, вазектомия, изтръгване на езика и китайски методи за мъчения.

*Забранено за мъже и млади майки без чувство за хумор!

10 comments:

Nezzo said...

Момченцата бащите трябва да ги отглеждат. Иначе оправия няма.

Nadinka said...

Аахаха би било добре, но рядко съм виждала мъже, които да се грижат за въпитанието на децата си, особено докато са съвсем малки. Пък и ако таткото никой не го е научил на някои неща, той какво ли би предал на наследника си :)

Постът е написан по-скоро с хумор и желание да се посмеем. Иначе темата за възпитанието е безкрайна и боя се - не съм достатъчно запозната с нея.

J. D. said...

чувството за хумор е налице... особено когато вземе под внимание факТа, че хипербулата в това есе?! преобладава :)

Nadinka said...

всякакви изразни средства и литературни похвати са позволени :)

Nezzo said...

Аз съм отгледана от баща ми. Не ме е кърмил, но първите ми 9 години бяха напълно управлявани от него, за това и живота ми върви в съвсем различна линия. Има всякакви хора и всякакви семейства и възпитанието зависи по-скоро от отношението, отколкото от родителското тяло, но майките трудно престават да глезят децата си.

Svetla said...

Е, сигурно съм с извратено чувство за хумор, но се посмях :) Забавно!

Ondine said...

TамЪн щях да те питам и такива ли екземляри имало????:))))

п.п.те пък татковците се скъсали да учат момченцата на мъжки работа..да бе да:)))))/казано с много чувство за хумор и ирония :P:D/

Beijaflor said...

Евалата,Наде! Евалата, душо! :)

Beijaflor said...

Що не знам, че и тук се подвизаваш, а? А? А?
Загуба голяма...
Ади, поздрави.

Nadinka said...

Ами...вече знаеш :)