16.9.10

Бъдещето на България


От две седмици се чудя какво да подаря на двете ми племеннички, които бяха рожденички наскоро. То не е дилема, а столема, защото наистина нямам представа с какво да ги зарадвам истински. Или поне не искам да си призная, че знам. Общо взето, децата не са това, което бяха или по-скоро - това, което бяхме ние като деца. Влизам в книжарница, едни красоти, книги, книги, енциклопедии, албуми, книги-игри, книги-пъзели и всякакви чудесии, които биха ме подлудили от кеф, ако бях дете. Да си призная, харесах си няколко книжки, които едва ли са подходящи за преклонната ми възраст...
Подарявала съм вече книги и въпреки, че бяха така хубаво изрисувани, че чак на мен ми се искаше да си ги задържа, купувала съм ги с невероятно желание, а след това съм виждала как се разглеждат точно 5 минути от корица до корица набързо, картинките и после потъват в някой ъгъл завинаги. А помня времена, в които за мен книгата (че то и сега е!) беше най-якият подарък!
Сега слушам - първи учебен ден е! Искаме дънки от мола! Искаме нови телефони - не може с тия от миналата учебна година! Слайдери даже да бъдат, с камера и мп3! И компютър! И лакове, и гланцове и новия диск на еди-кой-си! И още много такива интересни за мен желания.


Влизам в друг магазин, викам си - книга няма да е, няма да ги зарадвам истински. Хоп, парфюми, мазилца и чантички с...Хана Монтана. Много били луднали по нея децата! А ние едно време чакахме събота и неделя, за да гледаме филми на Дисни. Едно от въпросните неземно желани комплектчета - 60 пари. Тия луди ли са? А на мен даже ми трябват две. При това еднакви, да няма това-онова и "на кака е по-хубаво". Излизам си нещастно. Няма да дам пари за подобна простотия.
Пак влизам в книжарницата. Потъвам в тия красиво илюстровани, шарени, луксозни, интересни книги и ми е трудно да избера. Цял свят от вълшебства! Най-голямата и най-красива енциклопедия - 35 лв. Е, сигурно има и по-скъпи, но тези, които видях, ми напълниха душата. Взимам две различни, като са книги - може. Само да са еднакво големи, дебели, еднакво шарени, еднакво скъпи, чееее...Излизам с покупката и знам, че едва ли ще зарадвам двете деца с тия книжки, както ги зарадвах преди няколко години с две оригинални барби-та с по два гардероба, които бяха разпарчетосани и фризирани съвсем скоро след това, но все пак...

Мисля си за децата. Не са това, което бяха. Което бяхме. Луднали по лъскави скъпи неща. Обсебени от вещите на възрастните. Бързащи да пораснат и да завладеят света на големите. Някак ми се струва, че не умеят да се радват на простите неща, както ние го правехме едно време. Играта в градинката е заменена с playstation или компютърна игра. Кикотенето в храстите вече е кикотене с емотикони в скайп. Никой не иска да чете, щом може да изгледа някой филм. Никой вече не знае какво означава старото, опърпано издание на Патиланци. Дори не знаят коя е баба Цоцолана. Патиланци е просто парти-център в Младост, в който мама и тате се превръщат в истински патиланци, докато платят за всички "атракции", които децата им искат да опитат.
Аз не искам да участвам. Няма да им помагам да се превръщат в това, в което вече са се превърнали тези малки многознайковци. Няма да купувам Хана Монтана парфюми, нито лъскави фустета и други кифленски неща. Това са деца, да му се не види. Защо не се радват на сметанов сладолед? На розова дъвка-цигара? На олющената люлка в градинката? На някой комикс? 
Кой е виновен за това?  Не сме ли ние, големите, тези, които трябва да възпитат у децата способност да ценят малките неща? Защо от сега ги учим, че скъпата кола и телефонът са критерий за щастие? Безвъзвратно ли ще изчезне романтичната ми представа за чистотата на детските желания? Ще започнат ли да се раждат възрастни...


10 comments:

Millart said...

Totaly agree!!!!!

Точка said...

Боде ми много тази тема, защото всекидневно са пред очите ми.
Колкото и да ги възпитавам в някакви ценности, във възторг от дребните неща около нас, че щастието е именно в тях, а не в скъпите лъскави придобивки, навън средата си казва своето. Мерят си не интелекта, а имането, това е пренесено и върху децата. Най - и лидер е този, който има най-новото, лъскаво, скъпо, актуално, дори и да е кух. Ценностите се губят, мечтите са не за знание, а за имане. И още преди бала са вкусили доста неща от живота и дори са уморени и преситени (не с каквото трябва според мен).

Радвам се, че нямам дъщери, които да мечтаят да им подаря за найстия рожден ден силикон тук-там и разните актуални екстеншъни.

Nostromo said...

Хех, известно време се чудех дали "романтичен дух, проявяващ се в социална проза подплътена със солидна доза литературна шлифовка" те обрисува в достоверна светлина (визирам романтичния елемент), но сега виждам, че не съм сгрешил. :)

Колкото до ценностите, за които говори Точица, те не се губят - по-скоро се видоизменят от ежедневно налаганите стереотипи - от улицата, от училището, а дори (много често и най-вече) от родителите. Няма как да не си част от всичко и да не си част от "компютърните игри, интернета, MTV, дисни и картуун каналите". Не можеш да очакваш едно дете да се предпази от този тип инвазия, когато самият ти едва дишаш от нея и в следствие пишеш такива постове.

Между другото, спомням си как веднъж като се прибрах от училище, открих, че майка ми е разкарала плаката на Командо от вратата на гардероба. Обяснението беше, че съм можел да си сложа нещо "много по-нормално" там, като например плакат на АББА!!! Още потрепервам като си спомня. :)

Dani said...

Хмм... Много е сложна тази тема според мен. От една страна материализмът те бие в очите, от друга - децата винаги са си сравнявали материалните придобивки.. Въпросът май е само колко са скъпи - ако е на нивото на мобилни телефони, определено не е нормално ;/ За Хана Монтана мога да кажа, че ми изглежда най-голямата тъпотия на света, обаче да си призная честно, като малка обожавах барбита, кукли и всякакви подобни неща. Може би щях и на ХМ да се изкефя. Това обаче не ми е попречило да се кефя по същия начин на книги от всякакъв размер и род, а по-късно да заклеймя материализма в смисъла на статията. Във всеки случай, колкото повече лишаваш някого от нещо, толкова по-важно и прекрасно му се струва то... Ако пък му го даваш безусловно, спира да го цени. Балансът трябва да е "някъде по средата", ама въпросът е къде между ХМ и енциклопедиите :)

Nadinka said...

Всички сте прави, разбира се. Аз просто си мисля с носталгия за едни времена и ценности, които така са се видоизменили, че според мен направо вече не съществуват.
Понеже Ностро каза, че няма как да се изолираш от света, в който живееш - ами и по мое време, и винаги най-вероятно, е имало хора, които са били по-боагти, деца, които са расли с повече и по-скъпи вещи от моите, но някак съм учена, че щастието не зависи от тях. Иначе сигурно щях да бъда един много нещастен и озлобен човек, ако не бях възпитана да вярвам, че красотата и богатството на човека се крие вътре в самия него, в ценностите и постъпките му...
Тъй де :)
Този пост може би ще прозвучи като пенсионерско изказване, но аз определено не мога да стана част от всичкото това чудо, въпреки, че живея заобиколена от него.

cwet4e said...

Аз пък си играех най-много с едно плюшено зайче, нищо че имах и барбита и къщи и всичките им там дрънкулки. Зайчето си имаше дрешки и братчета зайчета :)

Nadinka said...

За това говоря - някак имахме фантазия да се заиграем с всичко. Нещо, което не виждам сега у децата.
А имаше ли мама зайка? :)

Nightwish El said...

И аз съм съгласна с теб, Надинка.
Но светът се променя, колкото и да не ни харесва посоката към която е забил...
Все пак и преди и сега има хора, които се радват на книги, а други на мазила и парфюми, трети на нещо друго... Нищо лошо няма - всички са различни. На моята племенница и купувам както приказки, така и парфюми Хана Монтана - тя се радва и на двете. Чете ароматизирана :)))

Страшното в цялата работа го каза Точка: " Мечтите са не за знание, а за имане". И резултатът е безмозъчни същества, носещи се в скъпи возила или пък в каруци, но пак драпащи нагоре... Тъпотията е на всички нива.

lambe goa said...

Thank you, this blog has added to my knowledge obat maag alami mujarab It's perfect

lambe goa said...

Thank you, this blog has added to my knowledge obat maag alami mujarab It's perfect