19.10.10

3 дъждовни дни

Прекарах един чудесен уикенд, след който вече съм сигурна, че трябва да настояваме пред синдикатите да защитят правото на трудещите се да разполагат с тридневни уикенди! Какво толкова, ако залепим понеделника към неделята? И без това след вторник и календарът казва W T F?

Така. Каква е вероятността за няколко дни да ти се случат следните неща (не в същата последователност де) –

Да си намериш случайно travel buddy, с което имате сто хиляди теми на разговор като започнеш от хобито да прави домашни шоколадови бонбони, та до футболните мачове;

Да изгледаш (пак случайно) три епизода от един и също латино сериал, след като още след първата си наясно с цялата интрига, да обясниш на феновете какво ще се случи в следващите 300 епизода и те да те намразят за това; но пък Педро, Алмодовар, Хорхе и Морена те забавляват и досега;

Да се видиш със съученичка, с която сте били най-добри приятелки в училище, а сега синът й с омацана с шоколад ръчичка се опитва да те перне по дупето;

Да участваш в приготвянето на вино, но нека започна от начало – да участваш в обработването на гроздето – т.е. няколко часа да сваляш зърната от чепките, ръцете ти са олепкани до лактите така, че когато те засърби някъде да викаш съседите на помощ или ооо, ужас, ако ти звънне телефонът да си обречен да го търпиш да ти вибрира в джоба. Всичкото това, защото Майсторът не желае никакви излишни части от грозда да развалят вкуса на бъдещото вино. Всяко зрънце – капка вино! Следва запретване на роклята и мачкане на гроздето с боси крака – иначе няма да е сладко. Въпреки нивото на захарност 25 за мерлото и 23 за италианското бяло. Шегувам се.

После с натежало тяло и вдървен кръст се натъпкваш с печен заек, който донякъде оправя настроението след осъзнаването на факта, че досега винаги си пил вино без да си даваш сметка откъде идва то и че никой не „подбира нежно и внимателно зрънце по зрънце” гроздчетата и че както казва брат ми – и лай*о да подсладиш, и то ще ферментира и ще стане на ракия. Най-добре да пийнеш бира после. Нещо неутрално трябва да е, едва ли скоро ще искаш да видиш грозде, вино или нещо сързано с тях. Дори на картинка.

И освен това, с изненада да разбереш, че книжките все пак са прочетени с интерес, разнасяни и показвани на приятелите в училище със звучна хвалба, че са „от леля”. Priceless. Освен това попълваш лексикон с въпроси като "В кой клас си" и "Имаш ли си гадже" един след друг.

После по никое време в края на октомври да хапнеш прясно сварена царевица, от тенджерата на мама. За мекиците май забравих да кажа. И най-якият чай на света, приготвен в специална кана :)

Неделя вечер със сто филма, всичките на Коледна тематика и ето че настроението е вече налице. И пуканки. А дърветата в камината пращят. И си лягаш чак на сутринта.

Понеделнишка мърза, кафе по обяд, джапане в локва. Уж е случайно, ама ти става супер готино да се оправдаваш, макар че никой не ти казва нищо, а 5 минути по-късно намираш обувките си почистени и изсушени в следобедно топлата стая.

Четиричасово пътуване, в което нямаш кьораво мп3 в телефона, имаш слушалки,  няма никакви радиостанции в тия 200 километра, но пък има досадна леля, която мляска на задната седалка. А ти седиш и потъваш така дълбоко в мислите си, че забравяш къде си и не си забелязал минаването на двата тунела. Гледката на ессените гори под мостовете е невероятна. Иван каза, че трябва да се снима, но аз смятам, че простият човешки спомен винаги е по-жив от всякакви матрични такива. Очите да са пълни, май другото е вятър и мъгла. Каквито, между другото, не липсваха тези дни.

Накрая ти става ясно само едно – няма нищо по-изпълващо от домашния уют и нищо по-важно от семейството. Освен може би – някой ден – твоето собствено такова.

2 comments:

Kal4o said...

За грозде не ми говори, толкова мина през ръцете ми :D :D :D

Nadinka said...

и на картинка не искаш да го гледаш, нали :)
ама като стане виното...