Порно+Проституция=Демокрация?

Многострадалната Геновева, държава на проститутките, полицейска държава, земя като една човешка длан (тази на ББ), кърмилницата на пенсионери, които се избиват за чепка банани, родината на подрастващи, които се вдигат на бунт понеже им било много ученето, държава, от която смучат самозвани експерти-тире-безочливи-фльорци...и май мога да продължа още много, но ще се спра на една конкретна тема по-нататък.

Сигурно повечето от вас са пропуснали едно предаване на Карбовски, в което френски гей режисьор на циганско хард порно обясняваше как правел изкуство.

Арестуваният „артист” беше крайно възмутен от отношението ни и как в България си били позволили да го арестуват и обвинят в ужасни неща, докато по цял сват милеели и благоговеели пред неговите филми. Материал за тези филми артистичният французин събира по циганските гета, където си намира „модели’, които срещу 20 евро се съгласяват да участват в хард порно филмче или в еротична фотосесия. И този интерес към България не е защото нашенските роми правят без пари нещо, от което се изкарват прилични суми, а защото имали интересни черти! Представете си! По-възбуждащи и впечатляващи от френските, примерно. Затова Жан не снимал българи – те много си приличали с французите. Но циганите много се котирали.

Няма да навлизам в подробности как в стаите, които обикновено наемал за снимачни цели нямало дори баня и за какво им били на „моделите” да се къпят...

Та този човек на великото филмово изкуство беше крайно засегнат от липсата на всякакво преклонение пред гения му. Отгоре на всичкото една млада, симпатична прокурорка си беше позволила да повдигне обвинението срещу него и да настоява за присъда...България уж тръгнала по пътя на демокрацията, но нямало нищо демократично у нас. Щом и порноиндустрията била подсъдна дейност! И още – каква лудост било у нас да затворят човек за притежаването на 1 грам кока или хероин. По тази логика половината Франция трябвало да се вкара в затвор. Интересна демокрация имат по френските земи!

Разбира се, беше прав да попита как така е забранено правенето на порно пък се продават съвсем свободно такива списания и има такива канали по телевизията. И как така в законите на ЕС не се забранява заснемането на порно филми, пък в българския - се забранява. Човекът изобщо се чувстваше страшно онеправдан от буквата на нашия закон. И не вдяваше изобщо като му се обясняваше, че у нас е длъжен да спазва нашия закон без значение на какво го е научила демократична Франция. Гей-режисьор на гей-порно. Който наричаше през цялото време филмите си „изкуство”. Какво изкуство има в потните мръсни цигани, които се подпират един друг и после щастливо избърсват ръце в каквото намерят, за да си прибират 20те евро в джоба? Замислих се за „потребителите” на това изкуство. Що за изкривени мозъци...

Но много, много силно се впечатлих именно от това как човекът беше 200% убеден в правотата си и в това, че прави нещо стойностно и красиво едва ли не...На моменти мазната му нахална физиономия плачеше за конски ритник. Евала на Карбовски за професионализма и търпението. Аз бих му разпорила гей-задника със сърп. Ама тъп.

Не мразя гейовете, даже съм доста толерантна предвид какви представители на този „вид” има у нас и по света. Но подобна наглост ме вбесява. Много ми се иска подобни „артисти” да си творят и да се раздват на „изкуството” си в собствените си страни, а не в моята страна. Някак като магнит събираме помиярите от цял свят. Подобно впечатление оставят у мен и чуждите туристи по морето – всичката измет на Европа ака по нашето море. Щото е евтино. И има лесни момичета. И пиене до умиране. Което ме подсети за един интересен материал със заглавие „Държавата на проститутките”. Разказано от една невръстна проститутка:





Източник: http://www.temanews.com



И се зачудих как не съм се сетила по-рано аз! Ами съм загубила толкова години да уча и да се старая да се покача по кариерната стълбичка. Пък то било напълно достатъчно веднага след гимназията да се покача на определен брой ******, за да си уредя живота. Тези жени у нас печелели средно межди 2 и 5 хиляди месечно. Има и да харчат, има и да спестяват. За бъдеще и по-добри дни. И кога ли ще са тези дни? Когато вече не ставаш за „бизнеса” и се оттеглиш на заслужена почивка. Някои от тях дори си намират мъже, раждат деца. И живеят нормално (!?). Тук някой психолог веднага може да разкаже малко повече за това на какъв етап и как се проявяват травмите на едно момиче, преживяло младите си години в лапане на пишки по магистралите или долнопробните мотели. Аз ще се въздържа. Най-смешното е, че половината и даже сигурно всичките труженички оправдават професията си с беднотията, в която са принудени да живеят. Явно не им хрумва да отдадат нещо и на вътрешната мизерия, в която тънат душиците, които нямат скрупули да продават телата си за лесни пари. И в тези жени, които се хилят мазно, поклащайки бедра  и кимат наред, няма нищо трагично, у тях няма нищо от драматичната красота  на Фантин, за тях роман никой няма да напише.

Тази сутрин прочетох интересната вест, че в Германия 80% от проститутките са българки и румънки. Там поне проституцията е законен бизнес и можем да вярваме донякъде на статистиката. Голяма част от белите робини са принудени да го правят, закарани са насила в чужбина, продадени, държани насила и т.н. Това вече е престъпление, което аз лично бих третирала като убийство. Защото е много различно проституирането да е въпрос на личен избор и съвсем друго е да бъдеш принуден да го правиш. Тук замлъкват всички закони и конвенции за правата човешки. Трафикът на хора обаче явно на някои  също им изглежда нормален бизнес, както хард гей порното за Жан е най-висша форма на изкуство.

У нас се счита, че трудът на жриците генерира около 60 млн. лв. годишно. И въпреки, че проституцията е противозаконно деяние, каките щъкат посред бял ден по очуканите ни магистрални пътища, продават услуги по интернет и по бардаците или поклащат задници покрай Лъвов мост под носа на родната полиция, която ни пази...

Но нека да е весело. При тази развита пазарна икономика, движението на стоки, пари и...хора е съвсем нормално и даже наложително. Да се продаде непродаваемото е въпрос на талант. И съвсем не става дума за хладилници и ескимоси.

Общо взето, да заключим, че в това да се чукаш за пари, да се снимаш в порнофилм за пари, както и да правиш порно и да сколоняваш към проституция – няма нищо нередно. Всички ние, които не го разбираме, сме прекалено закостенели, недемократични, консервативни, тесногръди и морално изкривени. Липсва ни бизнес нюх. Както и без усет към голямото изкуство.

И слава Богу.

Той си Калинка вярваше*

Винаги съм се учудвала на човешкото дебелоочие и на факта, че хората могат да бъдат безкрайно нагли в постъпките си. Има толкова много хорица, които те гледат в очите и се правят на най-висша класа ангелчета, а зад гърба опашката пошляпва, копитцата потропват... И ако има нещо по-гнусно от лъжата, то това е лъжата в държавен мащаб. Маминото детенце Калина Илиева била излъгала за дипломата си. Това е мекият израз. Истината е, че тя е фалшифицирала „Берлинската” си диплома и не просто й се губи магистърската степен, ами и бакалавърската се е затрила някъде по пътя от татовото коляно към държавните пари.



"Кой?! Аз ли да лъжа? Дипломата си е истинска, на немска хартия е напечатана, на пишеща машина Olimpia!"

Снимка: БГНЕС

Цялата ни държава е фалшива, та за една диплома ли да се тюхкаме, а. Но не това ме вълнува. Интересно ми е колко трябва да си безочлив и неморален, за да лъжеш толкова на едро като и без това никога нищо не остава скрито-покрито? Или трябва да си невероятен тапир. Да беше по-скромна да фалшифицира някоя дипломка от Благоевград или Свищов, можеше и да мине метър. Но да признаем, че жената се е целила високо – немечката диплома е по-респектираща. Но не и когато е фалшива. Чудя се, ако това се случи в нормална държава, каква присъда ще се полага за такава измама? У нас е ясно. Никаква.

Моме Калино, изчакай година-две и излез с диплома на докторант от ПУТКА! Тате може да ти уреди още по-добър пост тогава. Да подгряваш пърдящите възглавнички на президентО.

*Българска народна песен

О, свещена простота!

Така не съм се гордяла, че съм българка, откакто цял свят пя Кен ли! И сега като видя тия над 1 милион гледания на видеото в тубата такава гордост ме обхваща, че ми се повдига. Такава съм си, емоционална натура.

Вчера обаче ми се случи отново да изпитам това рядко...чувство.

Добре де. Знам, че има беднотия по нашите географски ширини, знам, че тия пенсионери взимат смешни пенсии (които ние няма и да доживеем, но това е друг въпрос). Ама защо трябва и да сме прости? Тая мизерия защо си я носим отвътре? Не стига ли другата, с която се борим ежедневно?

Трябва ли да се бием за кило банани и две краставици при положение, че тия вериги са заредили тонове? Или просто от носталгия по 90те, когато в магазина имаше/е имало (нямам съзнателни спомени от този период) салам и мляко в ограничени количества, за които наистина е трябвало да се пребориш с физическа сила?

Защо, бе, хора? София, Пловдив. Големи градове. Евтини вериги колкото щеш. Ето ти Карфур, ето ти Кауфланд. Помия има за всички. Защо трябва да се демонстрира постоянно какви сме говеда ли, свине ли...кои животинки да обидя?

И колко да ми е смешно стихотворението О, Лидл, като ми се плаче, докато го чета?

Защо сме толкова мизерни отвсякъде? Защо тая мизерия се е превърнала не само в наш социален статус, но и в затвърден манталитет?

Питам си и отговор не намирам. И аз знам какво е да броиш стотинки за неща от първа необходимост. И аз знам какво означава да нямаш, да се простираш много по-навътре от най-малката възможна черга, да се бориш за оцеляването си всеки ден...Само ми е мъчно, че българинът се е превърнал в едно животно, което освен хляб и зрелища, друго не търси...

1

Този пост го пиша малко по-рано от датата на самото събитие (всъщност докато го четете ще съм в една сладоледена точка във Варна) и смятам да се възползвам от опцията Scheduled at на Blogger, за да го публикувам, когато трябва и да си събера малко поздравления и хубави пожелания (и моля, не се стискайте да ги дадете!). Случаааайно забелязах наближаващата годишнина. Че на другия блог все я прoпускам в последните 2-3 години, пък и там първите постинги се отдавна изтрити по причини разни - разнообразни и леко безобразни :)

Та. Гореспоменатото събитие е именно създаването на този блог. Или поне написването на първата публикация в него, която всъщност е просто цитиране на една статия от Капитал на тема...фейсбук. Мда. Миналата година по това време бях се самозаличила в клюкарника за доста месеци напред. Афектирани впечатления на петия ден от абстиненцията съм писала тук. Както се каза някъде в коментарите, цяла "ода" за фейсбука. Или пък беше реквием. Nevermind.



Засега пръстчето е само 1 :)

 Редно е да кажа защо и как създадох блога.

• Защо - за да пиша по (злободневни) теми, които ме вълнуват и които не пасват на идеята на другия ми блог. Обичам тематичните блогове. Манджите с грозде също не са за пренебрегване, но аз предпочитам иначе. Така че тук съм злобна ежедневно :)
• Как - всички знаем. Цък-цък и вече си имаш страничка.

Радвам се, че ме четете, радвам се, че коментирате,  още повече се радвам, че се забавлявате (понеже тук често се заформят весели диалози:) ). Не пиша често, не пиша за политика, но пък веднъж писах за порно и оттогава търсачките препращат насам хора, търсещи всякакви разновидности от същото, даже такова с Чичолина и с кучета. След темата за чорапогащите, научих, че доста хора търсят мъжки чорапогащи, червени чорапогащи, мушамени престилки, отговори на въпроса какво има под полата на жената, пeрете ли гащи, както и че има хора (не смея да гадая от какъв пол), които се възбуждат от синовете си, а също и мъже, които искат да се празнят на чорапогащите на партньорките си. Тук май трябваше да сложа цензура.

Храних Глобул, смях се на Космо. Писах и за ДУПЕ, и за ПУТКА, та съвсем цветни станаха резултатите в statcounter-а ми. След постинга за силикона пък научих, че най-желаният размер за бюст е 300 кубика и нито грам по-малко.

Всички тези неща донякъде забавляват, донякъде притесняват. Дълбоки са дебрите на човешката психика и още повече - на нашата народопсихология.

Давам си сметка, че нямам какво да кажа повече по темата. Поръчайте ми торта с пееща свещичка! Моля :)

[Преславски, свещичката да не е от онези за анална употреба; btw, мерси за номинацията, Блогирах се за 18.11].

p.s. Много яко, че можеш да си избереш в колко часа да се самопостне темата :D

Re:

Уважаеми членове и членки,

Много ми хареса написаното от Точка за потъркването и разни други лъскания, както и идеята за фондация Т.Р.Ъ.Т.К.А. Подкрепям напълно!

Но много ми се искаше нещо да допълня, да дам и аз своя принос към идеята.

Така. Мъжете рядко търкат лампата у дома си. Кво да я търкаш, седи си там на шкафа, свети си, е, вярно, малко потъмняла от времето, ама си е там, нал' тъй?

И не рядко причината за това е, че дуХът отдавна се е изпарил оттам и на негово място има някаква лошо гледаща ламя, която бълва огън и жупел при всяко по-рязко движение от страна на мъжа. Дами, не ме плюйте, просто гледам обективно на нещата. Няма как мъжът да е силно навит да те потърка тук-там, ако ти си се навила на ролки още от 6 вечерта и така седиш на вечеря, после пред телевизора, че и така си туряш в леговището даже. Човекът има и очи. Пък чувствата и желанията не минават само през търбуха, честно казано. Мъжът е сложно създание, той възприема основно визуално, пък после гастрономически. За трети "сензор" не съм чула да е открит у него. Поради предните две често се случва той:

1) да  предпочете да потърка сам себе си; за тази цел се къпе дъъъълго, докато ти скърцаш със зъби в спалнята;

2) да ходи да търка чужди лампи, от които да излиза вълшебен дух, изпълняващ нкачествена духова музика, от която да ти покапе мед на сърцето и душата. И други работи могат да покапят, тъй че – внимателно, моля.

По темата с риболова – и аз обичам да седя с часове изпразнена от мисъл, с празен поглед в плувката. Любимото състояние на много безмозъчни, мекотели и разни други биологични видове. Нека не им го отнемаме.

Относно мачовете – мъъъка, мъка. Ти знаеш ли каква драма е отборът ти да губи? А? Идва ти на ум да намериш въже да се обесиш (на врата на някоя мадама) или да се удавиш (в спирт, по възможност - марков). Ужасно тъжно е, а ти, неблагоразумна жено, нищо не разбираш! В такива моменти трябва да му сипеш да пийне, да го потупаш разбиращо по рамото и да го оставиш да седи сдухан след като премине етапът с псувните, разбира се. И изобщо да не ти хрумва да му говориш колко незначително е цялото нещо и как няма смисъл да се тормози за подобни глупости. Е те тая дума не смей да изричаш по адрес на любимата му игра/отбор!!! Търкане няма да видиш до края на дните си.

Така. Какви търкания е видял във филмчетата по риболовния канал е вече много деликатна тема. Както наскоро казах, мъжете обичат тези филмчета. Там героите винаги свършват сами и то  от солидарност към зрителите си. Как да не ги уважава човек тия хора? Всичко в името на аудиторията! А онези работи, дето си ги разправят пред писоарите, там нещата са много дълбоки. Понякога всичко е въпрос на богата фантазия. Колкото по-малко имаш за разправяне, толкова повече разправяш. Физичен закон, основополагащ!

Мдам. След като изнесох платформата си за това защо според мен у дома се търка само прах по мебелите, но праха и паяжините на благоверната стоят с години недокоснати от...парцал, нека дам предложение как да се излезе от ситуацията. Освен основаването на фондация Т.Р.Ъ.Т.К.А. по идеята на Точка, да основем и К.У.Р. – Комисия по управление на ресурсите, която да разпределя ресурсите по направление на качествените алокации.

Очаквам да споделите идеи и да започнем незабавно с дейностите, необходими за нарастване нивото на търкане на местно равнище, пък при успешна имплементация на програмите можем да помислим и за по-мащабни цели.

Закривам събранието.

Green between the lines

Имам билет за Green day! казах вчера и се замислих колко щеше да е нечовешко да беше билет за истински концерт, а не просто за запис, излъчен в киносалона. И все пак емоцията си я биваше. Направо завидях на немските прасета в Мюнхен за щастливата възможност да присъстват на живо на подобно събитие.

Общо взето, влизайки в зала 14 на Арена Запад, реших да не мисля колко съм остаряла на фона на 90% от присъъстващите. Възрастовата граница беше средно 19 сигурно. И падаше главоломно с всеки новодошъл. Като видях да се размятат учебници по психология за девети клас, си дадох сметка, че на места нещата са покрай прокурорската тънка червена линия.

Остана ми все пак задоволството, че нашата младеж явно слуша не само Емилия и Преслава. И още една точка в To do list-а преди да опъна жартиера:

• Да отида на истински концерт на Green day. По възможност – в Калифорния нейде :)

Ако има фенове, ето тук можете да заявите желанието си групата да дойде у нас. Макар че изглежда мисия невъзможна, все пак...

Мъдрост на деня

Теза:

Приятел в нужда се познава.

Доказателствена част:

Точно в момент, когато повечето хора около мен са се отчаяли от човечеството или посоката, в която върви светът (и аз включително), момент, който за мен продължи доста дълго и ме доведе до крайност да отрека човешкото у човека, да не говорим за способността му да бъде искрено и състрадателно същество...Something happened.

Насред нищото на пустинята да ти се изсипе хладен летен дъжд. Nice, a?

Появяват се хора, които без да те разпитват и да ровят в личната ти емоционална повърня, и най-важното – без да си ги молил за нищо подобно – правят всичко възможно да те измъкнат на светло.

Приятел, който изпълнява и най-щурата ти идея, родена от алкохола в кръвта ти или по-скоро от адреналина на малкото кръв в алкохола ти :D

Приятел, който ти се обажда в специална за него вечер, когато ти трябва да си му последна грижа – просто за да попита „Спасчо, как си?”.

Аз, Ал & Ал

Приятели, които изиграват с теб 10 (десет) игри на билярд, в повечето от които ти вкарваш блестящо всички топки, включително черната накрая, в най-невъзможния за вкарване и същевременно – най-грешния джоб.

Приятел, който ти пуска в колата музика, за да покуфееш, защото тайно се надява при тия резки движения мозъкът ти най-сетне да заеме правилната позиция в черепната кутия.

Приятел, който ти праща супер яка песен за настроение в ранното утро и макар че си на друга вълна, песента ти влиза яко в главата и в допълнение получаваш целия албум, изпратен парче по парче в пощата, защото лошите админи са ти забранили всякакви видове чат.

Заключение:

Приятелството донякъде е като онова с виждането на призраци. Легенди се носят, но малко са го изпитали лично. Общо взето приятелите и познатите са така омешани, че понякога се чувстваш като на Хелоуин – върви, че разпознай маскираните от истинските караконджули и вещици. Истинският тест е с чесън и сребро. А за приятелите – some kind of trouble.

Мъдрост на деня

Някога да ви е хрумвало, че хубавите прасета ябълки не ядат?

Тезата е горе.

Доказателствена част:

Хубаво прасе е дебелото прасе. От туршия не става дебела шия.Нито от ябълки. Пък били те и хубави.

Заключение: 

Не жалете хубавите ябълки чак толкова, че прасетата ги ядат. Понякога и прасетата не ги щат.