1.2.11

Стъпки в пясъка (2011)

Да започна с това, че следващите редове не са ревю, не са писани от кино-критик и нямат претенции да се налагат.
Да предупредя, че става дума за нещо с етикет Made in BG (и малко в USA :)). Ако това е повод за гримаса, по-добре не четете надолу.

За останалите.
Току-що гледах "Стъпки в пясъка". Да си призная честно, останах изненадана. Приятно. Дори през тези минути в киносалона и за секунда не ми мина мисълта "Този филм (не) ми харесва". Защото седях, гледах и не си спомнях къде точно се намирам. Достатъчно беше да чувствам.

Историята е добре позната. Младият човек, разочарован, без цел и посока, отегчен, бягащ, търсещ, сам. Проблем не само на поколението от времето преди падането на Берлинската стена, проблем все по-наболял днес, когато много мои връстници и познати си хващат раниците и заминават нанякъде, защото няма какво да ги задържи в този град, в тази държава. Само че сега не е нужно да преплуват Дунав посреднощ, за да намерят цивилизацията. Страхотен Иван Бърнев.
Нищо ново и все пак много емоционално поднесено старо. Сигурно много от "познавачите" на кино изкуството могат да изредят десетки недостатъци в режисурата, сценария, актьорската игра и прочие. Сигурно и аз мога, ако се напъна повече. Но този филм ме накара повече да чувствам, и след това да мисля. И то не за качествата и недостатъците на изпълнението. А за хората като човеци. Проблемите. Самотата. Бягството. Порастването далеч от всичко познато. Загубите. Победите. Пътищата. реките. Самолетите. Измяната.  Разбирането. Прошката. Незабравянето. Посрещането след 20 години смърт. "Слави, маме, съсипах ти сакото". И сърцето, което винаги търси път към мястото, от което си бягал през целия си живот. Клиширано, но и клишетата си има причина да са се наложили като такива.

Точка. Не търсете ефекти. Не търсете комерсиални похвати. Не очаквайте лъскава визия. Ще видите една родна действителност от недалечното минало. И един млад човек, който по нищо не се различава от мен, и от вас. В лутанията и трудностите си.

Раздвижването в родното изкуство все повече ме радва. Има надежда. Но тя не е в предубедеждението, че Made in BG=Боклук. Поздрав за всички, които ще ме нахранят, макар и наум - вие също сте made in bg :) Дайте си шанс.


12 comments:

Христина Чопарова said...

Струва ми се, че най-добре разбираш нещата именно, когато ги усетиш. Абстрахирам се от типа разбирачество, затворено между витиеватости и неразбираема терминология, която обикновено иде да прикрие колко малко се разбира.
Аз колкото се радвам, че у нас се снимат качествени неща, толкова и съжалявам, че за мен си остават трудноусвоими.
Но и между редовете на пост като този има нещица, за които е нужна съвсем проста перцепция.
Благодаря! :*

أمل said...

Нямам претенции за разбиране, а именно за усещане така че съм напълно съгласна с теб :)
Моите сетива имат нужда точно от нещо простичко, а не от прехвалени творения. Достатъчно ми е нещо да ме разчувства истиснки и да ме накара да се чувствам глупаво като пусна 1-2 сълзички на тази и онази сцена :D Мога да кажа, че такива филми бих гледала с удовоствие по-често. И особено на фона на турските и прочие сериали, които вълнуват в момента простолюдието (и не само), се радвам, че има такива наши си неща.

Violka-Antevasin said...

Именно!

sekamo said...

Прекрасно е да четеш нещо, написано от някой друг, което чувстваш по същия начин и няма какво повече да добавиш :) Гледали сме филма по едно и също време и еднакво сме го усетили. Все още е в съзнанието ми и сигурно в следващите няколко дни поне ще си остане там - да отлежава, да го осмислям и да се връщам отново към спомена за него, когато искам да ми е по-топло.

أمل said...

Хех, да не излезе, че сме били и на едно и също място?
Аз наистина се прибрах адски въодушевена след видяното. И въпреки всички хули, които чух по адрес на филма. Наистина, мнението ми е изцяло емоционално, но се радвам, че има и други хора, които го споделят :))))

sekamo said...

Гледах прожекцията от 19.15ч. в Сити Центъра. Много малко хора имаше, не повече от 20 човека може би. Дано тепърва се пълнят залите за него :) Иван Бърнев наистина беше изключителен! Не са много актьорите, които са толкова отдадени в ролите си.

أمل said...

Аз в Арена от 20:30. Нямаше много хора, но всички, които бяха там говореха хубави неща по време на и след филма! :))

أمل said...

Иван Бърнев наистина беше страхотен. Бях приятно впечатлена и от Яна Титова, Карла Рахал. Общо взето, като цяло, много добър cast.

Valkocompany said...

Харесвам режисурите на Ивайло Христов.Трейлърът изглеждаше добре.Но ме притесни оценката на филма във филмовата база - 9,3 :)

أمل said...

Определено съм с палец нагоре за режисурата, оценки с цифри не се наемам да давам и коментирам, понеже както вече казах, при мен точно за този филм работи емоциометърът :)

Anonymous said...

Честит ти празник, Надинке :Р
:)

Ще му хвърля един поглед на филма, ама ако не е хубав...

أمل said...

Ламотче, добре, че си ти да се сетиш да ме поздравиш! :D
Честит и на теб! Много пляскания по дупето ти пожелавам :Р
Ако филмът не ти хареса, ще те компенсират с белезничките. Знаеш... :D