Какво е висящо кафе?
Ето я историята на Тонино Гуера, от която тръгва всичко.
"Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека:
- Пет кафета. Двете са за нас и три "висящи".
Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:
- Какви са тези "висящи" кафета?
Отговаря ми:
- Почакай и ще разбереш.
След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета - плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета:
- Трите са за нас, а четирите "висящи".
Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:
- Имате ли "висящо" кафе?"
Този род благотворителност за първи път се появява в Неапол. Хората предварително плащали кафето на някой, който не може да си позволи чаша горещо кафе. Там оставяли в заведенията, по този начин не само кафета, но и храна. Вече е напуснала границите на Италия и е разпространена в много градове из целия свят.
"Висящото кафе" - Тонино Гуера, разказ на една негова случка с режисьорите Федерико Фелини и Виторио Де Сика. Случка, която според неговите думи може да докара сълзи на всяко лице."
Понеже живеем в страна, в която хората обичат да изразяват подкрепа основно чрез "like-ове" и организиране на facebook събития, в които не вземат физическо участие, обичаме да храним гладни деца със споделяне на снимки и още много подобни разнообразни начини да покажем гражданска позиция и емаптия, аз лично съм малко скептична, че схемата за висящите кафета ще заработи у нас. Макар че силно ми се иска, защото прочита на горната история ме развълнува силно и знам, че на доста места в нормалния свят тези неща се случват наистина. Ситият дава на гладния и това не се използва единствено за безплатна реклама.
Посещавам доста заведения, в които съществува приятен дух и атмосфера, сигнализиращи, че зад тях стоят стойностни хора. Надявам се да успея да разпространя идеята и да се намерят последователи. Малките неща в живота - като едно подарено кафе - са истинските. Виждала съм хора, които купуват евтин салам от хипермаркета, за да нахранят с него бездомните кучета в квартала. Ами... Нека направим нещо далеч по-стойностно, което да покаже, че имаме нещо повече от талант да се оплакваме за всичко.
Вече има заведения, проявили интерес да сложат стикера на инициативата на стъклото си. Вярвам, че желанието да направиш нещо хубаво е по-важен стимул от желанието да си направим реклама, макар че 2 в 1 никога не е лоша комбинация, особено ако всички са доволни.
Няма гаранция, че персоналът няма да си прибира парите за платените кафета, нито има гаранция, че питащият наистина не може да плати кафето си. Остава да вярваме в благородството на всички, които ще участват по някакъв начин и да не подхождаме скептично срещу всяка добра идея, както само по нашите географски ширини можем - доказано многократно.
Успех на инициативата и браво на хората, които застават зад нея. Тези неща не остават незабелязани, а най-хубавата награда е да подариш усмивка, защото тя винаги се връща като бумеранг при този, които я е предизвикал.
