На другаря с любов

Понеже днес е Международният празник на учителите, спомних си къде с умиление, къде с облекчение, че са в миналото, за моите ученически години. Е, да, и аз съм била малка някога :D

И точно най-ранните ми години в училище си останаха единствените, за които си спомням с невероятен копнеж. След тях всичко влезе в коловозите на скучното битие. Академични термини, сърдити лелички, наречени педагози, борби за надмощие, поквара и парадиране с "моят татко има еди-каква-си-кола", после гимназия, първи стъпки към кифлеене при момичетата, много безсънни нощи пред порно каналите за момчетата, кафета, цигари, алкохоли... С една дума - пораснахме. И магията умря.

Но...аз все още помня първия си учебен ден, с кожената чанта (тогава все още не беше модерно да се ходи с раница), която беше по-тежка от мен, заедно с всичките ми дрехи и обувки, букетите, ония мили жени, които трябваше да ни въведат в тайните на образованието...За щастие, първите ми 4 години в училище бяха дирижирани от мъж, когото в първи клас съм сигурна, че още наричахме "другарю". Замислям се, че извън соц-контекста на това обръщение, наистина го чувствах като другар и съучастник във всички интересни неща, които малките ни любопитни глави са измисляли.

 Хубави години бяха. Понякога се случваше по цял ден да имаме само Родинознание, защото ни е естанало интересно да слушаме за хановете и конските опашки, за това как си осолявали с пот парчетата месо под седлата на конете и разни други пикантни исторически факти, които детските ни глави събираха и запомняха. Слушахме с широко отворени очи и уши. Друг път по цял ден имахме музика и пеехме под съпровода на акордеона на този учител, когото всички имахме за Господ в малкия ни училищен свят, затворен между класната стая и училищния двор.

Помня още как четяхме стихотворения, учехме ги, разказвахме по картинки и още куп интересни неща. Онези от нас, които не се справяха със задачата, си циклеха на нея, докато не я преборят. Никой не можеше да мине на стихотворението за жабата без да е изрецитирал без грешка онова за мравката и щуреца!

Имаше и дни, в които само рисувахме. Страхотия. После пред стаята ни се устройваше китна изложба от криви моливени стомни, разтекли се акварелни букети, а през зимата от всички рисунки се хилеше снежен човек с морков и шапка.

Още от ранна пролет започвахме да планираме (само как се радвахме да чуем тази дума от Него!) излети. Същото се случваше и в първите есенни дни, веднага след като звънчето ни събереше след дългото лято. Безгрижни дни, прекарани под синьото небе, по поляни и сред горички, в боричкане и бране на къпини и каквито горски плодове се сетите, които оставяха жизнерадостните си цветове по пръсти, муцунки и дрешки! Дни, които после имахме за задача да опишем в разказчета и съчинения и всички го правехме с радост. После четяхме и се смеехме как един и същи ден е протекъл в различните детски глави, пред детските очи и какви отпечатъци е оставил в сърцето на всеки.

Красиви години. Детски години. В които е така хубаво да имаш учител, който да вижда света през твоите очи, но също така да може да отвори твоите за големия свят, когото още не познаваш!

Човекът, който запали много огньове в моите очи вече е възрастен. Срещнах го преди няколко години и сърцето ми се сви. Много побелял, вече не така весел, с преметната китара или акордеон...Но когато ме позна, в очите му си светеше същата усмивка, с която четеше шантавите ми съчинения или поправяше неумелите ми скици.

На този ден само за него си спомням с истинска любов. Имала съм и други добри учители по пътя си. Но бяха просто учители. Повечето от тях така и не се превърнаха в нещо повече. Не е нужно, разбира се. Благодарна съм, че са ми дали онова, което са били длъжни. Но не мога да се потопя така в емоцията на онова време, както го правя при спомена за онзи учител, който ми даде много повече от уроци, факти, дати, теории и закони.

Сигурно всеки си има по един такъв мил спомен.

Да се усмихнем днес (и не само) на позабравените хора, които са ни дали много. Защото сме поискали и съумели да го вземем.*

*Това е друга тема, която няма да засягам, за да не разваля приятната си емоция.