10.1.11

100



Денят преди заплата. The Day. Ужасният ден, в който броиш последните банкноти (ако си късметлия), последните монети (ако си нормален човек като тук блогуващата Nadinka) или пък теглиш от запасите в банката (ако си някакво мега пестеливо и пресметливо копе*е).

Значи вчера с последни монетки в джоба, но с песен на уста отворих хладилника и се приготвих да ползвам най-якия коледен подарък - пасатора. Намериха се картофи, моркови, пресен лук, спанак, и не знам от къде ми хрумна - добавих чаша леща, ама био леща!
 Всичкото това хубаво сварено го пасирах на турбо. После изпекох крутони. Ако питате как - ами, лесно. Филия хляб, нарязана на кубчета, поръсени с босилек и зехтин, се запичат в микровелето/фурната. Стана страхотна супа със странен цвят, ама това е заради спанака. А магданозът ми е малко завехнал :)

Звучи като студентски живот, какъвто така или иначе не съм имала под тази форма.
Важното е да си свиркаш и да правиш нещата с любов!





9 comments:

Nostromo said...

Хех, цветът е наистина интересен, но и аз обичам така - да не е съвсем ясно какво точно ям. :D

أمل said...

ама аз знам :D

Nostromo said...

Е, късметлийка! Ти затова си толкова нахилена на профилната си. :))

أمل said...

Имам и по-нахилена, ама нея ще я сложа като дам на някой да опита супата...:D

Nostromo said...

Хахахаха, ех, да, животът е пълен с изненади... :))

أمل said...

:mrgreen:

Anonymous said...

Честита заплата! Искам и аз! /супа или заплата, няма значение, стига да е за без пари/ :)

Anonymous said...

Надинке, този поглед ми говори за пакостникоделничество! Сложила си разхлабително в манджата, нали?

На клада! На клада!
:D :P

أمل said...

Скротуме, от супата не остана вече, но ако чак толкова искаш, ще направя една и ще ви поканя с Ламотчето :D